Теодор Траянов
Посвещение

Възлез към лири чудотворни,

отдай им своя дух суров,

с възторг, талази непокорни,

с привет, наситен от любов!

И там, пред образите смели

на горди, славни имена,

сложи и своите имортели

от мечове и знамена!

 

Целувай крепките десници,

затулящи разбита гръд,

където буреносни жици

звучат между живот и смърт!

Благоговейно ти се вгледай

в певци без укор и без страх,

узнай що значи бран, победа

и святост на божествен грях!

 

Ще разбереш тогаз що значи

герой и героичен нрав,

защо човек от радост плаче

пред всеки подвиг величав,

ще слушаш някой крал тревожен

да шепне, горд и вдъхновен,

че вожд е само, който може

да служи другиму смирен!

 

Ще чуеш от любима лира,

че всяка земна красота

от извор на скръбта извира,

от всяка болка на света,

че всеки трепет на сърцето

не е изгубен мъртъв знак,

а горе там, над битието,

чрез теб ще заживее пак!

 

Гадай смирен по лаври строги

завета мрачен и велик,

че само тоз ще види Бога,

що носи вечния му лик,

че той, пропит с любов трагична,

с престол дарява всеки роб

и в свойта вечност серафична

издига земния му гроб!

 

Узнай чрез музи вдъхновени

блаженството на свойта кръв,

че всяка жертва е свещена,

щом в нея сам повярваш пръв,

че някога тълпа пияна

ще хули смъртния ти час,

но ти ще чуеш вик: Осанна! —

макар един-единствен глас!