Джоузеф Кембъл
Героят с хиляди лица (38)

4. Героят като любовник

Победата, изтръгната от врага, свободата, извоювана от злонамереното чудовище, жизнената енергия, освободена от капана на тирана Холдфаст — все се символизира от жена. Тя е девойката в безброй истории за убийства на дракони, невястата, отвлечена от ревнивия баща, девицата, спасена от нечестивия любовник. Тя е „другата половина“ на самия герой, защото „всеки е и двете“ — ако статутът му е на световен владетел, тя е светът, а ако е воин, тя е славата. Тя е образът на неговата съдба, която той трябва да освободи от затвора на обгръщащите я обстоятелства. Но когато той е невеж за своята съдба или заблуден от лъжливи съображения, никакви усилия от негова страна няма да преодолеят препятствията.^[1]

В двора на своя чичо крал Конхобар прекрасният младеж Кухулин будел сред лордовете тревоги за честта на съпругите им. Те предложили да му бъде намерена собствена съпруга. Кралски вестители поели към всички области на Ирландия, но не могли да намерят някоя, която той да пожелае да ухажва. Тогава самият Кухулин отишъл при една девойка, която познавал в Луглохта Лога — Градините на Луг. И я открил на нейното игрище, заобиколена от доведените й сестри, да ги учи на бродерия и фино ръкоделие. Емер вдигнала прекрасното си лице, познала Кухулин и казала:

— Закрилян да си от всякакви злини!

Когато бащата на момичето Форгал Лукавия разбрал, че двамата са говорили, той измислил план Кухулин да бъде изпратен да учи бойни умения при Войнствения Донал в Алба^[2], предполагайки, че младежът никога няма да се върне. Донал му дал още по-далечна задача, а именно — да осъществи невъзможното пътуване до жената воин Скатах и след това да я застави да го обучи в изкуството на своята свръхестествена храброст. Героичното пътуване на Кухулин разкрива с необикновена простота и яснота всички основни елементи на класическото изпълнение на невъзможната задача.

Пътят минавал през поле от злополуки — в отсамната му половина краката затъвали здраво, в другата тревата се изправяла и ги хващала здраво с върховете на стръкчетата си. Но един хубав младеж се появил и дал на Кухулин колело и ябълка. През първата половина на полето колелото се търкулнало право напред, а през втората — ябълката. Било достатъчно Кухулин да се придържа към тънката им пътечка, без да прави и крачка встрани, и така щял да стигне до тясната и опасна долчинка отсреща.

Домът на Скатах бил на остров и до този остров се стигало само по един труднодостъпен мост: в двата си края бил нисък, а по средата — висок, и когато някой скочел от едната му страна, другата се повдигала и той падал по гръб. Кухулин паднал три пъти. Тогава го обзел неговият спазъм и като събрал сили, той скочил в началото на моста, след това направил героичния скок на сьомгата^[3], така че се приземил по средата и другият край все още не се бил вдигнал напълно, когато той го стигнал, хвърлил се от него и се озовал на острова.

Жената воин Скатах имала дъщеря — както толкова често се случва при чудовищата — и тази млада девойка в своето уединение никога не била виждала нещо, доближаващо се до красотата на младия мъж, който паднал от небето в крепостта на майка й. Когато научила от младежа какъв бил планът му, тя му описала най-добрия подход, за да убеди майка й да го научи на тайните на свръхестествената храброст. Трябвало да направи своя скок на сьомгата, за да стигне до огромния тис, където Скатах обучавала синовете си, да сложи меча си между гърдите й и да заяви своето искане.

Следвайки напътствията, Кухулин спечелил от магьосницата воин запознаване с нейните подвизи, женитба с дъщеря й, без да плаща откуп за нея, познание за бъдещето си и сексуално сношение с нея самата. Той останал една година, като през това време помогнал в голяма битка срещу друга жена воин — Ийфа, която заченала син от него. Накрая, след като убил една вещица, която му оспорила тясна пътека по ръба на урва, той поел към Ирландия.

Още едно приключение, наситено с двубои и любов, и Кухулин се завърнал, за да открие, че Форгал Лукавия все още е против него. Този път той просто отвлякъл дъщеря му и те се оженили в двора на краля. Само по себе си приключението му дало възможност да сломи всякаква съпротива. Единственото неприятно нещо било, че чичо Конхобар, кралят, се възползвал от кралското си право върху булката, преди тя официално да премине при младоженеца.^[4]

Мотивът за трудната задача като необходимо условие за брачното ложе плете героични подвизи във всички времена и по цял свят. В истории, следващи този модел, родителят е в ролята на Холдфаст. Умелото разрешаване на задачата от страна на героя е равнозначно на убиването на дракона. Проверките, през които му е наложено да премине, са прекомерно трудни. Те като че ли представляват пълен отказ на родителя огър да позволи на живота да продължи своя ход. Въпреки това, когато се появи подходящ кандидат, нито една задача на този свят не е невъзможна за неговите умения. Непредвидени помощници, чудеса във времето и пространството улесняват изпълнението на плана му. Самата съдба (девойката) подава ръка и разкрива слабо място в системата на родителя. Прегради, окови, бездни, маски от всякакъв вид изчезват пред авторитетното присъствие на героя. Окото на предопределения победител веднага забелязва пукнатината във всеки зид от обстоятелства и с един негов удар тя зейва широко.

Най-красноречивият и дълбоко проникващ елемент от това пъстро приключение на Кухулин е неповторимата невидима пътека, която се разкрива пред героя с търкулването на колелото и ябълката. Това трябва да се разглежда като символ и напътствие на чудото на съдбата. Пред човек, който не се отклонява от себе си заради емоции, произтичащи от повърхността на видимото, а смело откликва на динамиката на собствената си природа — пред човек, който, както казва Ницше, е „самозадвижващо се колело“, — трудностите се стопяват и се разкрива непредсказуем широк път.