Теодор Траянов
Предутринна

Безкрайна нощ в земята черна втъна,

замряха уморените очи,

тела споени странен плащ обгъна,

неземна жар и призрачни лъчи.

 

Заветен сън сред химн свещен издига

горящ смарагд, откъсната звезда!

И рози, мак предзорна чучулига

пилее по блестящата следа.

 

Смрачен просторът бавно побелява

пред радостта на погледа ни чист,

благоуханен земний лъх повява

от всеки кът, от всеки цвят и лист.