Теодор Траянов
Възход

Възлизам с теб и нищо не ме спира,

аз тайната узнах: В безкрайний миг

тлей неотменна скръб по блян висок,

възкръсва туй, което не умира,

макар отровено с вълшебен сок!

 

Люби божествено, ухай по-нежна

от лилия, с милувката на лунен лик,

макар отсянка хищна да витай,

на черна страст в тъгата белоснежна

самотна девствена звезда сияй!

 

Възлизам днес по пътя на душите,

изтля пожарът на безкрайний миг,

потъна и скръбта по блян висок!

Ти грей до мен, царице на звездите,

с бездънни сълзи в погледа дълбок!