Том Егеланд
Маската на Дявола (44)

31
Пиеро

I

Първоначално не го познах.

Един от полицаите ме беше извикал от офиса. В рецепцията ме чакаше възрастен, пълен мъж. Гъста, сива коса. Гъста, сива брада. Осъзнавах, че го познавам от някъде. Но от къде?

— Бьорн!

Едва, когато произнесе името ми, се сетих кой беше.

Пиеро Фичино.

Последно го видях преди три години. Именно затова ми отне толкова време. Ако се бях натъкнал на него на улицата в Рим или Флоренция, щях със сигурност да го позная веднага. Но тук, в Ювдал — далеч от всичко свързващо ни — ми беше странно да го виждам.

— Пиеро? — провикнах се.

— Най-накрая! Не знам вече колко пъти се опитвах да ти звъня.

Уклончиво отговорих, че съм пътувал и не съм обърнал особено внимание на телефона си.

— Но какво правиш тук, Пиеро?

— Трябва да поговорим. Толкова съм притеснен. Не знам какво причиних.

— За какво говориш, Пиеро?

— Не получи ли съобщенията ми?

— Да речем, че не разбрах нищо от тях.

— Дойдох възможно най-бързо. Тръгнах от Рим преди обед. Наех кола от Гардермоен^[1]. Пътят до тук се оказа доста по-дълъг, отколкото очаквах. Звънях и звънях.

— Съжалявам. Беше ни доста натоварено. Но защо дойде?

— Трябва да обясня…

— Какво?

— Бьорн…

Беше задъхан и видимо притеснен.

— Желаеш ли една чаша кафе първо?

— С удоволствие.

Въведох го в малката кухня на управлението. Налях две чаши кафе от каната. Далеч от италианското качество, но ставаше. Седнахме на масата.

Когато се съвзе, каза:

— Когато ми изпрати снимка на дяволската маска, я показах на доста колеги от тайния архив във Ватикана, които вероятно можеха да знаят нещо за нея. Един от тях — начетен архивист, се оказа, че освен всичко друго е и партньор на Джузепе ди Санто Сандзо. Сигурно си чувал за него?

— Попрочетох за него, когато ми изпрати линка.

— Не знаех за съвместната им работа, когато помолих за помощ. Просто попитах всички, които мислех, че могат да съдействат. Но снощи, докато бях в офиса си, ме посети добър, стар приятел. Работи във Ватикана от 1975 г. и заема позицията на секретар на cardinali archivisti — кардиналските архивари на Ватикана. Чул слухове за проучванията ми и можел да ми разкаже за един от тези, на които бях показал снимката — Силвио Пасалакуа, който през 1999 г. бил разследван от полицията. Бил обвинен в предаване на вътрешна — наречи я секретна — информация точно на Джузепе ди Санто Сандзо. Шефовете му го обвинили, че злоупотребява с позицията си, за да се подсигури, а след това да продаде поверителна информация. Но обвинението никога не било доказано и Силвио запазил работата си.

— За какво е ставало дума?

— Можеш да предположиш.

— Дяволската маска?

— Да, вавилонската дяволска маска. Има и още. Четири години по-късно италианските тайни служби имали основателни подозрения за това, че Джузепе ди Санто Сандзо е финансирал предполагаем терористичен акт в Багдад. Информацията на полицията и собствените следователи на Ватикана го уличавала в организирането на атака, която из цял свят била представена като дело на ислямисти. В действителност било нападение над една от клетките на Ал-Кайда, която по-рано откраднала една от дванайсетте дяволски маски от националния музей в Багдад. Той се опитал — безуспешно — да се добере до маската.

— И сега е тук в Ювдал?

— Едва ли. Но съм сигурен, че е изпратил някои от хората си.

Замислих се за всичко случващо се. Преследвачът ми, мъжете в уличката, Близанията с взлом. Подчинените на Джузепе ди Санто Сандзо ли стояха зад тях? Това щеше да обясни доста. И все пак не всичко.

— Дойдох възможно най-бързо — каза Пиеро. — Чувствам се отговорен. Трябваше да предположа.

— Няма как да знаеш, че измежду колегите ти във Ватикана има такъв доносник.

— Не, но въпреки това се чувствам отговорен. Отчаяно се опитвах да се свържа с теб. Когато не получих отговор, бях принуден да звънна на норвежката полиция. Но не съм много сигурен дали разбраха напълно за какво става въпрос.

Трябваше да се усмихна.

— Щом си звъннал от Италия и си докладвал за предстоящо нападение, си бил препратен към PST, Норвежката служба за сигурност.

— Разказах им, че Джузепе ди Санто Сандзо е изпратил някой в Ювдал, който да открие маската. Разказах им всичко! За терористичния акт в Багдад, зад който е стоял, и колко безскрупулен е.

Ето защо беше предупреждението за терор. PST не бяха разбрали Пиеро правилно. Когато той на своя лош и трудно разбираем италианско-английски се е опитал да обясни, че група италиански мафиоти планират ужасно нападение в Ювдал, те са предположили, че той предупреждава за предстояща терористична атака.

Никой не беше свързал информацията от Пиеро с дяволската маска.

II

Когато помогнах на италианския си приятел да се регистрира в хотела, се затворих в стаята си. Бях капнал от умора и изтощение. Беше безкрайно дълъг, натоварен и напрегнат ден.

Бях замаян заради часовата разлика. Не се чувствах във форма. Нуждаех се от добър, дълъг сън.

Светнах и събух обувките си.

Не винаги знаеш кои точно сетива първи събуждат подсъзнанието ти. Сянка, звук, мирис. Струва ми се, че беше непознатата миризма на метал, която ме накара да погледна нагоре.

Замръзнах.

Започнах да отстъпвам назад извън стаята, треперейки, задъхвайки се.

На стената над леглото ми някой беше нарисувал огромен пентаграм.

С кръв.

От петте лъча на звездата кръвта се беше отекла надолу по стената, очертавайки дълги, прави, червени линии.

Aнтракт (VII)

Рим

Сряда, 21 октомври 2015 г.

Седеше отвън на терасата и се взираше в здрача. Вечерта беше хладна, мрачна. Куполи на църкви и кранове. Кули и кипариси. Наклонени покриви на къщи и електропроводни стълбове. В избледняващата светлина нощен Рим беше на път да изгрее. С чаша коняк в ръка той се наведе над парапета.

Криптирано съобщение — Ювдал: Б.Б се върна в Ювдал. Не е ясно къде е бил. Никакви признаци да е открил маската. Още частни адреси са проверени. Никаква маска. Нова информация: Сесилие Фелдберг — вдовицата на И. Фелдберг — е жива. Заради недоразумение предположихме, че е мъртва. Живее в старческия дом с баща си К. Борг. Деменция. Ще я посетим утре.

Да, да. Не беше впечатлен. Не, никак не беше. Бяха там от цяла седмица, трябваше да са открили маската досега. Ако въобще съществуваше. Не им е лесно да действат под прикритие в малко норвежко селце, беше казал шефът на щаба. Не е мой проблем, беше отговорил той. Трябва да открият проклетата маска. За това им е платено.