Теодор Траянов
Скитнишка песен

Бързат облаците бели

на прозирни редове,

ведър химн вълни залели

влачат тежки ледове!

 

Жива пролет! Звън оглася

полуснежното поле,

ангел сноп лъчи разнася,

вредом радост разпиле!

 

Спомен скъп сърцето буди,

чуло скрити гласове,

кой ли скитника прокуди

в нощ на дъжд и ветрове?

 

Слуша скитника унесен

жалбата на цял живот,

а вълните с ведра песен

славят пролетния свод!

 

Да ще скитника пладнува,

няма завой дълъг път,

блян ли нов ще забленува,

в стих ли болки ще звънят?

 

Или сам и в тая пролет

ще кръстосва той света,

с взора остър на соколът,

с дни, подвластни на скръбта!