Теодор Траянов
Към майка си

Не търся в свойте песни

лъжовната утеха,

ни сляпото упорство

на паднал властелин,

а черната победа

над сили, що проклеха,

о, майко черноземна,

най-верния ти син!

 

През моето детинство

каква ли орисия

от тебе скритом често

ми люлката люля,

душата ми кристална

със повой чер пови я

и с кобен знак жигоса

невинните крила?

 

О, чужд съм тук на всичко

и черна скръб ме трови,

кога на юг далеко

луната засияй,

бълнуващ аз съзирам

вечерните огньове,

леса и равнините

на моя роден край.

 

И горестно се питам,

не съм ли аз избраний

сред звездочело племе,

понесло огнен кръст,

скръбта му да разкрия,

нанесените рани

из него да изтръгна

вика за своя мъст!