Теодор Траянов
Русалка

Вълните запират

под тъмните чуки,

над тъмната бездна

русалка седи,

в златистите къдри

звездица блещука,

молитва трепери

в прозирни гърди.

 

Зове тя сърцето,

що нявга погуби,

що първен у нея

живот съживи,

сърцето, що с писък

прощален залюби

и гроб му приготви

в подводни треви.

 

Вълните се плискат

под тъмните чуки,

и глухо преплитат

и отзвук, и зов,

над тъмната бездна

звучи и блещука

безсмъртната струна

на смърт и любов.