Теодор Траянов
Към нощта

О, нощ на плач и радост,

о, нощ — великолепие.

Съзвучието търся

със твоя звезден мир!

Желания свещени,

блуждения нелепи

над моя сън се трупат

за гробен алчен пир!

 

Днес пролетната песен

заглъхна и застина,

неразгадан остана

последният обет,

а там — звезда далечна,

из млъкнала пустиня,

тъй странно ме поглежда,

в забрава, без привет!

 

Тук нека сълзи капят

по твойто бледно рамо,

до дъно днес изпивам

последната лъжа!

Води ме, нощ на радост,

на гибелта към храма,

прощавай! — да пришепна

на мъртвата душа!