Теодор Траянов
Кристална чаша

О, пий от таз кристална чаша,

рубини бляскат в нея,

от слънцето лъчи последни!

Отново ще налея,

ще цъфне щастието наше

по твойте устни бледни!

 

Сълзи звънтят в печалния кристал,

смразени мойте сълзи молят,

от твоя смях лъчист отколе

из тъмна гръд отронени без жал!

 

О, виж, в кристалний съд проблясват

на утро ведрите черти!

В сърцата раните зарастват,

тях горест вечна освети!

Следи от ласките загасват

и нова девственост цъфти!