Том Егеланд
Маската на Дявола (45)

32
Пентаграмът

І

Пентаграмът има вековна традиция и носи много имена. Пентакъл. Вещерска лапа. Знак на дявола. Звездата на Соломон. За египтяните пентаграмът представлява duat, подземния свят. За евреите той символизира Петокнижието — петте книги на Мойсей. За християните: стигматите на Исус.

Досега не бях споменавал сатанистите.

Но едно е да четеш за тях. Съвсем друго е да го видиш, в кръг, на стената над леглото, в което спиш.

Сграбчих телефона си. Ръцете ми трепереха неконтролируемо, докато се опитвах да набера 112.

II

Полицията дойде на място след точно четири минути и осем секунди. Засякох времето. Не след дълго коридорът пред хотелската ми стая се изпълни със следователи.

Двама от тях ме придърпаха настрани и се опитаха да изкопчат нещо смислено от мен. Други претърсваха стаята. Местопрестъплението, както един от тях беше отбелязал.

През отворената врата виждах как един от специалистите, облечен с бяла престилка, нахлузил качулка на главата си, седеше на колене върху леглото ми и изследваше пентаграма на стената.

— Не е кръв — провикна се той след известно време. — Червена боя.

Облекчение. Но не кой знае колко голямо. Все пак някой си беше направил труда да нарисува огромен пентаграм на стената над леглото, в което спях.

Защо?

За да ме изплаши? Или нещо съвсем различно беше вложено в зловещия поздрав?

Докато полицаите проверяваха стаята, рецепционистът ме премести в друга. Вече бях прекалено развълнуван, за да заспя. Възползвах се от ситуацията и прегледах безброй многото непрочетени съобщения и имейли. Само преди няколко минути измежду промоции на виагра и известие за наследство от далечния ми чичо Бьоре в Нигерия бях отново получил съобщение от Декарабия. Взе да ми писва от него.

От: Декарабия <[email protected]

До: Бьорн Белтьо <[email protected]

Тема: Пентаграм!

Дата: Сряда, 21 октомври 2015 г.

 

Ако някой каже на виновния: „Невинен си!“, хората ще го прокълнат и осъдят. Но всичко е наред с тези, които отсъждат правилно, щастие и благословия ги достига. Аз убих Даниел Люке. Мария Крагх Фелдберг е невинна. Нека пентаграмът бъде мой свидетел.

Аве Сатана!

Бях изтощен и изморен. Бях невнимателен и разстроен. По тази причина не обърнах внимание на очевидното.

ІІІ

Арестът беше на първа страница на VG на следващата сутрин:

Теорията на полицията: Даниел (25) е бил убит от любовницата си (41).

За щастие, никой от журналистите не знаеше основанието за ареста. Надявах се миналото на Мария като порнозвезда да бъде запазено възможно най-дълго в тайна.

Когато сутринта влязох в управлението, началникът беше вече влязъл в среща със защитника на Мария — напорист адвокат от Кристиансан. Сири Шау беше в офиса си и разглеждаше някакви документи. Носех две картонени чаши кафе от Kaffejentene. Усмихна ми се признателно, когато й подадох едната.

— Благодаря!… Забеляза нещо — каза тя.

— Кой? Адвокатът? Какво?

— Невъзможно е Мария да е изпратила имейла до VG, при положение че е арестувана. Адвокатът не знае за пентаграма, нарисуван в хотелската ти стая. Но и зад това не може да седи Мария. Трябва да има съучастник.

Вледених се. Разбира се! Едва сега осъзнах, че в последния си имейл Декарабия беше споменал пентаграма — далеч след като Мария беше обвинена и арестувана. Как можеше да бъда толкова невнимателен? Защото знаех, че полицията все още чака отговор от Microsoft за IP-адреса на подателя, не бях и помислял да им показвам имейла от снощи. Ако не бях толкова изтощен, щях да се досетя, че Декарабия знае за пентаграма на стената ми.

Показах го на Сири.

— Мхм — каза тя. — Това засилва подозрението, че Мария има съучастник. Обяснява и въпроса как едрият Даниел е бил изхвърлен от кулата. Със сигурност Мария не е била в хотелската ти стая с бои и четка за рисуване в ръка. Трябва да има помощник.

— Отговор от Microsoft?

— Не, но прокурорът им изпрати напомняне. При положение че вече можем да се аргументираме с това, че молбата е свързана с разследване за убийство, можем и да се надяваме на по-бърза реакция.

Разказах й за Пиеро Фичино и всичко, което той ме беше информирал. За щастие, тя прие информацията на сериозно. След като началникът беше в среща, тя повика двама следователи, на които възложи да проучат твърденията на Пиеро.

IV

Малко по-късно бях повикан при началника.

Айлерт Дален и адвокатът на Мария се изправиха, когато влязох. Поздравих се със защитника. Здраво, убедително здрависване. Загар от солариум. Къса, руса коса, проблясваща от гел. Костюмът беше спретнат и изглеждаше скъп.

— Изправени сме пред един казус — каза началник Дален.

— Мария Крагх Фелдберг желае да разговаря единствено с теб — каза адвокатът.

— Казва, че ще постави всички карти на масата — каза Дален. — Но не иска да говори с полицията. Нито с адвоката си. Не иска да говори с друг освен теб.

Адвокатът се усмихна, сякаш смяташе ситуацията за забавна.

— Но външни лица, разбира се, не могат да провеждат официален полицейски разпит — каза Дален.

— В такъв случай тя не е длъжна да обяснява каквото и да било — отбеляза адвокатът.

— Ако не признае вината си, е в неин интерес да проговори — каза началникът.

— Склонен ли си да говориш с нея? — попита адвокатът.

— Разбира се — отговорих.

Дален искаше да обсъди ситуацията с прокурора, преди да реши категорично.

След няколко часа полицейският началник и адвокатът на Мария, заедно с прокурора, се бяха съгласили, че мога да проведа така наречения „неофициален разговор“ с Мария. Особено нетрадиционно. Мария не желаеше никой друг в залата за разпит, но полицаите и адвокатът можеха да слушат разговора от другата стая.