Теодор Траянов
Есенен здрач

Иди си, пресен гроб недей разравя,

заспива тихо есенният здрач,

заглъхва всичко в призрачна забрава —

и радост, и желания, и плач.

 

Иди си, воплите на сухи клони

заспиват в непробудна тишина,

последен отглас в морни небосклони

просветва като гаснеща вълна.

 

Иди си и душата ми дочакай

на твоя сън край тихото море,

последна песен нека бъде знака,

че първа обич никога не мре.