Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Набиране
Елена Николова

Източник: Словото

 

Издание:

Теодор Траянов. Български балади

„Македония прес“, С. 1995.

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Ръце към тебе сплитам,

в покорност и молитва,

о боже всемогъщи

на моята страна,

зове те раб прогледнал,

пред смърт, в свещена битва —

той вредом твойта близост

за пръв път опозна.

 

Отекна в дух размирен

отеческа повеля,

закон, стоящ над всичко,

над зло, добро и грях,

в сърцето преродено

изрекох клетва смела

и смисъла върховен

на свойта смърт разбрах.

 

Ти, отче наш, вземи ни

над своята закрила,

прости на бранни братя,

прости и на врага,

и низпосли в сърцата

лъчи от твойта сила,

без ропот да заспиме,

завити от снега!

 

Там, в севера далечен,

небето е покрито

с въздишки и молитви,

изплакани за нас,

там няма да се чуе,

когато в равнините

съдбата ще удари

последния ни час.

 

О господи всесилен,

сами не ни оставяй,

простри десница крепка

над бранния ни стан,

благослови ни — всякой

умиращ да прощава,

усетил твойта близост

и в тебе упован!

 

Когато в жал последна,

в предсмъртните умори,

блуждаещ поглед жадно

затърси любен взор,

очите ни тих ангел

полека да притвори,

да възнесе душите

към родния простор!

Край
Читателите на „Последни слова“ са прочели и: