Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

15 юли 2024

Нови произведения

15 юли 2024

14 юли 2024

13 юли 2024

12 юли 2024

От литературните блогове

Първи впечатления от последно прочетеното : Стрихнин в супата - П. Г. Удхаус

"Стрихнин в супата" е първата книга на П. Г. Удхаус, която се появи в началото на деведесетте години у нас и май е втората негова, която прочетох тогава с минимална разлика с "Маймунска работа". Говорим си за времена, в които книжарници вече/още нямаше, интернет беше някакъв слух и един площад "Славейков" разпръскваше тъмата на безпросветността. В тия смутни за книжовността времена проблесна и кометата на каталожната търговия с книги и хората в провинцията жадно купуваха световни бисери по пощата.

Като всяко първо нещо, тя се е впечатала здраво в съзнанието ми и подозирам, че е отговорна и за някои от бръчките ми. Тези от смях. Липсваше ми с години, затова си я набавих от букинистите и започнах да опреснявам най-насъщното.

Припомних си и други премеждия на Фреди Уиджън, освен когато беше в Кан и съдийства на конкурса за най-красиво бебе с всичките последици от това необмислено действие, а именно историята за препълненото с котки и кучета имение, откъдето едвам се измъкна с влака за млякото, пък макар и с помръкнала слава. Изключително освежаващо беше и разрешението на проблема със съученичката на г-жа Бинго, чиито категорични препоръки за здравословно и диетично хранене заплашваха семейния мир у Бингови. Разбира се, имаше още много премеждия, разрешени по традиционния изобретателен начин от Джийвс, които разведряват главата на човека и укрепват съня. Както и истории за безбройните племенници на г-н Мълинър, коя от коя по-невероятни, на една от които е кръстен сборникът - тази за феновете на криминалетата и какво са готови да жертват, за да си набавят най-новото книжле от любим автор.

Дори и нищо друго да не беше превела в живота си, мисля, че Жечка Георгиева се е обезсмъртила с преводите си на историите от Удхаус.

"Колибри", за тази безумна корица заслужавате един кръг на ада бонус.

Anna Hells' Fantasy place : Детективстване по книга

Бенедикт Браун

Има нещо неизменно очарователно в това автор на криминални романи да разследва убийства, и изключително много да не го бива в това. Мариус Куин е точно такъв – беден аутсайдер, влюбен в богаташката дъщеря от огромното имение, който някак успява да измисли една достатъчно лесно преглъщаема криминална мистерия, че да се превърне в малка знаменитост. Е, не е Агата Кристи или Дойл, но все пак изкарва достатъчно пари за хубав апартамент и червена спортна кола. И това, ако не е изживяването на мечтата на средностатистическия мъж, не знам какво е. Е, освен, че дамата на сърцето му все още не го приема насериозно, ами се влачи с някакви мазни богаташки синчета с големи баници. И всичко се свежда до това дали отличникът може някак да спечели красавицата.

Не, това не е провалил се социален експеримент от мътните кървави времена на телевизионерщината. Когато британец ги пише тия работи, дори клишираните в съвременен контекст сюжети добиват някаква приятна елегантност. Така и нърдът с бедните роднини може и да се класира за богатата красавица, или почти. Понякога романтичната история отстъпва на приятелската такава, и това носи само положителен ефект на цялата фабула. От имение на имение Мариус все се озовава в компанията на различни групи мистериозни образи с тъмно минало, които непрекъснато извършват някое и друго впечатляващо изпълнено убийство без грам свидетели, улики или варианти за каквито и да е виновници. А как се разкрива такова нещо? С късмет и даване на всички грешни отговори по азбучен ред. Каквото остане, явно е истината, колкото и нелогична да изглежда на пръв поглед.

Бенедикт Браун почти ме отказа от таланта си след доста неуспешната ми среща с неговия Лорд Еджингтън, което се оказа някаква полу-детска история с изключително неприятни главни образи, но господин Куин ме спечели напълно с наивната си искреност и мила глупотевина, която пръска наоколо с неловка любезност и надежда за вечно изплъзващо се щастие. Направо да го завиеш с родопско одеяло и да го храниш с мусака и баница до пръсване. Леко, забавно, без да е гротескно – това си е свежо лятно четиво, откъдето и да го погледнете.

К А М Е Р Т О Н : Откъс от романа „В кръвта ми е“

От балкона младата жена наблюдава пътя и чака. Снощи са й казали, че Чезаре е на кораба, който ще го върне тук след три години отсъствие и несигурен живот, прекаран в очакване на този ден.

Тайна, естествено. Но какво е Рим в тези последни часове на папата, ако не една чаша, чиито тайни много бързо стигат до ръба?

Рано или късно ще прелеят и ще наводнят улиците, плодовете им са прилив, гъст и тъмен като кръвта.

Но няма значение. Този момент е дошъл и Лукреция чака. Наблюдава всеки сантиметър от улицата, за да види кога ще се появи нейният рицар, който, както си представя, ще бъде все същият и в едновременно с това – безкрайно по-висок, бляскав, смел като никой друг в лъскавите си доспехи.

Тя пък е по-различна от онова момиченце, скрито на върха на едно дърво, въпреки че във всичко, което има значение, си е останала същата. В своята лоялност, спазвана чак до края на този криволичещ път, от деня, когато нейната предателска кръв заяви на света, че тя вече не е същата.

Ами ако на Чезаре не му хареса тази Лукреция – нова и все пак същата в нейната тюркоазена рокля, с дръзко деколте, както налага модата, показвайки гърдите си, ставащи с всеки изминал ден все по-налети? Ами ако Чезаре я предпочиташе каквато беше, завинаги малка, с невинността и невежеството си, носено на върха на пръстите, с още една перла в русите й коси, които сега докосват бедрата й като ласка?

Но Лукреция не си позволява лукса на такова съмнение.

И когато той завива иззад ъгъла, с хората от народа, които едва се отместват при минаването на коня му – тъй като в Рим да видиш някой влиятелен човек, е ежедневна гледка, – душата й се загнездва между стомаха и сърцето, размахвайки слабо криле.

Тя няма нужда от известяването от портиера. Вече знае.

Слиза по стълбите с онази рокля, която шумоли около дългите й крака като някаква тайна. Очаквайки. Той да вдигне глава – косата му е по-дълга сега, чертите му са изсечени като острие, тялото му е хармонично, израснало, за да запълни височината му – и да я види.

Когато го прави, черните му очи заличават всяка друга светлина и всяка друга сянка. Не се усмихва. Но този поглед, от който тя не успява да се откъсне, й казва, че за него чувството е същото.

Тя слиза бавно по стълбите, докато не застава пред него.

Не се прегръщат. Не викат. За миг замръзват извън времето, в една само тяхна тишина, гледат се.

– Още ми дължиш онази целувка, Чезаре.

 

Превод Ваньо Попов

Читателите казват

За „Музиката на сърцето “ от Ейми Хармън

Много увлекателен и нежен роман, който те подтиква да вникнеш в историята на героите и да размишляваш да случващото се. Препоръчвам го на тези, които искат нещо различно от сладникавите любовни романи.

От форума

Авторски текстове • Re: Хроника на плоската земя: неразказаната история на по-добрата част от човечеството

Супер си, Христов! :D
Написал си яко допълнение към пародията на Жорката. Направо цепиш либерастията ариергардно. :mrgreen:
(Макар че намеремието ти май е било съвсем друго...)

Давайте в същия дух, момчета! Приготвил съм си специално биричка. :P

Статистика: Пуснато от Врял и кипял... — 15 юли 2024, 10:22

Авторски текстове • Re: Хроника на плоската земя: неразказаната история на по-добрата част от човечеството

Откакто НПО-тата на чичко Шорош започнаха да плащат на тролчетата си със "соли за вана" (т.е. модифицирани експериментални амфетамини), а не с прясно напечатани зелени хартийки, нивото на техните писания рязко се срина. Опитало се е авторчето да сътвори имплементация на т.нар. в реториката "метод на макеварата", но опитите му за оригиналничене предизвикват съчувствено снизхождение и съжаление, а не усмивка.

Пояснение за тези, които не са наясно с "метода на макеварата": в бойните изкуства "макевара" се нарича дървено или парцалено чучело с форма на човек, върху което начинаещите да отработват ударите си. Естествено, чучелото не може да се защити. В реториката "методът на макеварата" се състои в това да припишеш на опонента си абсурдни изказвания, които той никога не е правил и никога не би защитил. След което да нанасяш словесни удари по твърдения, които никой не защитава, поставяйки по този начин под съмнение достоверността на всички реални изказвания и на възгледите на опонента.

В случая - макеварата е абсурдната теза за плоската земя. Която се закрепя към русофилите и интелигентните хора, които не искат да стават опитни зайчета на биг фарма, с помощта на нагла лъжа - имало било митична Fb група на плоскоземците, но за да те приемат в нея, трябвало да си русофил и антиваксър. Естествено, въпросната въображаема група вече била закрита (за да не може да уличи никой автора като измамник). Следват неудачни опити за ирония и оригиналничене, под ударите на които попада всеки, който не е бандеро-фашист или предпочита сам да поеме отговорността за собственото си здраве. А той нека доказва после, че не е плоскоземец. Един вид - аз да каже, че сестра ти е курва, пък ти ходи после доказвай, че нямаш сестра...

Жоре, ако аз бях на мястото на куратора ти от козяшкото НПО, за това ти творение щях да ти орежа двойно дозата поне за едно тримесечие. Не с наказателна цел, а от чисто хуманни и прагматични подбуди - да се подобри поне малко психичното ти здраве и да започнеш да пишеш малко по-смислени текстове.

Статистика: Пуснато от Ивайло Христов — 14 юли 2024, 23:31

Как се казваше?… • Забравено заглвие- dark fantasy

Здравейте. Въпросът ми е за произведение от жанра "dark fantasy". Ставаше въпрос за някакъв свят управляван от магове, а главния герой е обучен за убиец или нещо подобно. Имаше и някаква приливна вълна по някое време. Малко приличаше на Глен Кук като стил на писане.

Статистика: Пуснато от lotloren — 11 юли 2024, 20:06

Авторски текстове • Хроника на плоската земя: неразказаната история на по-добрата част от човечеството

Въведение

Въведенията са скучни. Никой не ги чете. Затова ще го даваме накратко.
Плоската земя е факт. Който отрича, значи се поддава на световните манипулации на Запада и американците. Тия американци за нищо не стават. Въпреки че си имат Стенли Кубрик. А той, както се знае в неподчинените на западната мисъл среди, е направил монтажа с кацането на луната. Която всъщност не съществува, а е холограмна проекция. Фалшиво кацане на фалшивата луна, никаква оригиналност нямат тия американци.
Всъщност Кубрик е жив и до днес, защото е рептил, а тези създания са дълголетни. Продължава активно да режисира събития, с които да пропагандира западната мисъл. Най-новите му филми са: „Жертвите в Украйна”, „Бомбардирането на детската болница” и „Подобряването на световния рекорд“. Тези събития са толкова истински, колкото и луната.
Всъщност и „Една одисея в космоса“ не е лош филм. Също „Спартак“, „Лолита“… Но си остават прогнили западни продукти, тяхната…
А „Портокал с часовников механизъм“?
Много насилие и извращения. Типично по американски.
Но е хубав филм със силни послания.
Тихо!
Извинете допълнителния глас. Това е вътрешната ми духовна същност. Откакто я срещнах, съм нов човек. Даже двама. Най-малко. Говорим си за нещата от живота, книги, филми, изкуство... Но това е история за друг път.
„Сиянието“?
Млъквай!
Да се върнем на плоската земя. Тя е тук. И там. Навсякъде под краката ни. Ако не беше плоска, щеше да е под наклон и да се хлъзгаме по нея, нали? Дори гугъл мапс и гугъл ърт показват плоска земя, не кълбо, а има ли по-надежден източник от гугъл?
Има. Вътрешната интуиция и духовното възприятие.
Говоря за интернет, тъпако!
Я не обиждай! Ограничен човешки ум. Далече си от духовното извисяване.
Слушай, заради теб не мога да си довърша въведението, а обещах да го давам накратко. Хората ще се откажат да четат.
Те не са и почвали. Така че все едно.
(Нецензурен вътрешен диалог).
Така. Продължаваме. Загубих си мисълта.
Не, че някога я е имало.
Плоската земя е хубаво нещо. Най-хубавият възможен свят, който можеше да ни се падне, ако цитираме Лайбниц.
Но не е като едно време.
Най-после сме на едно мнение. Не е като едно време. Еххх!
Но да видим как започна всичко.
Естествено, с фейсбук. И страницата на плоскоземците. Ако я отворите, ще видите на началната страница, че за да ви приемат в нея, трябва да отговаряте на няколко условия, сред които са да нямате статус „ваксиниран съм“ на профила, също и да нямате украинското знаме на профилната снимка. А защо ви е да отваряте страницата на плоскоземците? Защо АЗ я отворих? Любопитство, просветление или плосък мозък? Вселената е пълна с въпроси*.

*Между другото въпросната страница вече я няма във фейсбук или аз не мога да я открия. Това доказва, че вселенското просветление (или умопомрачение) се появява за кратко и човек или го подминава и остава невеж, или се заема да разнищи тайните, от които е видял само малка част. А е възможно и да съм халюцинирал от препиване с Алое веро.

Както и да е, зачудих се какво е общото между плоскоземците, противниците на Украйна и антиваксърите.
Може би някоя политическа партия с гръмко-патриотично име? Даже повече от една. Плодят се като зайци и както е казал народът: „По-добре патриот на плакат, отколкото гей-парад!“. Или беше обратното?
Въпроси, въпроси… Нещата бяха по-дълбоки, отколкото изглеждаха на пръв поглед и корените им се намираха в далечна древност. Там бяха и тайните на плоскоземците, които исках да разкрия, затова се разрових в надеждни източници (повечето няма как да бъдат цитирани, но няма защо да се съмняваме в достоверността им, а и духовно извисените хора вярват на интуицията си, не на някакви претендиращи за научност писания) и знанието започна да се оформя като пъзел. Задълбоченото ни изследване по темата успя да открие вече неоспоримата Истина, пред която всички други истини са като недорасляци.
Прилагам тук наученото, което ще ви просветли като зайче пред приближаващи фарове.

Край на въведението!

Най-после!

Първа глава: Българо-Русия

Преди милиони години съществувала една огромна държава, наречена Българо-Русия. Нейните жители били умни, красиви, премъдри и духовни. Земята била плоска, естествено, както и сега, но тогава този факт бил видим за всички и никой не се съмнявал и не изтъквал глупави теории. И дори да изтъквал, моментално бил хвърлян през Ръба. Както споменахме, хората в този мегаполис били умни и красиви, а не толкова умните и красивите също били засилвани към Космоса. Така расата на българо-русите (или бълрусите*) се запазвала чиста, духовна и бяла. Нямало болести, конфликти и гейове (и да имало – пътят към Ръба бил открит). Доброто властвало, технологията била в помощ на човечеството. Изкуството било безсмислено, защото всички били щастливи и нямало нужда да си мътят чистите души и мозъци с глупости.

*Писателят Дж. Р. Р. Толкин, автор на „Властелинът на пръстените“ и създател на митичната Средна земя, споменава в произведенията си съществата „балрози“. Те били страховити огнени демони, почти непобедими, които имали огнени бичове. Смята се, че названието им идва от „бълрусите“ и се свързва с тяхната духовна сила и могъщество. Огънят е божествената енергия. В книгите на Толкин балрозите са отрицателни персонажи и дори не заемат централно място в повествованието, което още веднъж доказва невежеството или манипулативността на западната мисъл. В новата бълруска версия балрозите ще представляват неустрашими христови войни, които с огън и меч ще се борят срещу друговерците, различните и вредните за обществото.

Но ето, че се случило нещастие, предизвикано, разбира се, от външен фактор. От недрата на Земята изпълзели прокудени и изхвърлени хора от Ръба, които по някакъв начин били оцелели и години наред се спотайвали под повърхността. Защото освен, че била плоска, Земята била и куха, пълна с безброй тунели и подземни зали. Пълчищата прокудени залели мирната Бълрусия и предизвикали невиждан хаос. Започнала масова война, плоската Земя се разклатила, континентите се раздалечили и Бълрусия била разпокъсаната по целия свят. Тъкмо се възцарил мир и започнала ледена епоха, която убила по-голямата част от човечеството. Тогава се образувала и ледената стена, опасваща цялата земя, наричана от невежите Южен полюс или Антарктида (в миналото я наричали просто „Стената“)*.

*За Ледената стена говори и Яворов в едноименното си стихотворение. Той е бил наясно с нещата. Показателен е стихът „кой не приближи! - и чезна в тъмнина”. Очевидно става дума за приближаването към Стената и разкриването на истината за съществуването ѝ. В противен случай – живеем в безпросветния мрак на кръглоземците (или топкоземците).
„Стъклена стена - отвред съм обграден” – тук коментарът е излишен.

И човечеството лека-полека започнало да се съвзема, да се плоди и да нараства…
Далеч в миналото оставал споменът за идеалната държава Бълрусия, която сияела подобно на земя на боговете. Хората, пръснати из континентите, започвали да забравят, че са потомци на тази древна цивилизация и заживели нормален, изпълнен с лишения и опасности, първобитен начин на живот. Раят бил загубен. Знанията и полезните технологии останали безвъзвратно в миналото. Но след хилядолетия щяло да дойде ден, когато българо-русите ще се събудят и осъзнаят произхода си. Ще донесат Нова ера и ще върнат щастливото минало, когато нямало Ледена стена и всеки нещастен сам (или с малко помощ) се хвърлял от Ръба.
Разбира се, имало и противници на тези велики начинания. Това били прогнилият Запад и мизерният Юг. Едните упорито твърдели, че Земята е като топка, а другите били черни. Тези хора нямали място в идеалната държава. Те били потомци на някогашните Натрапници, заради които светът се променил. Въпреки че логично погледнато, натрапниците също съществували в първоначалния свят, просто били избивани и прогонвани, но мъдрите бълруси не се замисляли много над тези неща.
Както и да е, не един и двама бележити български историци говорят за Велика България, която е майка на цивилизацията, баща на езиците, неразривно е свързана с Русия… Шестата раса, за която споменава Петър Дънов, е всъщност първоначалната българо-руска раса (без цветнокожите, грозните, недъгавите, гейовете и т.н.). И в днешно време, когато Русия напада Украйна, тя просто иска да си върне земите отпреди разделянето на континентите, за да стане отново Велика Русия или дай боже - Бълрусия. Украйна, незначителна част от Бълрусия, е забравила коя е, какви невежи са хората там! Българите също са забравили произхода си – вместо да се втурнат да помагат на братята си, се съюзяват със Запада.
Ето какво казва и писателят Ярослав Хашек в книгата си „Виолетовият гръм“: „Няма да срещна повече в живота си такива интелигентни същества — каза Местек. — Днешното поколение бълхи е дегенерирало. Бълхите затъпяха”. Цитатът естествено се отнася за мъдрите бълруси и немъдрите им наследници, а бълхата изразява лекотата и волността на първоначалната раса.
Неслучайно хората от всички поколения възкликват „едно време беше по-хубаво“, „преди хората бяха по-добри“, „това поколение за нищо не става“, „какви цени бяха навремето“… Това не е проста носталгия по миналото, когато са били деца и не са познавали друг живот, в никакъв случай! Това е носталгията по изгубения Рай, времето отпреди наглото нападение на Подземните, безметежното щастие на Българо-Русия. И това щастие ще се върне! Хората ще прогледнат за истината, руснаците ще завладеят целия свят, заедно с братята си от Китай, Северна Корея и Велика България и обединени ще строшат Ледената стена*.
*Българската група Dead Side има песен, в която се казва: „Разбий, човече, стената с глава! Мъртва е вече твоята душа!“. Безспорно тук откриваме призива за разрушаване на Стената, както и мотива за духовната смърт на съвременното общество, заобиколено от нея и от безпросветността.
Следващият стих от песента гласи: „Ти си пътник, човече, облечен във бяло, мъртво е вече младото ти тяло“. Човекът трябва да извърви пътя си към просветлението, а „смъртта на младото тяло“ е метафора на духовното израстване, надрастването на младежката неопитност и помъдряването. И разбира се – „облечен в бяло“! Какъв по-убедителен символ на древна Бълрусия от белия цвят? Бяла раса, Бяло братство, Гандалф Белия, Белчо и Сивушка, Белина...

Стената ще бъде разрушена, ако трябва с главите на всички плоскоземци, и отново ще се възцари световен мир и благоденствие с открит за несъгласните, бунтовните, нелицеприятните, цветнокожите и пр. път към космоса през Ръба. Този път без връщане.
Да перифразираме Гео Милев: „Земята ще бъде плосък рай, ще бъде!“.

Очаквайте в следващата глава разкрития за лечебните практики на мъдреците от древна Бълрусия

Статистика: Пуснато от georgi-stankov — 10 юли 2024, 16:54

Как се казваше?… • Re: Търся фантастичн книга за Исус и пътуване във времето

SEGStriker, margarit5 - мисля, че открих каквото търсите - https://en.wikipedia.org/wiki/Caballo_de_Troya. Свалих цялата поредица на испански, мога да дам връзка за сваляне тук.

Попаднах и на това по темата - https://www.goodreads.com/book/show/514 ... ontingency

Статистика: Пуснато от moosehead — 09 юли 2024, 12:11

Как се казваше?… • Re: Търся фантастичн книга за Исус и пътуване във времето

Striker и аз я търся,но изглежда са премахнали сайта.Това бяха 8 тома от един испански журналист преследван от ФБР за да му вземат ръкописите от американците.действието се развиваше мисля 1976г.Те разговаряха с Христос.За жалост не я откривам!!

Статистика: Пуснато от margarit5 — 08 юли 2024, 18:40

Важни съобщения • Re: Технически проблеми - 29.01.2023

…
Моля дайте повече подробности:
• от коя страница опитвате да свалите epub;
• с какъв браузър работите;
• какви действия извършвате;
• връща ли ви се някакво съобщение за грешка.

Статистика: Пуснато от pechkov — 01 юли 2024, 00:58

Авторски текстове • Re: Автономия

Голям почитател съм на Фреско и наистина много неща са взаимствани от неговия поглед над света и доразвити.
По принцип съм съгласен с тезата която представяш, но като прочетеш цялата книга ще видиш, че има и трети път който удовлетворява и двете страни. Ключовата нужна промяна е стоките да бъдат за обща употреба и преизползване, а не за лична. Това на практика обезмисля материализма като такъв защото можеш да ползваш всичко което ти е нужно без да го притежаваш. Тъй като всеки може да го ползва обезмисля се класовия характер на стоките - за бедни и богати. Като цяло не бива да забравяме, че всичко в социален контекст е просто една измислица, не е обективна реалност и вбъдеще ще бъде просто един спомен. Обективната човешка природа която толкова се стремят да заличат не познава собственост и власт, това са понятия които са инсталирани на много по-късен етап. Стар трек следваща генерация доста точно описваше какво може да бъде едно еволюирало общество от към ценности и разбирания също.

Благодаря за споделеното мнение.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 01 юли 2024, 00:57

Авторски текстове • Re: Автономия

Засега не намирам време да прочета цялото произведение, но на пръв поглед много неща се доближават до идеологията на Жак Фреско.

Фреско в интервю обясняваше как моралните принципи и ценностната система на човек се определя и "програмира" от обществото в което се е родил и израснал. Много ми харесва примера му с петте отрязани човешки глави… :)

Във всяка система винаги може да се намерят (т.е. да се измислят) и много негативи. Но при измислянето на негативите най-вече ще окажат влияние заучените навици и начин на мислене за които говореше Фреско. Обективна оценка може да даде само човек, който не страда от предубеждения, и е склонен да приеме съществуването на повече от два варианта. Манихейството принципно трябваше да е изчезнало като движение преди стотици години, но за съжаление в ежедневието си срещам много от тях, с вечното тъпанене с онази тъпотия: "Щом не си с мен, значи си против мен", която показва единствено техния егоцентризъм, тесногръдие и мания за величие. Смятат се за толкова важни, че решенията на околните да са винаги свързани с тяхната особа.

Хората са различни. Има хора, на които им харесва материалистичния начин на живот. Да работят много, да изкарват много пари, да харчат много пари, и да демонстрират охолство пред роднините си, пред приятелите си, пред колегите си…
От друга страна в САЩ и дори в покварена Европа се разпространи и фрийганството като движение. И не става въпрос само за бездомници, които принципно са смачкани от системата, а сред фрийганите има и високо квалифицирани хора, които са заемали високо платени длъжности, и са можели да си позволят лукс, но са избрали един вид свобода.

Материализма и фрийганството застават може би като противоположности. Едните ценят повече вещите си, за придобиването на които дават голяма част от жизненото си време. Другите искат да запазят времето за себе си, и не искат да са финансови роби. Човек винаги има избор, и правото да избира не трябва да му бъде отнемано. Относно това дали направения избор е правилен - няма отговор. Отговор можеше да се получи само ако имахме възможност да се връщаме назад във времето, и да опитваме алтернативни реалности, от които да сравняваме резултатите.

Благодаря за вниманието,

Статистика: Пуснато от pechkov — 01 юли 2024, 00:35

Авторски текстове • Re: Автономия

Спирам да коментирам тая дивотия, защото не намирам смисъл да губя повече време за това.


Радвам се за което, всеки може да си извади изводи дали иска нео-фашизъм. Проблема на хомо рацио винаги е бил бруталността и безсърдечността на принципа на машината.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 30 юни 2024, 23:58