Том Егеланд
Маската на Дявола (47)

34
Подгонени

I

Точно в 12:16 от старческия дом в Ювдал беше подаден спешен сигнал към централата, който половин минута по-късно беше предаден на управлението и полицията. Според подателя двама непознати нахлули при Сесилие Фелдберг.

В този момент в управлението лекар даваше някакво успокоително на Мария Крагх Фелдберг. Тъй като бях седнал и разговарях със Сири Шау, отидох заедно с нея до старческия дом с цивилния й автомобил волво.

Все още не беше ясно какво точно е станало. В един или друг момент двама непознати влезли при Сесилие Фелдберг. Не след дълго тя започнала да крещи. Баща й, Коре Борг, връхлетял от съседната стая и започнал да удря двамата мъже с бастуна си. Вследствие на силното вълнение Сесилие се сринала. Двамата непознати бързо напуснали старческия дом.

Взели Сесилие с линейка и я закарали в болницата, където била приета от дежурния лекар Мариане Люке — майката на Даниел — която за първи път била на смяна след болничния си.

II

Когато аз и Сири Шау влязохме в стаята на Коре Борг, той ни погледна. Беше видимо изморен.

— Няма да те притесняваме дълго — каза Сири.

— Какво искате?

— Може ли да ни кажеш накратко какво стана?

— Двама чуждестранни журналисти дойдоха при Сесилие.

— Италианци? — попитах.

— Не знам, говореха английски.

— Журналисти? — попита Сири. — Какво искаха?

— Опитаха се да я интервюират.

— Относно убийството на Люке?

— Разбира се, че не!

— Дяволската маска… — казах си аз.

Не ме чу.

— Искаха да научат за маската — проклетата маска! Къде била.

— Какво стана? — попита Сири.

— Темата я притесни. Мислеше си, че са дошли да отмъстят за Понтиус.

Нито аз, нито Сири казахме нещо.

— Помолих ги да си тръгнат — продължи Коре Борг. — Не искаха да ме чуят. Говореха и говореха. Къде е? — питаха те. Къде е? Сесилие се разстройваше все повече и повече. Накрая — да, накрая трябваше да ги изгоня.

— Сбихте ли се? — попитах.

— Да се сбием? Не. Но използвах бастуна си. Бъдете сигурни, че го направих. Използвах бастуна си.

ІІІ

— Заедно със Сири Шау и един от полицаите видяхме кадри от камерите за наблюдение в старческия дом. Подозренията ми бяха верни: Познах двамата мъже — италианските журналисти от L’espresso — или по-точно „журналистите“ — които бяха пристигнали в Ювдал преди една седмица. Тези, които ме бяха интервюирали относно мистерията Ювдал. Вероятно за тях ме предупреждаваше Пиеро Фичино. И като пълен глупак им бях помогнал. О, да. Бьорн Белтьо на вашите услуги! Бях им дал цялостна картина на случая. Кого трябва да интервюират. Толкова типично за мен! Сега осъзнавах и че вероятно те стоят зад всички влизания с взлом от последните дни. Тях съм срещнал и в уличката до мелницата. А възможно ли е те да са нарисували пентаграма в хотелската ми стая? Да са изпращали имейли — на норвежки — от профила на Декарабия в Outlook? Все още имаше доста неща, които не си пасваха. Италианците пристигнаха чак в сряда вечерта.

Това означаваше, че явно има и други, които ме преследват.

Патрулката стигна бързо до хотела, но двамата италианци вече бяха напуснали. Предупредих полицията, че са наели кола от Hertz. И така екип от управлението на Вале и Бюкле ги спря на главен път девет, на север от Флостронди точно след 45 минути.

Почти по същото време Сесилие Фелдберг се успокои и потъна във вечен сън в болницата.

IV

Началникът не знаеше в какво точно да обвини италианците.

Според Мариане Люке не беше невъзможно смъртта на Сесилие Фелдберг да е вследствие на вълненията в стая 202. Но физически не беше наранена и беше трудно да се докаже директна връзка между случилото се и смъртта й.

Началникът искаше да разгледа обстоятелствата заедно с юрист от Кристиансан, преди да вземе крайно решение. Ако разследването и разпитът даваха основание за това, те щяха да бъдат обвинени съгласно параграф 268 заради взломовете и параграф 263 за заплахите, евентуално параграф 266 (безразсъдно поведение) и 267 (навлизане в личното пространство).

Малко по-късно един от най-известните адвокати от Осло позвъни. Бил нает от адвокатска кантора в Рим да защитава двамата италианци.

— Имат интересни разкрития, с които да допринесат — срещу снизходително отношение от страна на норвежката полиция — каза адвокатът.

Антракт (VIII)

Рим

Четвъртък, 22 октомври 2015 г.

— Merda!^[1]

Нямаше навика да псува. Но този път не успя да сдържи избухването си. Седеше на задната седалка на лимузината линкълн — на път за вечеря при президента, когато шефът на щаба звънна. Двамата мъже, които беше изпратил в Ювдал, били арестувани от норвежката полиция. Издирването на маската беше приключило. Не бяха успели. Никаква маска. Нито дори някаква следа. Най-вероятно и този път беше просто един слух.

— Merda! — повтори той и остави телефона в джоба си. Още един проклет слух.

Когато малко по-късно шофьорът намали скоростта, той почука нетърпеливо по стъклото между кабината за пътници и шофьорското място. Шофьорът посочи назад с палец. Той се обърна. Две полицейски коли с премигващи сини светлини бяха зад тях. Когато шофьорът му отби встрани и спря, едната полицейска кола премина успоредно на тях.

Раздразнен, той смъкна прозореца и срещна погледа на униформения мъж на предната седалка.

— Джузепе ди Санто Сандзо? — попита младият полицай.

— Естествено!

— Трябва да Ви помолим да дойдете с нас. Става дума за нещо, случило се в Норвегия.