Том Егеланд
Маската на Дявола (36)

1708
Октомври-декември

Като излязоха бесовете на човека

Лука

Как изминаха годините? Гледаш треперещите си ръце, изкривени от артрита и болката през годините. Под набръчкана, покрита с петна кожа, се извиваха вени като червейчета. Тялото ти е немощно. Отслабнал си. Станал си кожа и кости.

Перото е между пръстите ти. Буквите се вият по хартията. Мислиш си: Сами те са нищо. Просто букви. Но заедно стават дума. Думите образуват изречение. А езикът е спомени.

Спомняше ли си правилно? Трудно беше да се каже. Най-съвестно описваше събитията така, както ги помнеше, така, както ги беше записвал в седмиците след като Конрад Кремер умря. Умря? Четеш думата отново и отново. Четири букви. Умря. Думата не е грешна. Но и не е задоволителна. Така е понякога с някои думи. Може да побират всичко, но да са безкрайно празни и безсмислени.

Оттегляйки се в тишината на старостта, често си мислиш, че си бил прекалено наивен, подмамен от срещата с дяволиите на Конрад Кремер. Но всички бяхте така. Самият полицейски началник се подведе. Да не говорим за свещеника. Кремер беше дяволски измамник, такъв беше той. Жените се оставяха да бъдат измамени. Както и всички останали в селото.

Дали наистина беше говорил с мъртвия ти баща? Разбира се, че не. Сега, като възрастен, осъзнаваш, че Конрад Кремер е открил информация за теб и баща ти от някой, който ви е познавал. Едва ли е било трудно. Същото важеше за другите духове, с които твърдеше, че осъществява връзка. Всичко, което казваше той, хората вече знаеха. Но тогава ти разсъждаваше по друг начин.

С пламенността, която свещеникът притежаваше, той се впусна да изучи всички трудове, свързани с деянията на Конрад Кремер. Магьосничество. Вещерство. Некромантия. Демонична глосолалия, говорене на езици. Идолопоклонничество. Чрез приятел, който живееше в Италия, свещеникът успя да се добере до екземпляр на демонологичния труд De Daemonialitate et Incubis et Succubis от италианския францискански свещеник Людовико Мария Синистрати, който бил не само експерт по демони и демонология, но и по грехове, свързани с интимната връзка между мъж и жена (с което Конрад Кремер беше явно запознат) и резултата от половото сношение с демони. Синистрати бил съветник в Конгрегацията за доктрина на вярата в Римската курия — иначе позната под името Инквизиция — тоест не бил случаен човек.

Освен това свещеникът беше привлякъл пълното внимание на епископа. Разменяха писма всяка седмица. Свещеникът представи теорията на Кремер за Лилит и Декарабия, което предизвика яростния гняв на епископа. По време на една среща в късния октомври ти видя възможност да откраднеш една от монетите на Кремер. Свещеникът я изпрати на епископа, който ви предупреди за силите й.

На четиринадесети ноември се роди дъщерята на свещеника, почти два месеца по-рано. Беше мъничка като птиче. Нарекоха я Лея. Същия ден свещеникът прие предложението на епископа, който искаше да изпрати комисия в Ювдал, която да провери всички твърдения за Кремер. Ти самият успя да прочетеш писмото: Епископът на Кристиансан разпорежда комисия, която да дойде в Ювдал…

Кръстиха Лея следващата неделя. Не вярваха, че ще оцелее дълго.

Комисията на епископа пристигна в Ювдал през декември. Снегът вече бе натрупал. Бял и пухкав, той покриваше хълмовете и склоновете, оформяйки причудливи, тролски фигури по дърветата. А ти си мислеше: Скоро е Коледа, Рождество Христово.

Комисията се настани в просторния енорийски дом. Бяха петима мъже, едри и силни. Трима от тях бяха свещеници от различни краища на страната, всичките известни с набожната си безкомпромисност и с това, че са запознати с тайнствата на вярата. Единият беше професор по теология. Един от другите се казваше Фредерик и изглеждаше особено заплашително. Беше ковач и екзекутор. Така и не разбра каква работа имаше той тук.

Свещеникът ти даде задачата да помогнеш на комисията с информация, от която беше възможно да се нуждаят. Щяха да ти платят допълнително. Парите бяха добре дошли в тези бедни времена. Ръководителят на комисията, професор от Копенхаген, ти даде списък с неща, които им трябват. Беше сериозен мъж на около петдесет години. В лицето му имаше нещо остро и студено, косата — гъста и сива. Беше от Йостердален^[1] и говореше на почти неразбираема смесица от родния си диалект и датски.

Два дни по-късно, рано призори, Конрад Кремер беше повикан на първия си разпит. Беше ти наредено да придружиш полицейския началник, който трябваше да отведе немеца. Кремер изглеждаше по-скоро учуден, отколкото изплашен. Разбира се, разбира се, мърмореше той, докато се обличаше; в спалнята ти видя вдовицата на удавилия се в Моршьо.

Беше валяло през цялата нощ. Газихте из снега по целия път от дома на търговеца през тъмните, пусти улици. Кремер не продума. За какво си мислеше?, чудеше се ти. Началникът, който беше доста пълен, пухтеше и дишаше тежко.

Когато най-накрая стигнахте до енорийската къща, ти се беше затоплил и изпотил. В антрето изтупахте снега от ботушите си и вдигнахте особено много шум. Никой не ви посрещна. Влязохте в преддверието, където закачихте тежките си, влажни палта. По пода се посипа сняг от дрехите ви. Въведохте Конрад Кремер в голямата всекидневна, където огнището беше запалено. Отблясъците от няколкото пламтящи лоени свещи и двете газови лампи осветяваха иначе мрачната стая.

Петте члена на комисията седяха зад дългата маса. Никой от тях не продума. Лицата им бяха неразгадаеми. Никой не се изправи. Заведохте Кремер до един стол, поставен в средата на стаята, така че да гледа и към петимата. Той седна. Забеляза, че изглежда леко притеснен. Можеше да го разбереш; самият ти беше нервен, а все пак не беше направил нищо лошо.

Професорът кимна повелително на теб и полицейския началник. Излязохте от стаята и затворихте вратата след себе си. Началникът продължи към задълженията си. Докато твоето беше единствено да седиш отвън в преддверието, в случай че комисията имаше нужда от теб. За каквото и да било. Седна на един стол до скрина. Гласовете се процеждаха между стените и вратите. Чу, че Конрад Кремер иска да научи с какво право комисията го кара да се яви на подобна инквизиция. Професорът отговори, че комисията действа в името Божие. Ти беше на друго мнение. Един от свещениците — не знаеше кой точно, но не беше гласът на професора, нито този на ковача — попита Кремер дали признава, че е общувал с ангели, дяволи и мъртви. Не успя да чуеш отговора на Кремер, който беше прекъснат от вика на професора:

— Светотатство!