Том Егеланд
Маската на Дявола (42)

29
Лилит

I

Спах през целия следобед и станах по залез. През остатъка от вечерта и нощта седях, апатичен, полузаспал и гледах предавания по Discovery Channel и National Geographic. Не знаех, че неща като преместването на стар фар на източното крайбрежие на САЩ и репродуктивните инстинкти на отровни жаби в Амазония може да ми се сторят интересно. Точно сега нямах сили да мисля за Ребека, разкритията на Лорънс Голдуотър, безсмислените съобщения на Пиеро или всичко останало, с което се занимаваха долу в Ювдал. Бях изтощен. Тъжен. Тялото ми беше все още съсипано след всичките часове на самолета и пътуванията през времето. Главата ми не можеше да понесе повече.

Около четири сутринта седнах в колата, за да се върна в Ювдал. Когато спрях да напълня бензин в Селюр^[1], видях първата страница на Dagbladet:

Терор в Ювдал.

Само това липсваше.

Но когато прочетох статията, се оказа, че „терор“ беше доста неточно. Предупреждение — за потенциален и малко вероятен заговор — било подадено в норвежката полиция. Те се опитали да разсеят случая. Службата за сигурност, естествено, приела всичко на сериозно и предупредила местната власт. Тя обаче все още не смятала, че има основание да вярват, че Ювдал — от всички места на земята — е прицел на терористичен заговор.

II

Стигнах в Ювдал преди обед. Слънцето печеше силно и ярко долу в долината. Магазините вече отваряха. Бучаща цистерна пълнеше гориво на Statoil — бензиностанцията. Работници от обновената мелница работеха над складовите помещения.

Завих пред хотела и паркирах. Рецепционистът на хотела ми се усмихна, когато отново отседнах при тях. Взех бърз душ, преди да отида до управлението.

Първо се видях със Сири Шау. Най-изненадващо тя ме прегърна и ме приветства с добре дошъл вкъщи. Казах й, че нося вълнуваща информация от САЩ и я помолих да организира една бърза среща при началник Дален. Когато я попитах за статията в Dagbladet, тя завъртя очи. Било вярно, че Службата за сигурност е получила доста интересно обаждане от Италия, че нещо се случва в Ювдал, но това било всичко. Въпреки това причината, поради която приели случая на сериозно, е, че номерът бил проследен до Ватикана. Крипос, Интерпол и Министерството на външните работи работели по откриването на човека, който е звъннал.

III

Пиеро Фичино!

Разбира се, че Пиеро е звъннал. Чак сега се сетих. Вероятно е звъннал на полицията, защото така и не е успял да се свърже с мен. Но защо? Терористичен акт в Ювдал? Звучеше малко вероятно. Така че от какво се страхуваше? Да не би милиардерът Джузепе ди Санто Сандзо да планираше атака, за да се добере до антикварната дяволска маска? Знаеше ли къде е тя?

Пробвах да звънна на Пиеро пет пъти. Всеки път бях препращан директно към секретаря.

Междувременно Сири беше събрала ръководителите на екипите за техническо и тактическо разследване в офиса на началник Айлерт Дален.

— Разбирам, че носиш новини от САЩ — каза Дален раздразнено.

— Разреших мистерията от 1963 г. — отговорих гордо.

Всички мълчаха. Началникът се намести неспокойно в стола си. Дълго се взирах в него. Изглеждаше притеснен. Помислих си: Ами ако Айлерт Дален беше толкова упорит, защото имаше нещо за криене? Ами ако самият той беше виновният. Ами ако всички открития на полицията сочат, че той е хвърлил Даниел Люке от кулата и сега прави всичко възможно да прикрие мотива и истината.

— Разказвай! — провикна се Сири.

— Нека първо ви кажа, че дяволската маска е била в притежание на Лорънс Голдуотър през всичките тези години. Висяла е на стената в дома му. Даниел Люке я е върнал обратно в Норвегия. В Ювдал. Ако ви трябва мотив, имате го. Маската струва милиони.

Най-накрая началникът започна да проявява интерес.

— Къде е?

— Даниел я е върнал от САЩ. Но не знам къде я е скрил.

— Вероятно убиецът я е взел. Продължи!

Точка по точка им разказах за срещата с Лорънс Голдуотър, за аферата му със Сесилие Фелдберг, за ЛСД-то, което слагали в храната на капелана, за да го подлудят.

— Когато е паднал от камбанарията, е бил толкова надрусан, че е мислел, че се бие с демони — казах.

Тишина.

— Можем ли да го докажем? — попита началникът.

— Разбира се, че не. А и няма смисъл да го правим. Случаят е, както ти ми напомни безброй пъти, остарял.

— Как са можели да предположат подобен развой? — попита ръководителят на техническия екип.

— Не са. Те не са искали Понтиус да умре. Целта им била чрез ЛСД-то да подсилят религиозното неспокойство у него. Несигурността, съмненията, страха. Въвличайки го в серия видения и халюцинации, са искали да отключат в него латентен нервен срив. Накрая искали да го настанят в болница. По този начин Сесилие можела да се разведе с неопетнена чест. Това бил планът.

Полицаите размениха погледи. Не знаеха какво да мислят. ЛСД? Халюцинации? Бяха свикнали да откриват съвсем други мотиви — ревност, гняв, завист. Но това?

— Не знам доколко е нужно, но ДНК-тест на Петер И. Фелдберг и Лорънс Голдуотър несъмнено ще потвърди, че Петер е син на Лорънс — казах. — Струва си да проверим дали бащинството може да има връзка с убийството на Даниел.

— Маската е по-вероятен мотив — каза началникът. — Убеден съм, че Мария Крагх Фелдберг е нашият главен заподозрян. Елиминирайки младия си любовник, тя се е отървала от това да бъде разкрита. Същевременно съпругът й е избегнал момента, в който Даниел ще го обяви за, да!, дете, родено извън брак. Сири, можеш ли да организираш нов обиск на музея и дома на семейство Фелдберг. Все някъде трябва да е тази маска.

— Ще го направя — каза Сири. — Но предлагам да гледаме в две посоки. Ще търсим маската там, където Мария може да я е скрила. Но едновременно трябва да проверим дали е възможно Даниел да я е скрил преди това. В такъв случай къде? Продал ли я е? Трябва да проверим музеи и антиквариати. Съществува ли пазар на черно за подобни предмети?

Началникът кимна потвърдително на Сири, преди тя да извърне поглед към мен:

— А случилото се с Конрад Кремер през 1708 г.? Как влияе на случая ни?

Влагаше сарказъм вероятно. Но се направих, че не обръщам внимание. Обясних им за официалния доклад на комисията на епископа, който се намираше в папка в Държавния архив в Кристиансан.

— Но съществува още един доклад — казах. — Ръкопис от 1758 г. Разказва за това, което всъщност се е случило петдесет години по-рано.

— И къде е този ръкопис?

— Зает е през 1963 г. и никога не е върнат обратно.

— От кого?

— Точно тази страница от регистъра липсвала.

— Тоест сме доникъде — обобщи началник Айлерт Дален.

Въпреки че заключението му беше доста несъобразително, нямах с какво да му противореча.

IV

Налях си чаша кафе и влязох в кабинета на Сири Шау.

— Браво, Бьорн! — каза тя одобрително.

— Браво?

— Разреши криминален случай от 1963 г. Не е зле.

— Това, че мистерията с Понтиус Фелдберг е разрешена, не ни е от помощ. Все още не мога да проумея случилото се с Люке.

— Лесно е да допуснем една теория, един заподозрян.

— Какво мислиш?

— Съгласна съм с началника, че Мария е имала мотив. Имала е възможността. Имала е достъп до сатанинските монети. Подозрителен е фактът, че не е звъннала, когато не го е открила в църквата. Не е ли това най-нормалното, което човек може да направи? Юристите използват термина основателна причина за подозрение. И това означава, че полицията е на мнение, че има повече от петдесет процента вероятност обвиняемият да е извършил това, за което е заподозрян. Но сме длъжни да прегледаме и всичко, което може да е в полза на въпросния обвиняем. Погледнато по този начин/ информацията, която донесе от САЩ, е особено интересна. И въпреки това ни липсва последната частица от пъзела, за да заловим Мария Крагх Фелдберг. Например маската.

— С кого може Даниел да се е свързал, когато се е върнал от САЩ с маската?

— Мария очевидно. Не само са били любовници, но и тя ръководи музея и съюза на историците — отбеляза тя леко въпросително. — Трябва да изляза за малко. Искаш ли да заемеш мястото ми?

Потупа купчина документи върху бюрото.

— Последните доклади, ако имаш интерес да ги разгледаш.

— Благодаря.

Преди да започна, звъннах на бившия началник Йорген Крагх и му предадох всичко, което Лорънс Голдуотър ми беше разказал за Понтиус, Сесилие и техния налудничав ЛСД-проект. Чувах дишането му, тежко и дрезгаво, усетих как попива всичката нова информация и как се изправяше пред неизбежния въпрос: Било ли е възможно да го допусне?

— Естествено, ти няма как да си знаел — казах.

— Да.

— Мислех, че ще искаш да го знаеш.

— Оценявам това, че звънна.

V

Седнах в стола на Сири Шау и започнах да чета доклади за изземвания и разпечатки на показания. Имаше доста материал. Един или друг нещастник беше получил задачата да опише всички обемни папки, съдържащи порнографските филми, смъкнати от компютъра на Даниел Люке. В една от основните папки, именувана ПО МАЛКО ОТ ВСИЧКО, Даниел беше събрал и систематизирал 32 подпапки с имена като МИЛФ, Зрели, Камера на живо, Винтидж, Аматьори, Оргии и всевъзможни перверзни. Много от тях не знаех дори какво означават. Букаке? Заедно вероятно наброяваха хиляди порноклипове.

Бях на път да оставя списъка настрана, когато погледът ми попадна върху една подпапка.

Даниел я беше именувал Лилит.

Лилит?

Демонът, за който Конрад Кремер и Понтиус Фелдберг са имали ужасяващи фантазии?

Да не би Лилит да беше също сексуален фетиш?

VI

Папката Лилит съдържаше според писмения доклад на полицията осем порнофилма между 5 и 29 минути. Всички били продуцирани в Копенхаген през 1993 г. от компанията WeekendSex, но имали английски заглавия и били предназначени за международния пазар. Всички били свалени от страницата vintageporn.com, която се специализирала в порнография от 1970 до 2000 г.

Но нито едно от заглавията — като The Hard, The Wet & The Furious и Queen of Delight — нямаха връзка с древната митология за Лилит.

Все още никой не се беше осмелил да прегледа някой от филмите. Трябваше да изчакам Сири да се върне, за да получа достъп до свалените файлове на Даниел. Не бяха малко насмешливите коментари, които чухме, когато Сири и аз помолихме да ни препратят цялата папка Лилит на компютъра й.

Сири седеше зад гърба ми, докато пусках първия филм, Heavenly Fellatio. Бързо се извърна настрани и каза, че това разследване оставяла изцяло на мен.

Първата минута от филма показваше в близък план устни и връхчето на език върху ерекция, можеща да предизвика комплекс за малоценност във всеки един мъж. Измина още една минута, преди кадърът да се отдалечи. След това операторът обиколи двойката, и точно тогава я познах.