Теодор Траянов
Старинна балада

Никой поглед не пожали

сам отплувалий моряк!

През морето нежност гали

заблещукал бащин бряг!

Не подига слаби пръсти

свята майчина любов,

първа рожба да прекръсти

с тих напътствен благослов.

 

Дни минуват, тъмнината

девет пъти се роди,

и миража на душата

скриват сините води.

Царствен син, кога погина,

кой сломи — и меч, и щит,

де низ морската пустиня

спиш, от пясъци зарит?

 

Морски демон ли засвири,

буря в мачти ли шуми,

пламък призрачен извира

в гъсти виещи тъми!

Кръстят се моряци смели,

сякаш дух им се вести,

стенат гибелни предели:

майко, своя син прости!