Теодор Траянов
Пролетно съзвучие

Потъвайте безследно,

вий, облачни кервани!

Простора вечен любя

и ведрия му лик!

Литнете безогледно,

предсещани желания,

аз няма да изгубя

дочакания миг!

 

В безкрая се извиват

реки, с вълни лъчисти,

към странна гибел тичат,

орисан тъмен бряг!

Вълни! Над вас проливат

тревите сълзи чисти

и с тайната ви кичат,

що крие техний бряг!

 

Тук пътя аз налучих

към тайни отразени!

Небето вечно любя

и земния му лик!

Сърцето днес научи

словата най-блажени,

аз няма да изгубя

дочакания миг!