Теодор Траянов
Утринен час

Блаженство свещенно

на утринен час,

душа възродена

се буди в захлас,

приветно поглежда

обагрений склон,

о, светла надежда

на сетния стон!

 

Поляни оглася

нечут още хор,

хвалебство възнася

към грейнал простор!

О, първо величие

на ден възмечтан,

душата съблича

среднощен саван!

 

Тя милва цветята,

целува ги плаха,

и тръпки в земята

в ответ разгоряха,

о, слабо създание

на замисли мощно,

о, стихнали рани

от зъбите нощни!

 

Блаженство свещено

на утринен час,

душа възродена

се буди в захлас!

Тя с радост разбира

живота си тук,

на гордата лира

свещения звук!