Включено в книгите:
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger (2010)

Издание:

Теодор Траянов. Избрани произведения

Редактор: Милка Спасова

Художник: Евгени Клинчаров

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Баланска

Формат 16/54/78; тираж 8100 екз;

печатни коли 25; издателски коли 17,61; л.г. VI/29;

поръчка № 182/1966 г. дадена за набор на 2.VI.1966 г.;

излиза от печат на 30.VIII.1966 г.; цена 1.54 лв.

Издателство „Български писател“, 1966

Печатница на Държавно военно издателство


В памет на викинга Карл Йонас Лудвиг Алмквист

Благословен от северните хали,

доплувах сам на твойте брегове

и в твоя чест из пътя си подпалих

светилища и древни лесове!

Отрекох всичко в книгите свещени,

възлюбих ада, в който ще горим,

и влачейки се, виж ме, на колени

при теб дойдох прекрасна Лейлюлим!

 

Ако и днес, небесно упование,

не се явиш, в последни чудеса,

в кой талисман лика ти ще остане,

освен в скръбта на бялата коса!

През нощите на северните зими

очаквах те, сърца да разменим,

и подвизи да върша в твое име,

за твоя трон, далечна Лейлюлим!

 

И само с теб живота бих прославил

и нищите в титани възвисил,

и в звездопис безумна бих разправил

за ереста, що с кръв съм осветил!

Слезни при мен и с лира боговластна

въоръжи васала си любим,

и заживей, от всичко по-прекрасна,

в сърцето ми, небесна Лейлюлим!

 

Виж, колко е живота лицемерен,

и в грях и зло, неповторим почти,

врагът е скрит, съратникът — неверен,

а съвестта отдавна не мъсти!

Пред ужаса на земната неправда

по кой закон ний трябва да простим?

Не мъртъв зов човека ще възрадва,

а жива реч, печална Лейлюлим!

 

И, вярвам аз, че моя сън сънуват

и многото измъчени души,

и с моя слух из твоя глас дочуват,

че в своя бунт човекът не греши!

В кое небе на вечната фантазия

събуждаш пак духа неукротим?

Не пламва ли в лазурните талази

сърцето ми, въздушна Лейлюлим?

 

Но долу тук, където се умира

с измамите в най-кървава борба,

ще хвърля с гняв пламтящата си лира

над крепостта на земната съдба,

и с името ти Бог ще те повика,

когато ти, в пожарища и дим,

прегърнала издъхващия викинг,

ще възлетиш, безсмъртна Лейлюлим!

Край