Теодор Траянов
Погребение

Не чу ли химн следсмъртен? — Погребение

у новий храм е днес на нов мъртвец —

там хор от бледни сенки пей и стене,

понесли свит от черни дни венец.

С ненавист щастие пак диря, щастие

една минута! Вечността бих дал

за земний вир на всички твои страсти!

След туй безропотно бих заживял!

 

Прегръщам плачущ твоите колени,

но и насила ще те задържа!

Упойний зной на устни разжарени,

ни грях, ни истина е, ни лъжа!

И в непристъпна вис ще се изгубим,

смъртта там с блясък ще ни ослепи,

ний — две горящи нощи — ще се любим,

душа душата с лудост ще приспи!

 

В разискрения дим на мозък морен

погълнат ден запален притъмня,

излитат сънища из ад разтворен,

прокажени, жигосани с петна,

и вихър чер пищи над нас — вковани,

очи в очи завтренчват две съдби,

люлее се в несветно обладание

отблясъкът на кървави зъби!

 

Едно тело! Но пропасти делят ни —

и любовта и първородний ден,

умразата на рожбите неплътни

на първия зародиш раздвоен!

Но пак, макар над всяко погребение

и демони, и ангели да бдят,

един към друг, отвеки устремени,

ще изгорим на сетний кръстопът!