Джоузеф Кембъл
Героят с хиляди лица (44)

2. Краят на макрокосмоса

Сътворената форма на индивида трябва да се разтвори, така както и тази на Вселената:

Когато стане известно, че след период от сто хиляди години цикълът трябва да бъде подновен, боговете, наречени Лока-бюхи, обитаващи един рай на сетивни удоволствия, тръгват да бродят из света с разпуснати коси, развени от вятъра, ридаят и бършат сълзите си с ръце и с дрехите си, които са червени и са в пълен безпорядък. И оповестяват следното:

„Почитаеми, след период от сто хиляди години цикълът ще бъде подновен, този свят ще бъде разрушен, също така могъщият океан ще пресъхне и тази обширна земя и Сумеру, владетелят на планините, ще бъдат изгорени и унищожени — разрушението на света ще се разпростре чак до света на Брахма. Затова, почитаеми, развивайте доброжелателство, радост и невъзмутимост, грижете се за майките си, грижете се за бащите си и почитайте възрастните си роднини“

Това се нарича Цикличната глъчка.^[1]

Версията на маите за края на света е изобразена в илюстрация, намираща се на последната страница от Дрезденския кодекс^[2],^[3]. Този древен ръкопис отбелязва циклите на планетите, от които извлича изчисляването на огромни космически цикли. Змийските числа, които се появяват към края на книгата (наречени така заради символа на змия в тях), обозначават световни периоди от цели тридесет и четири хиляди години — дванадесет и половина милиона дни — и тези периоди са отбелязвани отново и отново.

В рамките на тези едва ли не невъобразими периоди всяка по-малка единица време може да се мисли с точно установен — повече или по-малко — завършек. Какво са плюс или минус няколко десетки години в тази същинска вечност? Накрая, на последната страница на ръкописа е изобразено унищожението на света, към което водят най-големите числа. Тук виждаме дъждовната змия, която се е разтегнала през небето и бълва поройни дъждове. Огромни потоци вода се изливат от слънцето и луната. Старата богиня, тази с тигровите нокти и отблъскващия вид, злонамерената покровителка на наводненията и пороите, катурва купата с небесните води. Кръстосаните кости, страховит символ на смъртта, украсяват полата й, а главата й увенчава навита змия. Под нея, с насочено надолу копие, символизиращо вселенското разрушение, надлъж и шир вилнее черният бог с яростен грачещ орел върху ужасната си глава. Тук действително изключително живо е представен последният всепоглъщащ катаклизъм.^[4]

Фигура 81. Краят на света: Дъждовна змия и Богиня с тигрови нокти (мастило върху хартия от дървесна кора, цивилизация на маите, Централна Америка, ок. 1200–1250 г.)

Едно от най-въздействащите описания се появява в Поетичната Еда на древните викинги. Один (Вотан), главният бог, поискал да разбере каква ще бъде участта му и тази на неговия пантеон, и Мъдрата жена, олицетворение на самата Световна майка, Предначертаната съдба, му позволява да научи:

Братя се бият

и бясно избиват,

спят с братовчеди,

смесват кръвта си,

хората гинат

в грозен разврат.

Век на секири

и сцепени брони,

век на виелици,

вълци и смърт.^[5]

В земята на великаните Йотунхайм ще изкукурига хубав червен петел, във Валхала — петелът Златен гребен, а в Ада — ръждивочервена птица. Кучето Гармур в пещерата в скалите, входа към царството на мъртвите, ще отвори огромната си паст и ще нададе вой. Земята ще потрепери, канари и дървета ще се разцепят на две, морето ще залее сушата. Веригите на тези чудовища, които са били оковани изначално, ще се строшат всичките: вълкът Фенрир ще се освободи и ще тръгне с долната челюст опряна о земята, а горната о небето („той би се раззинал и още повече, ако имаше място“), очите и ноздрите му ще бълват огън. В космическия океан обгръщащата света змия ще се надигне с огромна ярост и ще тръгне редом с вълка по земята, пръскайки отрова, така че ще порази въздуха и водата навсякъде. „Нагалфар“ (корабът, направен от нокти на мъртъвци) ще бъде отвързан и с него великаните ще поемат на път. Друг кораб ще потегли с обитателите на ада. А от юг ще настъпят хората на огъня.

Когато пазителят на боговете надуе своя гръмък рог, синовете воини на Один ще бъдат призовани за последната битка. От всички посоки боговете, великаните, демоните, джуджетата и елфите ще се втурнат към бойното поле. Световният ясен Игдрасил ще потрепери и тогава всичко живо и в небесата, и на земята ще изпита страх.

Один ще тръгне срещу вълка, Тор срещу змията, Тир срещу кучето — най-ужасяващото чудовище от всички, а Фреир срещу Суртур, огнения човек. Тор ще убие змията, ще направи десет крачки от мястото и заради разпръснатата от нея отрова ще падне мъртъв на земята. Один ще бъде погълнат от вълка и след това Видар, поставяйки един крак върху долната челюст, ще хване горната челюст на вълка с ръка и ще разкъса на две гърлото му. Локи ще убие Хеймдал и ще падне убит от него. Суртур ще запрати огън срещу земята и ще изпепели целия свят.

Слънцето е вече черно,

чезне сушата в морето;

бледи са в небето

белите звезди.

Пушеци и пара

пъплят над земята,

стълбове от огън

стигат до небето.^[6]

 

Вие Гармур силно

пред Гнипахелир^[7];

оковите се пръсват

и втурва се вълкът.

Много знам и още

мога да съзра

от участта последна

на боговете в боя.

Фигура 82. Рагнарьок: Вълкът Фенрир поглъща Один (дялан камък, викингски, Британия, ок. 1000 г.)

Това видение на Апокалипсиса достига до нас от Евангелието от Матей:

И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?

А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина. Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове; а всичко това е начало на болки. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име. Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен. И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.

И тъй, кога видите да стои на свето място „мерзостта на запустението“, за която е казано чрез пророк Данаила (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си; и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си. Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни! Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота; защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде. И ако не се съкратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се съкратят ония дни.

Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е — не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. Ето, казах ви отнапред.

И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте; защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески; защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите. И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят; тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма; и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата. (…) А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Синът, а само Моят Отец.^[8]