Теодор Траянов
Нагорен път

Приветно се усмихва

печалната долина,

за щастие нашепва,

за лунний трепет плах,

за сънищата чудни

на майската богиня,

за шеметните дивни,

що пламват в нейния смях!

 

Виж, пролетта ни вика!

В гърдите си тя крие

свещенното зачатие

на безначален блен!

Недрата на живота

ще своя дар отвият,

страдание през радост,

лика на земний ден!

 

Над нас се мълком носят

крилати откровения,

възпламват и се губят

във своите зари,

и радостно възкликват

душите прояснени,

че тъмний път нагорен

любов ще озари!