Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger (2010)

Издание:

Теодор Траянов. Избрани произведения

Редактор: Милка Спасова

Художник: Евгени Клинчаров

Худ. редактор: Елена Маринчева

Техн. редактор: Любен Петров

Коректор: Елена Баланска

Формат 16/54/78; тираж 8100 екз;

печатни коли 25; издателски коли 17,61; л.г. VI/29;

поръчка № 182/1966 г. дадена за набор на 2.VI.1966 г.;

излиза от печат на 30.VIII.1966 г.; цена 1.54 лв.

Издателство „Български писател“, 1966

Печатница на Държавно военно издателство

История

  1. — Добавяне

В памет на Франсоа Вилон

Аз, бледният крал на лазура,

отплувах, проклет от света,

по мачтите — огън и буря,

в сърцето — лика на смъртта,

проникнах към своите миражи,

където кръвта ми гори,

и няма ни роб, ни прокажен,

и никой закон не цари!

 

Там свита от парии водя,

на грешници хорът осмян,

порочни мадони, рапсоди

и блудници с плач неразбран,

жреци и пророци надменни,

светици без покрив и път,

безумци, свободно родени,

що искат свободни да мрат!

 

В света не е никой излишен,

дори и низвергнат макар,

той носи чертите всевишни

на своя създател и цар!

Гласът ми бе глас над пустини,

гласът ми възбуждаше смях,

и плувам аз, плувам с години,

в морето на земния грях.

 

Звучи мойта пламенна лира

далеко из шумния мир,

прокудени сънища сбира

за белия ангелски пир,

зове тя мечтите на тия,

що гинат в живота суров

и кротко в сърцата си крият

лика на безсмъртна любов.

 

И ето, туй ангелско блюдо

е дар, непознат на Парнас,

то крие Христовото чудо

и сълзи на смъртния час,

а корабът, с който отплувах,

е бленът на всеки живот,

където душите бълнуват

и пее небесният свод.

 

О, пийте сега от нектарът,

от който и аз съм пиян,

че знам как сърцата изгарят

по всичко, което е блян,

живейте в стиха ми печален,

деца на невинност и грях,

аз, крал на простора кристален,

сам пленник на бурите бях!

Край