Теодор Траянов
Към меченосеца

Върви към оня мир вълшебен,

де земни струни не звучат,

а сянките на род изтребен

над свойте гробници мълчат!

Пред стъпките, които никой

не би посмял да доближи,

отслужвай таинство велико,

за вярност клетва положи!

 

И възжелал съдба еднаква,

васал на Бога остани,

последен лаврите очаквай,

но пръв към страшний съд тръгни!

Благослови часа, когато

ще спреш против света самин,

и род, погълнат от земята,

ще бди над своя верен син!

 

Ще бди безсмъртната династия

на вдъхновени първенци,

сърца на вулканични страсти,

на цели светове творци!

И всякой миг ще ти разказва

за някой дързък Прометей,

за майчината земна пазва,

кърмила звездочел Орфей!

 

И можеш ли стоя спокоен

с туй гордо пламенно сърце,

с тоз поглед на помазан воин,

и с тоя божи меч в ръце?

Не си ли оня дух, комуто

звезда урече тежка бран

и който вечно ще се лута

от богове за страж избран!

 

Побързай тук, боец препасан,

в гърди с неудържим пожар!

Човекът в бран е най-прекрасен,

живота си обрекъл в дар!

Изтеглил меча си огромен,

навлез в безкрайния въртоп

и знай, врагът е вероломен,

съратникът — опасен роб!

 

Владей над бойните полета,

с любов и ярост окрилен,

че глутница, от стръв обзета,

държи самото слънце в плен!

И паднеш ли, в предсмъртна жажда,

със свойта кръв се причасти,

с по-твърда броня се преражда

живот, що гръм го освети!