Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Набиране
Елена Николова

Източник: Словото

 

Издание:

Теодор Траянов. Български балади

„Македония прес“, С. 1995.

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Да създадем хвала на бога

за милостта, що низпосла, —

той отмени присъда строга,

прекръсти нашите чела!

Слова, пропити с благодарност,

да срещат всички нови дни,

и героична легендарност

изминат път ще осени!

 

Тъмнеят времената бранни

изгряват дни на благодат,

и радостта ни нека стане

струи на вечен водопад!

Днес всяко людско робство буди

у българина скръб и свян,

той много роби ще очуди

из пътя си първовенчав.

 

Сам бог в рода ни непокорен

смири безкрайния пожар

и за духа ни животворен

изпрати своя вечен дар! —

Той българското първородство

в дома славянски утвърди,

и в нас слънчато благородство

днес грее, както и преди!

 

Погиналите в битва свята

в молитвите да споменем

и живи думи на земята

да стигнат звездният им трем!

Да въздадем хвала и слава

на подвига им, чист от грях! —

С велика жертва се създава

народ, без укор и без страх!

 

Сънят ни беше блян вековен

и бран за трон неоспорим,

и в песента на път съдбовен

стана грехът ни грях простим!

И ний, един народ помазан,

обединен с земя и кръв,

ще видим своя лик, изрязан

между безсмъртните — най-пръв!

 

Днес благолепен дух ликува,

в закона рицарски заклет,

и той, додето свят светува,

ще пази гордия обет!

С неземно име бог нарича

героя, плът и кръв раздал,

безимен в своето величие,

безмълвен в своята печал.

Край