Том Егеланд
Маската на Дявола (35)

24
Пентаграмът

I

Събудих се. Бях неспокоен.

Няколко минути останах така, лежейки, изпотен, чувствайки се неудобно, мислейки за Ребека и Адар. Но не стигах доникъде. Нито една от мислите ми не се задържаше. Станах, отидох до тоалетната, взех душ, облякох се и хапнах, преди да седна в Бола. Имах уговорка в Кристиансан, който беше на три часа път. С попътен вятър.

II

Архиварят изглеждаше така сякаш от ранно детство се беше заровил из най-дълбоките, най-тъмните кътчета на архива, запасявайки се с гранясала риба, жилаво месо и варено зеле. Висок. Кльощав. С червеникава коса и брада, толкова рехави, че розовата кожа прозираше под тях.

— Професор Белтьо! — Погледът му беше въодушевен. — Приготвих всички папки, които открих относно това, за което питахте.

— Оценявам го много.

Упъти ме към читалня, където беше разположил папките във форма на ветрило върху бюрото.

— Тези папки — каза той и прокара длан по тях — са свързани с Конрад Кремер, неговото пребиваване в Норвегия и оценката на църковната комисия, която е била изпратена в Ювдал от епископа. Техният доклад също е архивиран — с печат и всичко останало. — Той извади една от папките. — Това — каза той — е докладът, който комисията е направила след посещението си в Ювдал. А тук е разписката, показваща, че епископът е поел погребението, ковчега и надгробната плоча.

Той ми подаде бележката и разпечатка на документ, върху който личеше восъчен печат и подпис:

Доклад от комисията на епископа,

засягащ събития,

свързани с господин Конрад Кремер в Ювдал

Започнах да чета. С архаичен, изпълнен с термини език, префектът и нотариус на комисията описваше естеството на задачата — да се отиде до селото Ювдал и да се проверят твърденията за езически дейности и призоваване на зли сили — и трагично развилите се обстоятелства. „Не трябва да се съмняваме — пишеше префектът, — че Конрад Кремер е пратеник на дявола. Комисията стана сама свидетел как той, в името на Сатаната, призоваваше демони от най-дълбоките кръгове на ада, как говореше с мъртвите. Четири дни след като комисията се зае с работата си в Ювдал, Конрад Кремер беше открит мъртъв в снега в двора на църквата в селото. В смъртта му очите на Кремер разкриваха истинската му същност. Не бяха очи на човек, а очите на дявола. Изглеждаха като на котка, с жълти и издължени зеници.“ Най-детайлно префектът описваше страховитите подробности около откриването на трупа. Безжизнените останки на Конрад Кремер лежали в снега, до един гроб в западната страна на църковния двор. В снега имало ясни следи от копитата на дявола. Ръцете му стискали две сатанински монети. И в двете длани мъртвият имал следи от дамгосване, които представлявали сатанински пентаграм. Пишеше също, че в Ювдал пентаграмът бил използван да държи злите сили настрани. По-малко известно било, пишеше префектът, че този символ означавал и преклонение към Сатаната. Комисията беше посочила, че ако се прекарат линии между петте черни лоени свещи, които заобикаляли трупа, би се получил въпросният магически, окултен пентаграм:

Позицията на тялото, отбелязваше префектът, напомняла поразяващо много на рисунка от езическия труд Окултна философия от 1531 г.

С отправна точка от този труд и разположението на трупа на Кремер комисията можела да заключи, че Конрад Кремер е бил в тесен контакт със самия Сатана. И този контакт се осъществявал най-често чрез демона Декарабия. Според трудовете „Ключът на Соломон“ и „Хитростите на демоните“ Декарабия не бил просто маркиз на ада, пишеше префектът на комисията, но и съюзник на Конрад Кремер тук на земята.

Символът на Декарабия, пишеше многозначно префектът, бил пентаграмът.

CONCLUSIO: Комисията на епископа е на мнение, че самият всемогъщ Господ, нашият Бог, който е предал мъдростта си на Конрад Кремер, го е прокудил и осъдил на жесток живот, там, където той със сигурност ще намери своето място — в ада, при своя господар Сатаната.

Затворих папката и погледнах архиваря.

— Полицай Айлерт Дален свързвал ли се е с теб?

— Не, доколкото знам.

— А други от полицията?

— Не мисля.

— Странно.

— Нали? За да получи отговор, човек трябва първо да зададе въпрос. Имаме десетки хиляди документи и писма в архивите. А рядко някой сяда да ги чете. С изключение на замесените през 1963 г., никой друг не се е интересувал от Конрад Кремер. И тук започва да става интересно.

— Как?

— Според справочните протоколи е била изпратено копие от този доклад до капелан Понтиус Фелдберг през лятото на 1963 г. Сам го е изискал. През ноември същата година началник Йорген Крагх е направил същото. И двамата изискали официалния доклад на епископа. И го получили.

— Да?

— Но никой от тях не е знаел, че съществуват два доклада.

— Още един?

— Официалният доклад на комисията е този, който ти тъкмо прочете. Но има още един. Според регистъра от 1759 г. съществува още един ръкопис в Църковния архив. Последният е бил написан от непознат човек, за когото единствено знаем, че се е казвал Йон. Описал е всичко в писмо до епископа петдесет години след случилото се в Ювдал. Писмото от хроникьора Йон е било изпратено лично до епископа. Написано е през 1758 г., но е базирано на неговите лични преживявания от 1708 г. Бил е свидетел на много от случилото се, когато Конрад Кремер отишъл в Ювдал.

Архиварят ме погледна, преди да продължи:

— Белтьо… Официалният доклад очевидно е лъжа. Бил е написан и заведен, за да потвърди официалната версия на църквата — а именно, че Кремер е убит от самия Сатана. Ръкописът на този Йон е далеч по-интересен.

— В теб ли е?

— Не. За съжаление. Бил е зает през 1963 г. и никога не е върнат.

— Зает от кого?

Той поклати глава.

— Листът от заемния протокол липсва.

Антракт (IV)

Рим

Петък, 16 октомври 2015 г.

Седеше на терасата с чаша Glenfiddich Janet Sheed Roberts Reserve 1955^[1]. Печеше слънце. Ho не чак толкова силно, че бучката лед да разводни еликсира на живота Glenfiddich. Проследи с поглед ято гълъби. Далечният шум от трафика беше като фон, на който почти не обръщаш внимание.

Криптирано съобщение — Ювдал: Маската — последно видяна 1963 г. Предварителни разследвания — започнати. Събирам имената на хора, с които трябва да говорим. Б.Б. отвори гроба на К. Кремер (1708) вторник. Никаква маска. Днес Б.Б отвори гроба на свещеник И. Фелдберг (1963). Никаква маска. Събираме информация. Ще проверим дървената църква, криптата, музея и лични адреси. Проверката на стаята на Д. Люке беше прекъсната. Оказа се, че майка му си е вкъщи. Б.Б. замина от Ювдал. Рецепционистът не знаеше къде. Препоръчвам технически преглед на мобилния на Б.Б.