Джоузеф Кембъл
Героят с хиляди лица (22)

5. Господар на двата свята

Свободата да прекосява напред и назад границата на света — от перспективата на проявленията на времето до тази на причинно-следствените дълбини и обратно, без да заразява принципите на едната с тези на другата, но въпреки това позволявайки на съзнанието да познава едната чрез другата — това е дарбата на господаря. Космическият танцьор, твърди Ницше, не стои неподвижно на едно място, а радостно, безгрижно се върти и скача от една позиция в друга. В даден момент е възможно да говориш само от една точка, но това не обезсилва прозренията на останалите.

Митовете рядко разкриват в един-единствен образ мистерията на този преход, станал естествен за героя. Когато това се случва, този момент е безценен символ, наситен със значение, който трябва да бъде тачен и осмислян. Подобен миг е преображението на Христос.

След шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.^[1] Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се! А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса. И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.^[2]

Ето го целия мит в един миг: Иисус водача, пътя, видението и спътника при завръщането. Учениците са неговите посветени, самите те не са равни нему в това тайнство, но са въведени в пълното преживяване на парадокса на двата свята в един. Петър е толкова уплашен, че започва да бръщолеви.^[3] Плътта се е разтворила пред очите им, за да разкрие Словото. Те падат по лице и когато се изправят, вратата отново се е затворила.

Трябва да отбележим, че този вечен миг се извисява отвъд романтичното осъзнаване на Камр аз-Заман на неговата индивидуална съдба. Тук имаме не само пълновластен преход напред и назад през световния праг, но наблюдаваме и едно по-дълбоко, много по-дълбоко проникване в глъбините. Индивидуалната съдба не е мотивът и темата на това видение, защото откровението е видяно от трима свидетели, не от един — то не може да бъде обяснено задоволително единствено от психологическа гледна точка. Разбира се, може да го отхвърлим. Може да се усъмним дали действително е имало подобна сцена. Но това няма да ни помогне по никакъв начин, защото в момента ни занимават въпроси, свързани със символиката, не с историята. Не ни интересува особено дали Рип ван Уинкъл, Камр аз-Заман или Иисус Христос действително са живели. Техните истории са това, което ни вълнува, и тези истории са толкова широко разпространени по света — приписвани на различни герои в различни страни, — че въпросът дали този или онзи местен носител на универсалната тема е, или не е бил историческа личност, може да има само второстепенно значение. Акцентирането върху този исторически елемент ще доведе само до объркване, то просто ще замъгли образното послание.

Какъв тогава е смисълът на този образ на преобразяването? Този въпрос трябва да си зададем. Но за да се занимаем с него от една универсална, а не едностранчива позиция, нека разгледаме и друг, също толкова прочут пример за това архетипно събитие.

Цитатът по-долу е от индуистката „Песен на Бога“, Бхагавадгита.^[4] Богът, красивият младеж Кришна, е въплъщение на Вишну, Вселенския бог; принц Арджуна е негов ученик и приятел.

Арджуна казва:

— Ако Ти, Господарю, мислиш, че аз мога да видя тази мощ, тогава, о, Владетелю на йогите, покажи ми своя неизменен Аз.

Богът отвръща:

— Виж тогава стотиците, не, хилядите различни, божествени, разноцветни и разнообразни Мои форми. Виж Адитя, Васу, Рудра, двамата Ашвини и невижданите досега чудесни форми. Виж тук целия свят ведно със съществата — движещи се и неподвижни, съществуващи в една „обител“ — в Моето тяло, както и другите неща, които би желал да видиш. Все пак ти не можеш да Ме видиш точно с твоите очи. Аз ще ти дам божествени очи. Виж Моята Божествена Йога!

След като казал това, Великият господар на йогите разкрил пред Арджуна най-висшата си форма като Вишну, Бога на Вселената: с множество лица и очи, с множество чудни аспекти, украсен с множество небесни орнаменти, въоръжен с множество божествени вдигнати оръжия; носещ небесни гирлянди и одеяния, намазан с божествени благоухания, чуден, сияен, безкраен и многолик. Ако хиляда слънца избухнат едновременно в небето, то тяхното сияние ще наподоби блясъка на Великия. Там, в лицето на Бога на боговете, Арджуна видял цялата Вселена с множеството си проявления, всичките събрани заедно в едно. Тогава, изпълнен с удивление, с настръхнали коси, Арджуна навел глава пред Господаря, събрал длани с уважение и се обърнал към него:

— О, Господи! Аз виждам в твоето тяло всички богове, както и множество зависими същества, могъщия Брахма, седнал в лотосов цвят, всички мъдреци и всички небесни змии. Аз те виждам с множество ръце, кореми, лица и очи, безкраен във всички посоки. За Тебе няма нито край, нито среда, нито начало. О, Владетелю на Вселената! Виждам Те с диадема, боздуган и диск, виждам яркото сияние, излъчвано във всички посоки, ослепяващо всичко наоколо с неизмеримия блясък на слънцето и пламтящия огън. Ти си Върховният Неунищожим, който е достоен за познание. Ти си Върхът на Вселената. Ти — Неизменният, си Пазителят на вечната Дхарма. Аз смятам, че Ти си Извечният Пуруша.

Това видение било разкрито на Арджуна на бойното поле точно преди звукът на първата тръба да призове за битката. С бога като негов колесничар великият принц е излязъл напред в полето между двата народа, готови за бой. Собствените му армии са се събрали, за да се изправят срещу узурпатора, негов братовчед, но сега във вражеските редици той съзира много мъже, които познава и обича. Духът му се сломява.

Фигура 51. Кришна води Арджуна на бойното поле (гваш върху картон, Индия, XVIII в.)

— Уви! — казва той на божествения си колесничар. — Ние изглеждаме твърдо решени да извършим най-големия грях, тъй като поради алчността си към царската власт и удоволствията сме вдигнали оръжие срещу нашите роднини. За мене ще е по-добре, ако в битката синовете на Дхритараштра с оръжие в ръка ме убият невъоръжен и беззащитен. Аз няма да се сражавам.

Но тогава миловидният бог му вдъхва кураж, разкривайки му мъдростта на Господ, и накрая му показва това видение. Слисаният принц вижда не само как неговият приятел се превръща в живото превъплъщение на Пазителя на Вселената, но също така как героите от двете армии се втурват в безбройните ужасяващи усти на божеството. Той възкликва в ужас:

— О, Вишну! Като Те виждам да докосваш небето, огнен, многоцветен, със зинали уста и широко разтворени и пламтящи очи, моята душа е дълбоко смутена. Нямам нито смелост, нито вътрешно спокойствие. Като погледна Твоите уста, ужасяващи с бивните си, пламтящи като всепоглъщащия огън на Времето, аз губя ориентация, не мога да намеря покой. Бъди милостив, о, Боже на боговете, обител на световете! Всички синове на Дхритараштра, ведно с множество земни владетели, Бхишма, Дрона, Карна, както и нашите военачалници, се хвърлят в страховитите Ти уста, ужасяващи с техните бивни. Виждам ги нанизани върху Твоите зъби, с премазани глави. Както многобройните течения на реките се вливат единствено в океана, така и тези велики герои влизат в пламтящите устни. Също както нощната пеперуда се стрелва в горящия огън, за да се самоунищожи, така и хората се втурват с всички сили в Твоите уста, за да загинат. Непрекъснато облизваш и поглъщаш цели светове от всички страни с пламтящите си устни. О, Вишну! Както изпълват цялата Вселена със сияйна енергия, Твоите страховити лъчи изпепеляват. Кажи ми — кой си Ти, с тази ужасяваща форма? Отдавам почитта си на Тебе, о, Боже на боговете! Бъди милостив! Бих искал да позная Тебе — изначалното Битие, тъй като не разбирам [природата на] Твоите действия.

Богът казва:

— Аз съм Божественото Време, причиняващо унищожението на световете. Тук Аз действам, като обръщам световете в Мене. Дори и без теб тези воини, строени едни срещу други, ще престанат да съществуват. Затова — изправи се!

Постигни слава, като победиш враговете си! Наслади се на това процъфтяващо царство! Те вече са убити от Мене, ловък стрелецо. Бъди само причината!

Убий Дрона, Бхишма, Джаядратха, Карна, както и другите велики воини, които са [вече] унищожени от Мене. Не се безпокой! Сражавай се и ще победиш в битката.

След като чул тези думи на Кришна, Арджуна потреперил, допрял длани с благоговение и се поклонил. Обзет от страх, той отдал почит на Кришна и после отново се обърнал към него с пресекващ глас.

— Ти си Изначалният Бог, Древният Пуруша, най-висшето вместилище на тази Вселена. Ти си познаващият и обектът, който трябва да се познае — отвъдната Обител, о, Битие с неограничени форми! Вселената е проникната от Тебе. Ти си вятърът, богът на смъртта, огънят, Варуна — богът на водата, луната, Господарят на творенията и праотецът. На Тебе отдавам почитанията си непрекъснато, хиляди пъти, отново и отново! (…) Като видях това, което досега не беше виждано, аз съм разтреперан, а умът ми е измъчван от страх. Бъди милостив, о, Бог на боговете! Разкрий ми познатата вече форма, о, Вместилище на световете! О, хилядоръко Същество с вселенска форма! Желая да Те видя по начина, по който съм свикнал — с диадема, боздуган и диск в ръце. Приеми тази форма с четири ръце.

Богът отговорил:

— О, Арджуна! С мощта на Моята Йога благосклонно ти разкрих Моята най-висша форма — сияйна, вселенска, безгранична и изначална, която никой и никога преди тебе не е виждал. (…) Не се страхувай и обърквай от гледката на тази Моя страховита форма, която видя. Освободен от страха и с удовлетворен ум виж отново тази Моя (позната) форма.

След като казал това на Арджуна, Кришна приел отново дружелюбна форма и успокоил ужасения Пандава^[5],^[6].

Ученикът е благословен с видение, излизащо извън обсега на обикновената човешка съдба и равностойно на зърването на самата същност на Космоса. Не неговата лична участ, а тази на човечеството, на живота като цяло, на атома и всички звездни системи е разкрита пред него, и то във форма, пригодна за човешките му разбирания, тоест на езика на едно антропоморфно видение: Космическия човек.

Идентично посвещаване може да се постигне и посредством също толкова въздействащите образи на космическия кон, космическия орел, космическото дърво или космическата богомолка.

 

ОМ. Зората наистина е главата на жертвения кон, слънцето — окото му, вятърът — дъхът му, неговата уста е огънят Вайшванара, годината е тялото му, небето е гърбът на жертвения кон, междинното пространство — коремът му, земята — слабините му, посоките (на света) — страните му, междинните посоки — ребрата му, сезоните — крайниците му, месеците и половините на месеците — ставите му, дните и нощите — краката му, звездите — костите му, облаците — месото му, храната в стомаха му е пясъкът, реките са жилите му, черният дроб и дробовете — планините, тревите и дърветата са косите му, изгряващото (слънце) — предната му половина, залязващото — задната половина; когато се озъби, блясва мълния, когато потрепери, гърми, когато уринира — вали дъжд; словото е неговият глас.^[7]

                                                […] архетипът

Тяло на живота, клюновидно месоядно желание,

самодържащи се бурепонасящи криле: но очите

бяха потоци от кръв; издълбани; тъмна кръв

се стичаше от разрушените ями към извития клюн

и валеше върху пустошта на празно небе.

А великият Живот продължаваше, а великият Живот

бе красив и тя изпи до дъно поражението и погълна

глада си за храна.^[8]

Космическото дърво е добре познат митологичен образ (например Игдрасил, Световния ясен, в Едите). Богомолката играе важна роля в митологията на бушмените от Южна Африка.

Освен това откровението, записано в „Песента на Бога“, е представено с езика на кастата и расата на Арджуна: Космическият човек, който той вижда, е аристократ като него и индус. По същия начин в Палестина Космическият човек се явява като евреин, в древна Германия има германски произход, сред народа басото^[9] той е негър, в Япония е японец. Расата и ръстът на фигурата, символизираща иманентната и трансцендентна Вселена, имат историческо, не смислово значение, както и полът — Космическата жена, която се появява в иконографията на джайните^[10], е също толкова красноречив символ, колкото и Космическият мъж.

Символите са само средствата за комуникация, те не трябва да бъдат бъркани с крайния обект, за който се отнасят — съдържанието. Независимо колко привлекателни или внушителни изглеждат, те си остават просто един удобен инструмент, пригоден към разбирането. Затова Бог има личност или личности — независимо дали е представен от тринитарианска, дуалистична или унитарианска гледна точка, с езика на политеизма, монотеизма или хенотеизма, образно или словесно, като документиран факт или като апокалиптично видение, — които никой не бива да се опитва да разчита или тълкува като крайния смисъл. Задачата на теолога е да запази прозрачността на символа, за да не помрачи светлината, която той трябва да носи. „Защото истински познаваме Бога единствено тогава — пише Тома от Аквино, — когато вярваме, дето той е по-горе от всичко, което човек може да помисли за него.“^[11] Същото нещо срещаме и в Кена упанишада: „Който не разбира, той разбира, който разбира, той не знае“^[12]. Ако средството бъде взето погрешно за съдържанието, това може да доведе до проливането не само на нищо неструващо мастило, но и на скъпоструваща кръв.

Следващото, на което трябва да обърнем внимание, е, че свидетелите на преображението на Иисус са поклонници, които са угасили собствената си воля, хора, които отдавна са заличили „живот“, „лична съдба“, „участ“ чрез пълното себеотричане в името на Учителя^[13].

„Нито посредством Ведите, нито с въздържание, нито чрез дарове, нито с жертвоприношение е възможно да бъда видян така, както Ме видя ти — заявява Кришна, след като е приел познатата форма. — Но с неотклонно самоотдаване Аз мога да бъда познат, да бъда правилно видян и да проникнеш в Мен. Този, който извършва действията за Мен, приема Ме като своя върховна цел и става Мой поклонник, освободен от всякаква привързаност, който не храни лоши чувства към никое същество, ще достигне до Мен.“^[14] Една подобна формулировка на Иисус представя същата идея в по-стегнат вид: „Който изгуби душата си заради Мене, ще я намери“^[15].

Смисълът е пределно ясен; това е смисълът на всички религиозни практики. Чрез продължителна психологическа дисциплина индивидът се отказва напълно от всички привързаности към личните си ограничености, особености, надежди и страхове, спира да се съпротивлява на себеунищожението, което е необходимо условие за прераждането в осъзнаването на истината, и така най-накрая узрява за великото помирение^[16]. Личните му стремежи изцяло се стопяват и той вече не се опитва да живее, а с охота се отпуска и приема всичко, което преминава през него. С други думи, той става анонимен. Законът живее в него с неговото безусловно съгласие.

Множество персонажи, особено в социалния и митологичния контекст на Изтока, олицетворяват това крайно състояние на анонимно присъствие. Мъдреците от отшелническите дъбрави и скитащите просещи монаси, които играят забележителна роля в живота и легендите на Изтока, в митовете — такива образи като Скитника евреин (презирани, неизвестни, но носещи безценна перла в джоба си), дрипавият просяк, нападнат от кучета, вълшебният беден музикант, чиито песни карат сърцето да замре, или предрешеният бог, Зевс, Один, Виракоча, Едшу, са примери за това.

Фигура 52. Космическата богиня лъв, държаща слънцето (еднолистов ръкопис, Индия, XVIII в.)

Понякога изглежда като глупак, понякога като мъдрец. Понякога действа великолепно като цар, понякога — слабоумно. Понякога е спокоен и мълчалив. После пак привлича хора — както гигантска змия жертвата си. Понякога хората го почитат, понякога го оскърбяват, понякога не му обръщат внимание. Така живее просветленият, изпълнен винаги с върховно блаженство. Един артист остава същият дори и когато носи костюм за някоя роля. Превъзхождащият всичко познавач на Брахман остава винаги Брахман и нищо друго.^[17]

Фигура 53. Космическата жена на джайните (гваш върху плат, Индия, XVIII в.)