Теодор Траянов
Обручение

Зорницата блестеше ярка

в дълбокия вълшебен свод,

лъчи събуждаха из мрака

неземен призрачен живот.

 

Заглъхна стъпката свенлива

на чистий ангел на нощта,

дошъл със миро да полива

на обич белите цветя.

 

И нейде две души обручи

трикратен херувимски звън,

към светло утренно съзвучие

поведени от девствен сън.

 

Но възвисиха се внезапно

незнайни черни дървеса,

над две души сълза откапна

от милостиви небеса.