Теодор Траянов
Песен на сразения

Отнове се вестяват

тъми хилядооки,

мъстителна, луната

издига огнен сърп,

проблясват бегло маски

на сънища жестоки,

сърцето ми отмерва

часа на черна скръб.

 

Озвънва час на гордост,

на спомените мрачни,

духът ми факел дига

над гибелна скала

и бавно се подават

в мъглите непрозрачни

разгромени фрегати

с разкъсани крила.

 

Те носят черни вести

за сетното сражение,

за гробницата страшна

на моя рухнал мир,

за моите видения

във ада отразени,

за моя трон издигнат

на демонския пир.

 

Те спомнят за упорство

през бурите жестоки,

за жупела небесен,

за моя клик сърцат,

за тези, за които

аз страдам тъй дълбоко,

които ще обичам

все чужд и непознат.