Том Егеланд
Маската на Дявола (20)

1708
Юли-август-септември

Декарабия, той се явява като звезда и той познава билките и скъпоценната, скрита мощ на камъните.

От текст за демоните и техните сили (1585)

Мислиш си: Кога остарях?

Стана толкова незабележимо. Не, въобще не беше забелязал. Видя го може би по косата си, която беше посивяла и оредяла, и по кожата, която приличаше на пергамент. Или го чуваше в гласа си, който беше вече толкова дрезгав.

Поглеждаш надолу към сбито изписаните листи върху бюрото пред теб. Думите, които си написал преди петдесет години, думите, които пишеш сега. Доклада за епископа.

Какво е времето? — питаш себе си.

Дните преливат едни в други. Накрая не остава нищо от тях.

През юли се опита да откриеш повече за немеца Конрад Кремер и всичко, в което той вярваше и почиташе. От неща, като тези за демоните Декарабия и Лилит, на които им се родила дъщеря Хел, ти не разбираше нищо. Свещеникът дори и не проумя за какво говориш, когато го попита. Старият Вегард горе от Ляфос, който знаеше много за езическите обичаи и вярата на асите, каза, че Хел е дъщеря на Локи и Ангрбода и сестра на Мидгардсорм и Фснрир.

Хел, каза ти той, е наполовина синьо-черна като труп, наполовина човек. Тя господствала в Нифлхайм, най-дълбоката част от царството на мъртвите. Там били всички клетници, които са умрели от старост или болест. Ти попита дали е възможно Хел да е дъщеря на Декарабия и Лилит. Вегард се беше почесал по главата и ти беше отговорил, че не е хубаво да се месиш в Божите дела.

В книга от XVI век ти откри нещо за Декарабия. Прочете, че бил експерт в билките, скъпоценните камъни и птиците. Декарабия се явява като звезда и познава билките и скъпоценната, скрита мощ на камъните и може да накара която и да било птица да полети, а след това да я принуди да се върне послушно, сякаш като питомна, и да започне да пее и чурулика по своему. И птиците са като звездите на небето: разнообразни и в изобилие.

Интересно, интересно, помисли си ти.

Свещеникът писа на епископа още един път. Най-съвестно той описа всичко, свързано с Конрад Кремер. Как трябваше да се държи той? Можеше ли, като свещеник, като църковен настоятел, да се поддаде на провокациите на немеца?

Все още не получаваше отговор.

Ти самият беше ходил на няколко събирания. Кремер говореше на различни езици. Осъществяваше контакт с мъртвите. Предаваше предупреждения от демоните и обещания от ангелите. Тръгнаха слухове, че все повече жени ходят на късни вечерни посещения.

През август хората един в друг вече виждаха духове и демони. Дворът на църквата беше обитаван от такива. Един съсед твърдеше, че е видял баща ти в гората. Ти се ядоса. Дори и клисарят, разумен човек, който никога не беше твърдял подобни неща, отиде при свещеника и му каза, че е видял танцуващи дяволи върху гроба на жена, изгорена като вещица през 1583 г.

Първите студени нощи. Реколтата беше прибрана. Ювдал беше готов за есента и зимата.

С помощта на Печата на Господ — Sigillum Dei — Конрад Кремер осъществи контакт с демон, наричащ себе си Кимарис. Според Кимарис Кремер трябвало да подчини цял Ювдал и всички ювдалци на себе си в течение на годините. Когато тази информация стигна до свещеника, той веднага написа ново писмо до епископа. Този път получи отговор. Епископът му зададе редица въпроси, на които свещеникът отговори възможно най-изчерпателно. Нов отговор дойде след шест дни. Свещеникът не вярваше на очите си. Епископът щял да се посъветва с епископа на Нидарос, Педер Крог, и епископа на Бьоргвин, Ниле Рандулф, хората, на които разчитал и вярвал напълно. Помоли свещеника да наглежда Кремер — задача, която той е удоволствие прехвърли на теб. И ти нищо не можеше да направиш по въпроса.