Том Егеланд
Маската на Дявола (19)

11
Дяволи и демони

І

Баел, Буер, Паймон, Белет и Астарот са първите пет от общо 77 демони в книгата „Ключът на Соломон“, базирана на йерархията на демоните, създадена от демонолога и окултист Йохан Вейер в „Псевдомонархия на демоните“ (с 69 демони). В нея Декарабия бива споменат на 52-ро място, докато в „Ключът на Соломон“, той е на 69-то.

Цветната лента на пишещата машина на началник Йорген Крагх е била доста изхабена, когато в късната есен на 1963 година се е опитал да обобщи всичко, до което се беше добрал и което в доклада е нарекъл Различни теории за окултни феномени, дяволи и демони. Текстът беше едновременно религиозен, наивен, изпълнен с много въпроси и в учудващо неполицейски стил.

Бях в хотелската си стая, в леглото, затрупан с всички документи, доклади, схеми и бележки на стария началник. В скута ми и около мен на матрака имаше доклади от показания, разследвания и не на последно място записките на началника за всевъзможни теории.

Опитах се да потърся онлайн повече информация относно темите в рапортите, но интернетът на хотела не работеше. Отново.

Един от най-интересните доклади носеше заглавието За дяволи и демони и беше написан с още по-блед почерк върху бланка от банка Бюскерюд. В него той проследяваше интересна нишка, свързана със свещеник Понтиус Фелдберг, който в писмена форма беше поставил някои доста амбициозни мисли относно владетели на ада, които върлували из Ювдал. Фелдберг беше дори споменал демона по име — Декарабия — маркиз според „Ключът на Соломон“, но крал или граф според още по-старата „Псевдомонархия на демоните“. Старият началник беше изложил развълнувано някои неясни конотации за демона:

Интересното при маркиз Декарабия е било не това, че е имал власт над всичките 30 легиона в ада. а това, че често бива изобразяван символично с помощта на пентаграм: звезда с пет лъча. Също и за немеца Конрад Кремер пентаграмът е бил изключително важен.

И тук полицейският началник си беше направил труда да нарисува един пентаграм с химикал:

Пентаграмът — по-широко познат поради своите окултни сили — стоял буквално в центъра на магическата диаграма Sigillum Dei (от Късното средновековие). Sigillum Dei означава „Печат на Господ“ и давал на притежателя му мощ над всички земни и неземни същества (с изключение на самия Господ и архангелите).

Каква, питаше той в доклада, е връзката между Конрад Кремер, маркиз Декарабия, пентаграма, Sigillum Dei и съдбата на капелан Понтиус Фелдберг?

Да, каква? — мислех си аз.

Естествено и той не е дал никакъв отговор. Не ме изненада.

По-нататък пишеше за дяволската маска:

Преди да изчезне от криптата, видях със собствените си очи така наречената дяволска маска. Ужасно лице! Според теолога Ауне не може да се изключи тя да изобразява и пустинния демон Пазузу.

Началник Айлерт Дален също беше споменал маската, свързвайки я с Пазузу. Вавилонският демон бил цар на вятъра, лошото време, бурите и сушата. Но от древни статуетки, представящи него — бога на времето, беше лесно да се разбере, че дяволската маска определено не изобразява Пазузу. Интересен е образът на неговия конкурент — женският демон Ламашту, която (по подобие на демона Лилит) била доста опасна за бременните жени и техните новородени след това.

Ламашту и Лилит един и същ митологически произход ли имаха? И кой можеше да бъде този дявол, когото маската изобразяваше?

Няколко страници по-напред бившият началник беше прикрепил копие на известния Бафомет-пентаграм.

Ето така Станислас де Гуайта изобразявал печата на Бафомет в „Ключът към черните магии“ (1897 г.).

В наше време печатът се счита за сатанински. Две имена са изписани вътре в него:

Първото е Самаил, ангел, често определян като равен на Сатаната в еврейската митология. Самаил, които е ангел на смъртта и водач на демоните, означава дар от Бога.

Другото име, учудващо, е Лилит.

Разлистих напред 50-годишните документи на началник Крагх. Зад една бележка относно маркиз Декарабия открих синьо копие на протокол от разпит.

II

Свидетелски показания: Оскар Скар

Място: Управлението

Дата: 18 септември 1963 г.

Проведено от: Йорген Крагх

 

На мястото: Оскар Скар (О.С.), клисар, и Йорген Крагх (Й.К.), полицейски началник. Дата: 18 септември 1963 г. Скар е повикан като свидетел по случая, свързан със смъртта на Понтиус Фелдберг. Свидетелят по-рано вече е разказал за последната си среща с капелана.

ЙК: Бихте ли описали случилото се?

ОС: Тъкмо излизах от стаята на камбанарията, когато Понтиус влезе в стаята на кулата.

ЙК: Момент. Можете ли, за протокола, да опишете разликата между тези две стаи?

ОС: Стаята на камбанарията се намира точно под камбаните, там, откъдето ги бия. Стаята на кулата е прилежаща на другата. От стаята на кулата водят стълби нагоре към нея.

ЙК: Да, благодаря. Продължете.

ОС: Фелдберг влезе в стаята на кулата доста бързо. Мисля, че нещо не беше наред. Изглеждаше притеснен. Видяхте ли го? — попита ме той. Не разбрах кого има предвид…

ЙК: Позволете ми да Ви прекъсна. Видяхте ли някого?

ОС: Никого! Абсолютно никого!

ЙК: Тоест и двете стаи са били празни?

ОС: Да.

ЙК: Продължете.

ОС: И после ме попита дали разпознавам миризмата на дявола.

ЙК: Дявола?

ОС: Не я ли усещаш? — попита ме той. Да усещам какво? — попитах аз. Миризмата — каза той. — Миризмата на дявола!

ЙК: Дословно ли предавате думите му?

ОС: Да, така, както ги помня. Почти сигурен съм, че точно такива бяха.

ЙК: Какво мислите, че е имал предвид?

ОС: (поклаща глава).

ЙК: Не знаете?

ОС: Не.

ЙК: Беше ли обичайно за свещеника да се качва в кулата?

ОС: Никога не го бях виждал там.

ЙК: И после какво стана?

ОС: Доста се зачудих какво ли е искал да каже. Нещо като шега ли беше? Службата беше приключила, църквата беше почти празна, аз имах работа, така че не се задълбочих много. Чух го, че заключи и подпря вратата, но както казах, бях зает с мои неща и задачи вътре в ризницата.

ЙК: Къде бяхте, когато Понтиус Фелдберг падна?

ОС: Както казах, бях в ризницата.

ЙК: Някой може ли да потвърди?

ОС: Бях сам. Имах някои практически задачи около посещението на епископа. Когато чух писъците, изтичах навън.

ЙК: Какви писъци?

ОС: На тези, които бяха в двора, разбира се, и които бяха станали свидетели на падането на Понтиус Фелдберг.

ЙК: Значи Вие сте излязъл тичешком от ризницата, минавайки през кораба на църквата и преддверието, стигайки двора, където сте видял Фелдберг да лежи под кулата?

ОС: Правилно.

ЙК: Погледнахте ли часа?

ОС: Не. Не погледнах.

IІІ

Най-отдолу на протокола Оскар Скар се беше подписал с малки, наклонени инициали, последвани от датата 18.09. 1963.

Началник Йорген Крагх беше написал на ръка коментар, който беше прикрепил с кламер към доклада:

Оскар Скар изглежда нервен и отчаян. Погледът му е блуждаещ. Крие ли нещо? Нямам основание да го по-дозирам, но въпреки това усещам, че има нещо неизказано. (Какво?) Не мога да бъда сигурен за мотива му. Да, Понтиус имаше доказателство, което да свърже Оскар с обвиненията, отправени му от младите момичета (обвинения, че Оскар е щял да им посегне). Въпреки това не смятам, че то може да е достатъчен мотив за убийство. А и Понтиус е убитият. Не момичетата, които все пак са главните свидетели.

Сгънато измежду другите документи открих фотокопие на писмото до Оскар Скар; това, за което бившият началник Иорген Крагх говореше. Беше датирано, но не и подписано, написано с момичешки почерк на хартия с редове:

13. 10. 1967

ТИ ПРОКЛЕТНИКО!!! Всички знаят, че ти уби Понтиус, и всички знаят защо. Ако не отидеш при Крагх и не признаеш, АЗ ще mу разкажа всичко.

ВСИЧКО!!!!!! МРАЗЯ те!!! Убиец!!!

Антракт (III)

Рим

Вторник, 13 октомври 2015 г.

Колко дълго беше търсил маската? Преследвал? Вероятно още от първия път, когато беше чул за нея. Кой не искаше контакт с мъртвите, с отвъдното, да, с Господ?

Маската, Sigillum Dei, литургиите, магическите церемонии — всичко съвпадаше. Знаеше го от много отдавна. Религиите бяха просто човешкото тълкуване на Вселената. Всички ние сме били част от космическото цяло. Всяка една от дванайсетте месопотамски маски на смъртта, благословена от вавилонския главен свещеник преди хиляди години, беше възможен път към божественото. Един от многото. И единственият познат му такъв.

Дванайсетте племена знаеха тайните на миналото. Той познаваше двама равини, които носеха свещеното знание и които бяха учили него самия. Кой друг например знае, че 72-те скрити имена на Господ са възникнали, когато три от стиховете^[1] в оригиналния текст във втората книга от Петокнижието са написани чрез бустрофедон — така че посоката на четене да се сменя във всеки следващ ред. Тези 72 имена Мойсей използвал, когато разделил морето, и същите имена по-късно били използвани от магьосници, които искали да контролират демони.

Преди много години той се беше запознал с шемхамфораш, еврейско-кабалистичната традиция, която разкрива как Божиите скрити имена се състоят от 4, 5, 22, 42 или 72 букви (или комбинации от букви). Най-дългият вариант беше важна част в магическите ритуали в гримоара Clavicula Salomonis Regis, чието първо издание той пазеше в богатата си библиотека.

Но езикът не беше точна наука. Трябваше да се обръщаш назад към корените, към оригиналите. Роджър Бейкън го беше осъзнал. Още през ХШ век философът и окултист е говорел за езиковия упадък, който е възникнал, когато Старият завет на иврит е бил преведен на латински. Магьосникът Хайнрих Корнелий Агрипа, който е обобщил всичко в своя шедьовър Окултна Философия през 1510 г., също го е осъзнал. Атанасий Кирхер, който е съставил диаграма на Божите имена в своя труд Oedipus Aegyptiacus… Томас Рюд… Блез дьо Виженер — човекът зад шифъра на Виженер, който на свой ред е вдъхновил окултиста Самюъл Лидъл Макгрегър Матърс, основал Херметическия орден на Златната зора.

Всички те го бяха осъзнали.

Всяко едно от 72-те имена е обозначавало ангел. А на свой ред всеки ангел е бил свързан с демон.

72 са били и демоните в Clavicula Salomonis Regis.

69-ят ангел, който бил воден от Гавраил, се казвал Разиел.

Противоположната сила на Разиел била 69-ят демон в Clavicula Salomonis Regis: Декарабия.

Диаграма на 72-те имена на Господ на Атанасий Кирхер в труда Oedipus Aegyptiacus (1652–54). Като източници Кирхер посочил еврейската Кавала, гръцките митове, Питагоровата математика, арабската алхимия, латинската филология и астрологията, развила се при Халдейската династия, родината на праотеца Авраам в западните части на Вавилония/Месопотамия.