Теодор Траянов
Шепот на медуза

Подай си ръката

на свойто видение,

послушай из жадни

стенания глас,

целувай устата

на реч вдъхновена,

по-жарка и хладна

от смъртния час!

 

Аз твойта душа съм,

навеки проклета,

опита живея

в омраза и страст,

в смъртта се възнасям,

из гробове светя,

проклинам и крея,

царкиня без власт!

 

Простирам обятия,

весталка осмяна,

и съскам аз, корда

откъсната, зла!

Че аз съм змията

в горящата рана

на твоята горда,

студена скала!

 

Ту кротка мадона,

ту страшна медуза,

за тез що презирам

аз в обич горя!

Светица порочна

и девствена муза,

аз в твоята песен

се раждам и мра!