Том Егеланд
Маската на Дявола (57)

Фактите

Следните ръкописи и книги са реално съществуващи: Законник на Хамурапи (Codex Hammurabi е 3700-годишен сборник със закони от времето на вавилонския цар Хамурапи, гравиран е върху каменна колона). Епосът за Гилгамеш (шумерско-вавилонски текст, изписан върху глинени плочи в периода между 3000–2000 пр. Хр.). Енума Елиш (вавилонско-митологически произведения, написани върху глинени плочи преди VII век пр. Хр.). Библията (различните книги, събрани в нея, са записани в периода от около 600 г. пр. Хр. до 100 сл. Хр.). Книга Премъдрост на Исуса, Син Сирахов (старозаветен апокриф, около 200 г. пр. Хр.). Кумранските ръкописи (деветстотин религиозни текста за еврейската вяра и култура, записани в периода между 200 г. пр. Хр и 70 г. сл. Хр.). Заветът на Соломон (псевдоепиграфи от IV век). Талмуд (200–500 г. сл. Хр.). Азбуката на Бен-Сира (Alphabetum Siracidis / Othijoth ben Sira, 700–1000). Зохар (псевдоепиграфи, вероятно от XIII век). Liber Juratus (Liber Liratus /Liber Sacer/Sacratus / Consecratus / Honorius’ Grimoire, c неясен произход, но е спомената в Liber Sacer през XIII век). Окултна философия (De Occulta Philosophia, 1531). Хитростите на демоните (De praestigiis daemonum, 1563). Псевдомонархия на демоните (Demonenes hierarki / Lemegeton / Liber offciorum spirituum, 1563 — послеслов към De praestigiis daemonum). Едипова египтология (Oedipus Aegyptiacus, 16521654). De Daemonialitate et Incubis et Succubis (1680). Ключът на Соломон (Clavicula Salomonis Regis, в пет книги: Ars Goetia, Ars Theurgia-Goetia, Ars Paulina, Ars Almadel og Ars Notoria — събрани през XVII век). Речник на ада (Dictionnaire Infernal, 1818). Le Diable Peint par Lui-même (1819). Догма и ритуал на висшата магия (Dogme et Rituel de la Haute Magie, 1854). Ключът на черната магия (La Clef de la Magie Noire, 1897).

Следните личности действително са съществували: Киприян Картагенски (около 200–258). Роджър Бейкън (1214–1292). Хайнрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм (1468–1535). Блез дьо Виженер (1523–1596). Йохан Вейер (1515–1588). Томас Рюд (1583–1656). Атанасий Кирхер (1602–1680). Людовико Мария Синистрари (1622–1701). Луи XIV, крал на Франция („Кралят Слънце“, 1638–1715). Хайман Михаел (1792–1846). Жак Колин дьо Планси (1853–1924). Елифас Леви (1810–1875). Самюъл Лидъл Макгрегър Матърс (1854–1918). Станислас де Гуайта (1861–1897).

Sigillum Dei (Печатът на Господ) — също познат като Signum Dei Vivi (Печатът на Живия Бог) и Sigillum Dei Aemaeth (Истинският печат на Бог) — е диаграма от Късното средновековие, спомената и в Liber Juratus. Диаграмата на 72-те скрити имена на Господ на Атанасий Кирхер е от труда Oedipus Aegyptiacus. Демонът Декарабия е отбелязан като 69-ия демон в Clavicula Salomonis Regis и като 52-ия в Псевдомонархия на демоните.

Цитатите от Библията са взети от нейни преводи от 1930 и 2011. Литургичните цитати са от Богослужебна книга на Норвежката църква.

Благодарности

Благодарности на Тур Гюту за помощта му при предаването на езика от 1708 г. На Мариус Ренберг за корицата, първата и последна страница и маската на дявола от стр. 4 и 442. Sigillum Dei, Печатът на Господ (страница 60) присъства в много трудове от Средновековието и от магьосника Джон Дий (1527–1609) (British Museum, MS Sloane 3188). Използването на Sigillum Dei на корицата и стр. 60 в тази книга са графически преработени и преправени от Мариус Ренберг. Образът на Бафомет на страница 86 е от труда на Елифас Леви Dogme et Rituel de la Haute Magie (1854). Очертанията на труп на страници 7 и 310 са нарисувани от Мариус Ренберг, вдъхновен от оригиналната рисунка на страница 370 от Окултна философия (1531) на Хайнрих Корнелий Агрипа. Рисунката на Сатаната на страница 104 е Entrevue de I’Auteur avec le Diable (Авторът интервюира дявола) от труда на Жак Огюст Симон Колен дьо Планси — Le Diable Peint par Lui-même (1819). Печатът на Декарабия на стр. 106 е взет от труда Clavicula Salomonis Regis (неизвестен автор), който от своя страна е базиран на Псевдомонархия на демоните (1577) и De praestigiis daemonum (1563). Печатът на Бафомет на страница 167 е използван за първи път в книгата La Clef de la Magie Noire (1897) от Станислас де Гуайта. Диаграмата на Божиите имена на страница 173 е взета от труда на Атанасий Кирхер Oedipus Aegyptiacus (1652–54). Първите страници от De praestigiis Daemonum (1563), De Occulta Philosophia Libri Tres (1531) и Dictionnaire Infernal (1818) на страница 443 са точни копия от съответните произведения. Изображението на Хайнрих Корнелий Агрипа на страница 444 е от 153 8 г. и взето от репродукция в Histoty of Medicine (NLM)/B01617 (Portrait no. 152.8, Record UI 101409153). Образът на Атанасий Кирхер на страница 444 е от Корнелий Блумарт (1603–1692) и е взет от книгата Mundus Subterraneus (1664). Изображението на Йохан Вейер на страница 444 е дърворезба, изработена от Петер Холщайн II (1614–1673). Всички репродукции са използвани съгласно международните стандарти на Wikipedia/ Wikimedia/ Wikimedia Commons/Creative Commons (jf. https://en.wikipedia.org/commons.wikimedia.org и /http://creativecommons.org/).