Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

18 юли 2025

Нови произведения

18 юли 2025

14 юли 2025

13 юли 2025

От литературните блогове

К А М Е Р Т О Н : „Твоята песен е като плач“ е за любовта, превръщаща се в проклятие

„Плачеш ли понякога? Не. Аз не плача. Може би само понякога, но това е по-скоро едно такова вътрешно ридание. Кога всъщност човек губи умението си да плаче?„

Източник снимка: изд.“Изида“

„Твоята песен е като плач“ (изд. „Изида“, превод Красимир Проданов) е за онези, които са влюбени… макар че и в най-голямото им щастие се крие въпросителна, ако вярваме на главната героиня на този спиращ дъха с реализма си роман.

Андреа е красива млада жена, която се изправя пред обичайните за поколението си предизвикателства – точно е скъсала с любовта на живота си, когато се запознава с Рихард. А той е ужасно висок… и с ужасно красиви ръце. Приела предизвикателството на връзка с по-възрастен от нея мъж, тя  постепенно започва да губи душата си. Докато в мисълта ѝ не се прокрадва идеята, че ако роди, може и да се спаси. Но кой да е бащата?

Натурално еротична и груба на моменти, книгата обяснява успеха на Зузана Култанова сред критиката в родната ѝ страна. За дебюта си „Аугустин Цимерман“ тя получи през 2017-а и престижната награда за млади писатели „Иржи Ортен“, а с огромен интерес публиката очакваше и втората ѝ книга – „Твоята песен е като плач“.

„Две любови, не е ли прекалено за един живот? – пита се по страниците на книгата главната героиня Андреа. – Ами една любов? Не е ли това прекалено малко? Петър е нейното лято. Рихард – зимата. Накратко, и двамата са ѝ потребни, за да живее.„

Сравнявана смело заради стила си със Силвия Плат, чешката писателка ни въвлича в живота на своята Андреа. Младата красива жена сякаш е обречена вечно да е губещ. И да причинява нещастие дори с присъствието си. А единственият мъж, който иска да ѝ помогне това да се промени, е отблъснат от нея.

Точно с изчезването на Рихард от живота ѝ започва книгата. Тайнствено позвъняване посред нощ извиква в главата на Андреа поток от спомени. И за читателя не остава нищо друго, освен да преживее отново с нея невъзможната ѝ любов. Поне докато на сцената на живота и в леглото ѝ не се появи и Петър.

Един необикновен любовен триъгълник предлага Зузана Култанова – разпада се на всяка страница, а Андреа така и не може да прецени кой заслужава чувствата ѝ повече

Невротичка, която не може да издържа сама себе си, така че краде душите на другите, това е Андреа. И шарлатанка, която трупа във фотошопа глави и тела. Играе си на Бог на всяка страница от книгата. И на Сътворителка.

Написан с изключителен усет към човешката психика, романът се превръща в средство, чрез което да видим и собствените си житейски неуспехи. „Иска да се разплаче – описва емоционалното състояние на своята Андреа авторката. – За Ласконка, за Петър, за Томашек, за Рихард, за нея самата. Но не може.„

Зузана Култанова (сега на 39) работа в областта на маркетинга, като има опит и като редактор в издателство. Обича да измъква от миналото онези подробности, които обикновено лесно забравяме – и така създава книгите си. Родена в Ухерски Брод, тя завършва бохемистика в престижния Остравски университет, а днес живее в Прага.

„Твоята песен е като плач“ е дебютът на авторката пред българския читател.

THE DARK CORNER : КНИГИТЕ-ИГРИ.


Към сегашен момент моя милост е вече наред с останалите творчески публикации и горд автор на цели 4 книги-игри :) Ако проявявате интерес, ето малко повече инфо за тях, както и линкове към въпросните:

1. Кладенецът

Пoнякoгa Злoтo e пo-близкo дo нac, oткoлкoтo oчaквaмe. Eднo тринaдeceтгoдишнo мoмчe щe трябвa дa прeминe прeз иcтинcки Aд, изпълнeн c кaпaни и кoшмaрни cъздaния, зa дa cпacи cвoятa мaлкa cecтричкa. Оставен самичък на село да се грижи за малката Михаела, почивката за нашия смел герой ще се превърне в настръхващо приключение, когато тя е отвлечена от кошмарно създание и той ще трябва да се спусне в стария кладенец, където пред него ще се открие цял страховит лабиринт, изпълнен с капани и страховити противници.
Книгата-игра е част от "Призвание герой, бр. 3"

2. Огнена пустия 2: Долината на откраднатите сънища

Сборникът "Неразказани легенди" съдържа в себе си тримата победители от конкурса "30 години книги-игри в България" за истории, написани в света на 90-тарските книги-игри. "Огнена пустиня 2" е именно продължение на най-първата книга-игра в България, с автор големият Любо Николов (Колин Уолъмбъри, Тим Дениълс). Могъщо зло превръща земите в изпепелена пустощ, а мъртвите воини и създания се надигат отново, за да се бият на негова страна. Срещу чудовищните орди се изправят трима епични герои, умели в битките и въоръжени с могъщи магически предмети, но дали силите им ще са достатъчни? История, която ще се понрави на хора, които си спомнят с хубаво книги-игри от Любо Николов като "Огнена пустиня", "Замъкът на таласъмите", "Гората на демона", но също така заглавия като "Господаря на мрака" и "Древното зло" от Джордж М. Джордж и "Синът на пустинята" от Робърт Блонд.

3. Вечните бойни полета

Какво е да попаднеш Отвъд? Край или ново начало? В тази книга-игра ще можеш да избереш един от трима умели воини, озовали се в света на мъртвите, известен още като Вечните бойни полета. Твоят герой ще трябва да се докаже като истински боец, привличайки на своя страна старите си бойни другари, и да поеме отново по пътя на воина. Ще се изправиш срещу страховитите врагове, обитаващи тези прокълнати земи, и победиш ли ги всичките, ще получиш не просто опрощение, а шанс за завръщане при Светлината. Включил съм немалко персонажи от неинтерактивните ми книги, който е чел сборници като "Пустинния скорпион", "Априлска жътва", "Нощно острие" ще открие някои герои от историите там.
"Вечните бойни полета" е част от Списание за книги-игри "Агамор", бр. 3.

4. Кървав сняг

Книгата-игра е големият победител от Втория национален конкурс за книги-игри. Това е мрачна и нестандартна книга-игра, развиваща се в началото на XIV век по земите около делтата на Дунав. Зъл древен дух, известен с различни имена — Зимник, Мороз, Крачун, Аяз Ата, Трискун — отвлича деца и девойки, за да се храни с тяхната плът и душа. Играчът избира един от шестима герои с различен произход — българин, казак, влах, византиец, френски рицар-тамплиер или османец — всеки с личен мотив да тръгне на лов за чудовището. Историята съчетава фолклор, исторически реализъм и хорър-фентъзи. Играта включва битки, избори с последствия, система от показатели, кодови думи и събиране на трофеи. Атмосферата е тежка, зловеща и дълбоко поглъщаща — перфектна за читатели, търсещи интерактивна история с тъмна душа.
"Кървав сняг" е публикувана онлайн на този линк и можете да я играете свободно и напълно безплатно в браузер. Трябват ви само лист хартия, химикал и едно зарче.

Игрите с нас!

Първи впечатления от последно прочетеното : Пазители на галактиката: Император Куил - Браян Майкъл Бендис, Валерио Скити

Никога не бях чел или имал комикс от известните, от Marvel или DC. Но понеже съм фен на филмите за Пазителите, а тази книжка беше с голямо намаление, набавих си я, за да почерпя вода от извора. Изворът се оказа малко по-разочароващ от очакваното и ми е неудобно, че не мога да кажа, че историята изглежда разводнена (нали вече я нарекох вода от извора). Сюжетът е сравнително плосък, няма особени изненади, в началото нашите ги бият, после те връщат повече бой, лошите губят, Куил се уволнява от императорството. Има обаче смущаващо количество сцени, в които някой бие някого. Физически го блъска с юмруци. В космоса, по разни планети. Което не е причината, поради която се кефя на гласовете на актьорите във филмите, цитирам яките им реплики и слушам саундтрака на рипийт. Филмите са друга бира.

Както и да е, накратко, повече не бих си купил от този комикс, ако ще и по 50 стотинки да ми го дават.

пп.

Имаше и някои положителни неща, като например готини герои, които още не съм виждал във филмите, а бих искал. Например Кити.:)

Читателите казват

За „Трима другари “ от Ерих Мария Ремарк

Има много пластове в това повествование. Има нещо от Джек Лондон, Хелингуей и др. Общото, може би е тяхната гениалност, умението да извайват обемни образи с думи, обемни светове, И колкото повече си живял, преживял, толкова казаното ти е по-близко, по-разбираемо. И разбира се Цар Алкохол. Интересът ми към рома се възбуди. Трябва да опитам 1:1 червено вино с ром във винена чаша. но и тук, както навсякъде подробностите имат значение и майсторът си остава майстор,

За „Видение в бяло “ от Нора Робъртс

Ако се намалят на 90 процента описанията от типа „онези малки кексчета и пастички, както и газираната лимонада,“ би се получило интересно романче. Авторът обаче е решила да ни нагости с кюнефе, гарнирано с тулумби, отгоре с баклавички, обилно полято с меден маслен сироп и украсено с лукум. Само заради останалите 10 процента, прочетени след търпеливо прелистване и отсяване на ненужния баласт а ла „ароматни соли и пяна, със свещи и вино“, давам оценка 3 с минус.

От форума

Системата на библиотеката • Re: Моята библиотека на виртуална машина

64-битовата Убунту работи без грешки, вярно е. Дори и без ъпдейт на ОС. Но 32-битовата Дебиан не показва кориците на новодобавените книги.
Случва се понякога но при следващото теглене на нови книги нещата се оправят.

Статистика: Пуснато от filchef — 15 юли 2025, 18:16

Потребителски въпроси • Re: търсене на книга

Тази книга е „Под щастлива звезда“ – българският превод на английската младежка история Lucky Star (2007) от Кети Касиди (Cathy Cassidy).

Главният герой е Мартин „Мишока“ (Martin “Mouse” Kavanagh), който крие белег от изгаряне под косата си и живее в по-труда квартал, където често се забърква в неприятности.

Кат (Cat/Catrin) е момичето с „зелени бадемови очи“, от по-заможно семейство, с което Мишока се запознава случайно – оттук идва и играта на думи „Cat & Mouse“.

Има сцена с изтезавано и вързано куче, което Мишока спасява и осиновява, и романтични срещи „под таванска стая“ и върху автобусните спирки/покриви, където Кат докосва белега му.

Корицата е предимно синя, с розов надпис, фон от звезди и виенско колело, а романът е с около 300 страници.

Оригиналното заглавие е Lucky Star от Cathy Cassidy.

Статистика: Пуснато от gtron — 09 юли 2025, 05:30

Потребителски въпроси • Линка не работи: Приказки на славянските народи Том 2: «Сладкодумни братя»

Не мога да отворя връзката към книгата, моля поправете я, ако можете. Ще ви бъда много благодарен, благодаря предварително.

https://puk.chitanka.info/bulgarski_hud ... -1982.html

"Temporarily down"

Статистика: Пуснато от gtron — 07 юли 2025, 22:31

Как се казваше?… • Помощ с намирането на приказка слънцето и луната

Здравейте! Преди около година някъде в chitanka.info прочетох приказка с много специфичен сюжет: Eдин цар, който имал четирима сина, остарял и им разпределил задължения. Тримата по-големи трябвало всеки ден да возят в колесница слънцето по небето, а най-малкият трябвало да вози луната. И така малкият останал сам и бил много самотен и нещастен и се разсърдил на братята си, че не се интересували от него. А те като разбрали как се чувства малкия им брат, му се извинили и се разбрали да си ходят на гости понякога. Затова в някои слънчеви дни виждаме и луната на небето.
Ще бъда много благодарна, ако някой може да ме насочи къде да я търся тази приказка. Търся я вече година и не мога да я намеря. Не мисля, че съм я сънувала, но нито google, нито chatgpt, успяват да ми помогнат.

Статистика: Пуснато от а[email protected] — 07 юли 2025, 14:36

Научна фантастика, фентъзи, ужаси • Re: Светлоносеца - Брент Уийкс

Много се извинявам за забавянето - отдавна не бях влизал тук. Ето линк за Светлоносеца 4 (Кървавото огледало) на български:
https://dox.abv.bg/download?id=213e1d4741# -> линк за сваляне.
Както вече споменах, преводът е машинен... тоест трябва повечко търпение и снизходителност. Малко съм го пипнал, така че не е трагичен:)
Ще направя и последната част, но по-нататък.

Статистика: Пуснато от proffessore — 06 юли 2025, 14:42

Важни съобщения • Ще ни липсваш, gogo_mir

Този месец ни напусна Г. М. (gogo_mir) — човек с огромен принос към Моята библиотека, където дълги години помагаше с дигитализирането на книги, създаването на корици и вписването на записи в Библиоман.

Следата, която остави, е дълбока и вдъхновяваща. Но липсата му е още по-чувствителна за всички, които го познаваха!

Ще ни липсваш. Светът е по-беден без теб.

Статистика: Пуснато от cattiva2511 — 29 юни 2025, 15:36

Системата на библиотеката • Re: Моята библиотека на виртуална машина

За моя голяма изненада, и двете версии: 32-битовата Дебиан и 64-битовата Убунту - сървър, все още си работят без грешка и се обновяват до към дата 9 юни 2025 г. по съдържание. Естествено преди това, трябва да се актуализира самата операционна система (команда 2 в менюто) след това да се рестартира виртуалната машина (команда 5 в менюто) и чак тогава да се обнови самата читанка (команда 3 в менюто).
64-битовата Убунту работи без грешки, вярно е. Дори и без ъпдейт на ОС. Но 32-битовата Дебиан не показва кориците на новодобавените книги.

Статистика: Пуснато от Pocketbook — 27 юни 2025, 00:31

Системата на библиотеката • Re: Моята библиотека на виртуална машина

За моя голяма изненада, и двете версии: 32-битовата Дебиан и 64-битовата Убунту - сървър, все още си работят без грешка и се обновяват до към дата 9 юни 2025 г. по съдържание. Естествено преди това, трябва да се актуализира самата операционна система (команда 2 в менюто) след това да се рестартира виртуалната машина (команда 5 в менюто) и чак тогава да се обнови самата читанка (команда 3 в менюто).
И при мен всичко си работи даже не рестартирам виртуалната машина след обновяване а само сървъра (команда 4 в менюто).

Статистика: Пуснато от filchef — 25 юни 2025, 20:40

Научна фантастика, фентъзи, ужаси • "Дорсай", Гордън Диксън

Здравейте. Зачетох се в поредицата "Дорсай" на Гордън Диксън и си потърсих съответно "Гилдията на пазителите" из нета, но поне за сега не я откривам. Има ли я издадена на български език въобще?
Ако някой знае, да пише.
Благодаря.

Статистика: Пуснато от Stas Kirov — 19 юни 2025, 02:02

Системата на библиотеката • Re: Моята библиотека на виртуална машина

За моя голяма изненада, и двете версии: 32-битовата Дебиан и 64-битовата Убунту - сървър, все още си работят без грешка и се обновяват до към дата 9 юни 2025 г. по съдържание. Естествено преди това, трябва да се актуализира самата операционна система (команда 2 в менюто) след това да се рестартира виртуалната машина (команда 5 в менюто) и чак тогава да се обнови самата читанка (команда 3 в менюто).

Статистика: Пуснато от YankoNach — 18 юни 2025, 21:59

Научна фантастика, фентъзи, ужаси • Re: Светлоносеца - Брент Уийкс

на руски се намират .. и не е чак толкова трудно да се четат! Предполагам, феновете на ИИ ще ги пуснат за превод (ако не ги мързи да редактират после резултата, може да стане перфектно).

Статистика: Пуснато от redSpectator — 15 юни 2025, 10:43

Авторски текстове • Хрониките на Забравената Библиотека (DeepSeek с редакция от ChatGPT)

Хрониките на Забравената Библиотека

В ледените пустоши на Тритон, най-външния спътник на Нептун, д-р Елира Петрова стъпваше внимателно върху праха на векове. Нейният скафандър, украсен с емблемата на Проект „Палимпс“, записваше всяко движение. Тя не търсеше лед или минерали. Търсеше знание — заровено дълбоко в руините на структура, по-древна от човешката цивилизация: Хеликонската Библиотека.

„Екип, доклад“, прошепна глас в комуникатора ѝ. Това бе командир Марко Велчев — ръководител на експедицията и неин дългогодишен приятел.

„Достигнах централния архив. Сканирам в момента.“

Пред нея не се издигаха просто стени, а слоеве от полупрозрачни, кристални панели. Те светеха със собствена, мека светлина, не отразяваща Слънцето, а улавяща нещо по-дълбоко — остатъчния резонанс на самата тъкан на вселената. Това бяха Паметокристали.

Според фрагменти от древни митове, открити на Марс столетия по-рано, тези кристали съхранявали не просто историята на една изчезнала цивилизация — Хеликонарите — но и съзнанията на всички същества, докоснали се до тяхната мрежа от знание.

„Елира, внимавай“, предупреди Марко. „Сензорите засичат… странни квантови дисторсии около теб. Пространство-времето се държи аномално.“

Елира протегна ръка с адаптиран преносител на данни — устройство, създадено да взаимодейства с кристалите. Щом пръстите ѝ докоснаха повърхността, цялата структура запя. Светлината се усили и във въздуха се проектираха образи — не звездни карти, а животи. Сцени от милиони светове: създания от енергиен пулс, строящи градове в сърцата на звезди; биологични форми, еволюирали в чужди екосистеми; войни, водени с оръжия, пречупващи реалността.

Това не бяха записи. Това бяха преживявания.

„Невероятно…“, прошепна Елира, погълната от потока. „Те не са просто съхранили знанието — те са го живели.“

Но внезапно потокът се промени. Образът на величествения Хеликон — свръхград, плаващ из мъглявини — се разпадна в хаос. Появиха се сенчести форми, изкривени и поглъщащи светлината. Те излъчваха разруха. Това бяха Пустотворците.

Изглежда, че не само Хеликонарите са се докоснали до Библиотеката. Тези същества я бяха заразили, деформирали.

„Елира! Излез оттам!“ — изкрещя Марко. На борда на кораба „Стрелец“, който обикаляше около Тритон, сензорите засичаха масивна енергийна вълна, излъчваща се от архива. „Кристалите се активират агресивно!“

Елира се опита да изтегли ръката си, но тя бе заклещена. Паметокристалът не просто показваше Пустотворците — той излъчваше тяхната същност. Студ, по-дълбок от вакуума, проникна през изолацията на скафандъра. Гласове — не с думи, а чувства на пълна празнота и желание за заличаване — изпълниха съзнанието ѝ.

„Не!“, извика тя, борейки се с паниката. „Няма да ви оставя всичко! Знанието трябва да оцелее!“

С последни сили, тя насочи преносителя си не към извличане, а към предаване. Вместо да съхрани, тя дари — собствената си памет. Спомени от Земята: слънцето над Родопите, смехът на дъщеря ѝ, първите научни открития, болката от загуба и надеждата за бъдеще. Тя изпрати не информация, а опит — емоция.

Кристалът замръзна. Проекциите на Пустотворците примигнаха, деформираха се. Изглежда, че човешката емоция — тази ирационална, хаотична сила — бе нещо непознато, несъвместимо с деструктивната им същност. Съзнанието ѝ се разкъсваше, тя се бореше да не изгуби себе си.

„Елира! Успяхме!“ — гласът на Марко проряза мрака. „Използвахме честотната ти сигнатура като ключ за екраниране. Дръж се!“

С последни усилия Елира усети как хватката отслабва. Видя с ужас, че пръстите ѝ на ръкавицата са частично… изтрити от реалността. Цената бе висока — но беше победа.

С пронизителен, нематериален вик Пустотворците отстъпиха, погълнати от собствения си мрак. Паметокристалът угасна. Връзката се прекъсна.

Елира падна на колене, дишайки тежко. Библиотеката бе тиха отново. Светлината на кристалите сега бе по-мека, по-топла.

„Елира! Говори с мен!“ — умоляваше Марко.

„Жива съм…“, прошепна тя, поглеждайки повредената си ръкавица, после кристала. „Жива съм, Марко. И библиотеката… е спасена. Поне частично.“

На борда на „Стрелец“, докато медицинският екип се грижеше за странните, нефизически изгаряния по ръката ѝ, Елира разглеждаше данните, които бе успяла да извлече. Сред записите не бяха само знанието на Хеликонарите, а нещо ново: следа от съпротива. В ядрото на Библиотеката, като защитен механизъм, бе запечатано нейното преживяване. Нейната човешка същност бе станала част от Хрониките.

„Дали други са се опитвали преди нас?“, промълви тя. „Дали и те са се борили срещу Пустотата? Може би ние просто добавихме нова глава.“

Командир Велчев се облегна на рамката на медицинския отсек. „Какво ще правим с Библиотеката, Елира? Тя е… опасна.“

Тя погледна към екрана, показващ ледения пейзаж на Тритон и скритата съкровищница под него.

„Ще я проучим, Марко. Но не като грабители. Като… пазители. Научихме, че знанието без състрадание, без живот, може да доведе до Пустотата. Хеликонарите може да са изчезнали, но сега библиотеката носи и нашата следа. Тя трябва да оцелее.“

Тя стисна малка кутийка с данни — първите дешифрирани фрагменти. „Това не е само тяхната история. Вече е и наша. И ние трябва да бъдем достойни за нея.“

Корабът „Стрелец“ остана в орбита, започвайки внимателна мисия по картографиране и защита на Хеликонската Библиотека. А на Земята, в архивите на Проект „Палимпс“, първата глава от новите Хроники бе озаглавена:

„Човешкото ехо в кристала“ — напомняне, че понякога най-силното оръжие срещу забравата не е технологията, а сърцето, което отказва да спре да вярва.

Статистика: Пуснато от Dreamer — 12 юни 2025, 17:55