Том Егеланд
Маската на Дявола (55)

41
Дървената църква

І

Мрачна и могъща, дървената църква на Ювдал прорязваше облачното небе. Етаж след етаж, покрив над покрив, ъгли и издатини. Страховити глави на дракони, християнски кръстове и фантастични животни от митологията — всички заедно. Никакви прозорци. Само тъмнина и мрак.

Спрях на няколкостотин метра под църквата. Валеше мокър сняг. Седях в студа и се възхищавах на пищната сграда. Полъх на вятъра донесе безпогрешната миризма на катран. Тежка, но въпреки това приятна. Зад мен, долу в подножието, Ювдал беше на път да се събуди. Скоро новата църква щеше да се изпълни с вярващи, дошли да слушат проповедта на Симон Фелдберг.

Отче наш, събрали сме се тук пред теб, пред закрилата и любовта Ти. Прати ни Светия Дух и ни помогни да приемем това, което искаш да ни дариш.

Отключих църковната врата с ключовете на Мария, които бях взел от Петер.

Какво си е мислел Понтиус Фелдберг, когато се е заключил в църквата преди повече от петдесет години? От какво най-много се е страхувал?

II

Когато отворих вратата, светлината се процеди в тъмното помещение. Да встъпиш вътре, беше сякаш да встъпиш в миналото, далеч от реалността.

Господи, дойдох в Твоята свята обител, за да приема това, което Ти Господи, Създателю мой, Ти, Исусе, Спасителю, Ти, Свети Дух, Ти — моята утеха в живота и смъртта, искаш да ми дадеш.

Църквата миришеше на катран — и на тамян? Аромат от миналото? Добре разбирах защо Понтиус Фелдберг е бил омагьосан от тайнствената атмосфера в мрачния храм.

Изтръсках водата и снега от якето си и открих копчето, с което да включа осветлението.

Завеса от прах. Колонади, резбовани греди, сложно изработени напречни подпори. Най-отпред: пищен олтар. Амвонът изглеждаше сякаш виси във въздуха.

Тишина, тишина…

Замислих се за Понтиус Фелдберг, как се е изплашил от маската и светлинните трикове на Лорънс Голдуотър. Сетих се за Конрад Кремер, който е бил прогонен от тази църква преди триста години.

Бавно стигнах отпред до олтара. Подметките на обувките ми проскърцваха върху дървения под.

Тук, в дървената църква, маската на дявола била съхранявана в годините след смъртта на Конрад Кремер. Когато той умрял, епископът заповядал на местния свещеник да затвори Сатаната в Божия затвор. В малкия ковчег на Лея под олтара. И така, заключена при детето, маската била съхранявана близо двеста години.

Именно тук Коре Борг беше върнал маската. Бях убеден. Той не желаеше да я притежава. Трябвало е да се отърве от нея. Тук, в старата църква. Това беше домът й, тук принадлежеше.

Направих това, което трябваше, отговори той, когато го попитах какво е сторил с дяволската маска.

Направлявай и води Твоята свещена християнска църква и позволи тя да се обедини в името Божие. Дари църквата с хора, които държат и следват Твоето слово. Пази ни от ерес и мъртва вяра.

Борг беше човек на старата школа, на старата църква, на остарелите разбирания. Не беше изгорил маската. Беше я върнал там, където е била в продължение на двеста години. Затворена в ковчега на пеленаче, под църковния олтар, там, където Божествени сили укротяват и неутрализират мощта й. Позволи ни да започнем и да построим олтар, не за жертвоприношение, не за всеизгаряне, а като свидетел между нас и вас, и потомците след нас… Олтарът на дървената църква в Ювдал беше шедьовър на изкуството, богатство от дърво на седемстотин и петдесет години. Олтарната маса се държеше от четири колони, които бяха захванати в украсения фронтал. Зад нея се разкриваше дървена сглобка с четири пояса, всеки един от които беше укрепен с тесни колони. Върху средния пояс се виждаха фигурите на Исус и Мария заедно с два ангела, поставени в ниши, обградени от художествени дърворезби. Най-отгоре се намираше фигурата на Христос, разпнат на кръста.

Не съм вярващ. Въпреки това склоних почтително глава пред олтара и всичко, което той представяше. Измивам ръцете си в невинност, Боже, за да мога да дойда при Твоя олтар. Внимателно обиколих целия олтар. Задната страна беше оголена и ожулена. Коленичих и вдигнах изтъкания килим, който висеше пред кухината под олтарната маса. Светнах фенерчето.

ІІІ

Отворът не беше особено голям. Три дървени повдигащи рамена бяха захванати в отделни прорези, така че да могат да се вдигат и спускат и така за всяко число между едно и десет беше възможно да преместиш дървената пръчка в определената хоризонтална цев. Повече от хиляда комбинации, ако някой случайно се опита да отгатне.

В една от дървените колони на олтара беше усърдно издълбан текст на латински, който след това е бил позлатен. Въпреки че беше остарял, той все още можеше да се чете:

Quando tandem apeniit sigillum septimum, factum est silentium in cælo, tanquam semihoram. Tum vidi septem Angelos, qui coram Deo steterunt: quibus datæ sunt septem tubæ.^[1]

Усмихнах се. Именно благодарение на тези два стиха бях открил кода — 777.

Помислих си: Бьорн, на правилния път си!

Внимателно повдигнах първото рамо. Беше изненадващо тежко. Нещо вътре в самата ключалка го задържаше. Чух как движението накара нещо във вътрешния механизъм да се премести. От описанията на Симон ставаше ясно, че ключалката е конструирана така, че да е невъзможно да я отвориш, без да знаеш кода. Да се надяваме, че при поставянето на дървените рамена в позиция 777 някаква вътрешна напречна греда ще се освободи.

Да отвориш пролуката по някакъв друг начин, беше невъзможно. Уле Снекер бе направил здрава конструкция. Ако човек искаше да се добере до ковчега и маската, без да знае кода, то той трябваше да използва толкова много сила и мощ, че чак олтарът да се срути.

Задържах дишането си, докато премествах първото рамо до седмия хоризонтален прорез. Едновременно усещах и чувах как нещо се движи и намества.

След това вдигнах второто и накрая третото рамо.

777.

Вътре в заключващия механизъм нещо поддаде.

И тогава вратичката се отвори.

IV

Ковчегът не беше голям.

Внимателно го извадих от скришното му място под олтара и го поставих на пода. Изправих се. Вдигнах ковчега и го поставих върху олтарната маса.

Малкият ковчег на детето беше обикновен, кафяв, с по-тъмни и по-светли нюанси, миниатюрни дърворезби в ъглите. Рендосан, но не фино шлайфан. Капакът беше напукан.

В ковчега ще положиш свидетелството, което ще ти дам.

Вдигнах капака и го оставих на масата.