Теодор Траянов
Смърт в равнината

На Панайот Киселков

Загинал геройски при Люле-Бургас

Лежа самотен, неподвижен,

а раната струи безспир,

ни глас далечен, нито ближен,

а само облаци-покрови

висят над горестната шир: —

Ах, кой ще ме зарови!

 

Не чувам горско шумолене,

ни приласкаваща вълна,

русалките не бдят над мене

над мен не плачат нощни сови,

ни тъжно-бялата луна: —

Ах, кой ще ме зарови!

 

Какво видя сега насъне,

о майко! — Падащи звезди?

Защо ли полунощ не звънне?

Зова аз сенките сурови

на мойте войнствени деди! —

Ах, кой ще ме зарови!

 

Довей, о ветре, пръст свещена,

от севера, от родний кът!

Целувка чувствувам студена,

тежат невидими окови

и клепки ледени тежат! —

Ах, кой ще ме зарови!