Теодор Траянов
Себеотрицател

Сноват тълпи безлики,

озлобени фантоми,

разкривени се хилят

и мене сочат с пръст!

Аз властен ход нагаждам

по стъпките им хроми,

понесъл (те не виждат!)

орисан техний кръст!

 

Скръбта им тъмна мъкна

и мъката им тежка,

нас мрачна сила свързва,

една душа и кръв!

Сред рабските им клетви,

сред рабската насмешка,

под млата ни съдбата

аз нека падна пръв!

 

Дали да заговоря?

Злато е мойто слово!

На леден върх родено,

то търси ясен ек!

В замяна днес ви давам

сърце, за смърт готов,

на жертвената клада

да пламеней вовек!

 

Тъй чужд е вам духът ми

блажени, твойто бреме,

орисано, в кръвта си

вий сещате едва!

Пуснете му, фантоми,

безлики, злобно-неми,

сурово непреклонни

са моите слова!