Теодор Траянов
Малка елегия

И дните безследно минуват,

унесени в свойта печал,

и сякаш видения плуват

над есенен гроб запустял.

 

Забулени вечери тихо

затварят вси порти в света,

но своята книга разкриха

за минали дни да чета.

 

През нощите кораби нями

секат безконечни тъми,

не виждам аз моето знаме,

по мачтите призрак шуми.

 

А сутрин в просъница трепват

надежда и хубост и зной,

и сякаш се клонища сепват,

сломени от тежък покой.