Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

13 юли 2025

Нови произведения

13 юли 2025

12 юли 2025

9 юни 2025

От литературните блогове

К А М Е Р Т О Н : Историята на Одисей, разказана от жените, които са влюбени в него

Източник снимка: изд.„Книги за всички“

Докато се задава голяма холивудска продукция по Омировата „Одисея“ с участието на Мат Деймън, Ан Хатауей, Том Холанд, Робърт Патинсън, Шарлийз Терон и Зендая, у нас излиза оригиналният роман на италианската писателка Марилу Олива „ОДИСЕЯ, разказана от Пенелопа, Цирцея, Калипсо и другите жени от Омировия епос“ (издание на „Книги за всички“).

 „Одисея“ не е само история за пътуването на един мъж, а и за любовта на много жени. Калипсо, която, оплетена в собствените си мрежи за съблазняване, се влюбва в Одисей, но трябва да го пусне. Навзикая, незряла, но могъща съблазнителка, която не смее дори да го докосне. Цирцея, доминантната, която презира мъжете, докато не среща един, който не прилича на никой друг. Евриклея, робинята дойка, която го е отгледала. Сирените, сляпо решени да го унищожат. И разбира се, Пенелопа, съпругата, която не просто чака мъжа си, а му е равна по хитрост и упоритост.

В тази книга именно те възпяват перипетиите на странстващия герой, всяка от тях е героиня в етап от голямото му приключение, преобръщайки традиционната перспектива за мъжкото начало. Контрапункт на техните гласове е този на Атина, богинята, която напътства и Одисей, и сина му Телемах с гласа на великата жена, която стои зад всеки велик мъж.

В едно любопитно редуване на гледни точки безсмъртната класика оживява с нови значения и перспективи.

 

По-гореща от всякога е темата за миграцията в Средиземноморието, поради което се усеща спешната необходимост да се възстанови една древна история, която винаги е била четена: защото Одисей се превръща в емблема на мигранта, на закъсалия изгнаник, на човека в търсене на земя, която изглежда все по-далечна. Наред с това Одисей е символ на пътешественика, на човека, който стига до други земи или търси себе си.

Пренаписване, вярно на оригиналния текст, при което нищо съществено не е пропуснато от Омировия епос. Автентичността на архаичното слово се запазва чрез ритмизиране на повествованието, различни разказвателни техники – всичко това с единствената цел да се насладим на великата красота на класическия текст. Гласовете на разказвачите са тези на жените, които Одисей среща в хода на своето пътуване. Ако хитростта на царя на Итака е само един от аспектите на неговата многоликост, то героините представят почти всички вариации на жената: фриволната съблазнителка (Калипсо), мъдрата покровителка, който използва разума си (Атина), мечтателката (Навзикая), феминистката, която се опитва да се самоутвърди в патриархата (Цирцея), инстинктивната жена (сирената), умната спътница, която пази семейството (Пенелопа).

 За авторката

Марилý Олива, родена в Болоня, е писателка, есеистка и преподавателка по литература. Автор е и на други романи с мистериозен и ноар привкус, в които изследва тъмните страни на нашето общество и най-изложените на риск групи, които тя определя като „незащитени“. Винаги се е занимавала с въпросите на пола и актуалните теми, като е подготвила и две антологии. Сътрудничи на различни списания и е главен редактор на литературния блог Libroguerriero. Като есеист е автор на исторически изследвания за ХХ век, на интелектуални биографии (например на Грация Деледа) и на сборник, посветен на Маркес, писателя, когото най-много обича.

След станалия бестселър „Одисея…“ Марилý Олива пресъздава женската гледна точка в романите „Енеида на Дидона“ (2022), „Илиада, възпята от богините“ (2024) и „Библията, разказана от Ева, Юдит, Магдалена и другите“ (2025).

Трилърът „Le spose sepolte“ („Погребаните булки“) (2018) открива завладяваща поредица за полицайката Микол Медичи, характеризираща се с научен и рационален ум, но надарена с талант: нощем тя сънува сънища, на които дава рационално обяснение и които разкриват ценни за разследването подробности. Втората книга „Musica sull’abisso„ („Музика в бездната„) излиза през 2019 г.

THE DARK CORNER : КНИГИТЕ-ИГРИ.


Към сегашен момент моя милост е вече наред с останалите творчески публикации и горд автор на цели 4 книги-игри :) Ако проявявате интерес, ето малко повече инфо за тях, както и линкове към въпросните:

1. Кладенецът

Пoнякoгa Злoтo e пo-близкo дo нac, oткoлкoтo oчaквaмe. Eднo тринaдeceтгoдишнo мoмчe щe трябвa дa прeминe прeз иcтинcки Aд, изпълнeн c кaпaни и кoшмaрни cъздaния, зa дa cпacи cвoятa мaлкa cecтричкa. Оставен самичък на село да се грижи за малката Михаела, почивката за нашия смел герой ще се превърне в настръхващо приключение, когато тя е отвлечена от кошмарно създание и той ще трябва да се спусне в стария кладенец, където пред него ще се открие цял страховит лабиринт, изпълнен с капани и страховити противници.
Книгата-игра е част от "Призвание герой, бр. 3"

2. Огнена пустия 2: Долината на откраднатите сънища

Сборникът "Неразказани легенди" съдържа в себе си тримата победители от конкурса "30 години книги-игри в България" за истории, написани в света на 90-тарските книги-игри. "Огнена пустиня 2" е именно продължение на най-първата книга-игра в България, с автор големият Любо Николов (Колин Уолъмбъри, Тим Дениълс). Могъщо зло превръща земите в изпепелена пустощ, а мъртвите воини и създания се надигат отново, за да се бият на негова страна. Срещу чудовищните орди се изправят трима епични герои, умели в битките и въоръжени с могъщи магически предмети, но дали силите им ще са достатъчни? История, която ще се понрави на хора, които си спомнят с хубаво книги-игри от Любо Николов като "Огнена пустиня", "Замъкът на таласъмите", "Гората на демона", но също така заглавия като "Господаря на мрака" и "Древното зло" от Джордж М. Джордж и "Синът на пустинята" от Робърт Блонд.

3. Вечните бойни полета

Какво е да попаднеш Отвъд? Край или ново начало? В тази книга-игра ще можеш да избереш един от трима умели воини, озовали се в света на мъртвите, известен още като Вечните бойни полета. Твоят герой ще трябва да се докаже като истински боец, привличайки на своя страна старите си бойни другари, и да поеме отново по пътя на воина. Ще се изправиш срещу страховитите врагове, обитаващи тези прокълнати земи, и победиш ли ги всичките, ще получиш не просто опрощение, а шанс за завръщане при Светлината. Включил съм немалко персонажи от неинтерактивните ми книги, който е чел сборници като "Пустинния скорпион", "Априлска жътва", "Нощно острие" ще открие някои герои от историите там.
"Вечните бойни полета" е част от Списание за книги-игри "Агамор", бр. 3.

4. Кървав сняг

Книгата-игра е големият победител от Втория национален конкурс за книги-игри. Това е мрачна и нестандартна книга-игра, развиваща се в началото на XIV век по земите около делтата на Дунав. Зъл древен дух, известен с различни имена — Зимник, Мороз, Крачун, Аяз Ата, Трискун — отвлича деца и девойки, за да се храни с тяхната плът и душа. Играчът избира един от шестима герои с различен произход — българин, казак, влах, византиец, френски рицар-тамплиер или османец — всеки с личен мотив да тръгне на лов за чудовището. Историята съчетава фолклор, исторически реализъм и хорър-фентъзи. Играта включва битки, избори с последствия, система от показатели, кодови думи и събиране на трофеи. Атмосферата е тежка, зловеща и дълбоко поглъщаща — перфектна за читатели, търсещи интерактивна история с тъмна душа.
"Кървав сняг" е публикувана онлайн на този линк и можете да я играете свободно и напълно безплатно в браузер. Трябват ви само лист хартия, химикал и едно зарче.

Игрите с нас!

Първи впечатления от последно прочетеното : Пазители на галактиката: Император Куил - Браян Майкъл Бендис, Валерио Скити

Никога не бях чел или имал комикс от известните, от Marvel или DC. Но понеже съм фен на филмите за Пазителите, а тази книжка беше с голямо намаление, набавих си я, за да почерпя вода от извора. Изворът се оказа малко по-разочароващ от очакваното и ми е неудобно, че не мога да кажа, че историята изглежда разводнена (нали вече я нарекох вода от извора). Сюжетът е сравнително плосък, няма особени изненади, в началото нашите ги бият, после те връщат повече бой, лошите губят, Куил се уволнява от императорството. Има обаче смущаващо количество сцени, в които някой бие някого. Физически го блъска с юмруци. В космоса, по разни планети. Което не е причината, поради която се кефя на гласовете на актьорите във филмите, цитирам яките им реплики и слушам саундтрака на рипийт. Филмите са друга бира.

Както и да е, накратко, повече не бих си купил от този комикс, ако ще и по 50 стотинки да ми го дават.

пп.

Имаше и някои положителни неща, като например готини герои, които още не съм виждал във филмите, а бих искал. Например Кити.:)

Читателите казват

От форума

Потребителски въпроси • Re: търсене на книга

Тази книга е „Под щастлива звезда“ – българският превод на английската младежка история Lucky Star (2007) от Кети Касиди (Cathy Cassidy).

Главният герой е Мартин „Мишока“ (Martin “Mouse” Kavanagh), който крие белег от изгаряне под косата си и живее в по-труда квартал, където често се забърква в неприятности.

Кат (Cat/Catrin) е момичето с „зелени бадемови очи“, от по-заможно семейство, с което Мишока се запознава случайно – оттук идва и играта на думи „Cat & Mouse“.

Има сцена с изтезавано и вързано куче, което Мишока спасява и осиновява, и романтични срещи „под таванска стая“ и върху автобусните спирки/покриви, където Кат докосва белега му.

Корицата е предимно синя, с розов надпис, фон от звезди и виенско колело, а романът е с около 300 страници.

Оригиналното заглавие е Lucky Star от Cathy Cassidy.

Статистика: Пуснато от gtron — 09 юли 2025, 05:30

Потребителски въпроси • Линка не работи: Приказки на славянските народи Том 2: «Сладкодумни братя»

Не мога да отворя връзката към книгата, моля поправете я, ако можете. Ще ви бъда много благодарен, благодаря предварително.

https://puk.chitanka.info/bulgarski_hud ... -1982.html

"Temporarily down"

Статистика: Пуснато от gtron — 07 юли 2025, 22:31

Как се казваше?… • Помощ с намирането на приказка слънцето и луната

Здравейте! Преди около година някъде в chitanka.info прочетох приказка с много специфичен сюжет: Eдин цар, който имал четирима сина, остарял и им разпределил задължения. Тримата по-големи трябвало всеки ден да возят в колесница слънцето по небето, а най-малкият трябвало да вози луната. И така малкият останал сам и бил много самотен и нещастен и се разсърдил на братята си, че не се интересували от него. А те като разбрали как се чувства малкия им брат, му се извинили и се разбрали да си ходят на гости понякога. Затова в някои слънчеви дни виждаме и луната на небето.
Ще бъда много благодарна, ако някой може да ме насочи къде да я търся тази приказка. Търся я вече година и не мога да я намеря. Не мисля, че съм я сънувала, но нито google, нито chatgpt, успяват да ми помогнат.

Статистика: Пуснато от а[email protected] — 07 юли 2025, 14:36

Научна фантастика, фентъзи, ужаси • Re: Светлоносеца - Брент Уийкс

Много се извинявам за забавянето - отдавна не бях влизал тук. Ето линк за Светлоносеца 4 (Кървавото огледало) на български:
https://dox.abv.bg/download?id=213e1d4741# -> линк за сваляне.
Както вече споменах, преводът е машинен... тоест трябва повечко търпение и снизходителност. Малко съм го пипнал, така че не е трагичен:)
Ще направя и последната част, но по-нататък.

Статистика: Пуснато от proffessore — 06 юли 2025, 14:42

Важни съобщения • Ще ни липсваш, gogo_mir

Този месец ни напусна Г. М. (gogo_mir) — човек с огромен принос към Моята библиотека, където дълги години помагаше с дигитализирането на книги, създаването на корици и вписването на записи в Библиоман.

Следата, която остави, е дълбока и вдъхновяваща. Но липсата му е още по-чувствителна за всички, които го познаваха!

Ще ни липсваш. Светът е по-беден без теб.

Статистика: Пуснато от cattiva2511 — 29 юни 2025, 15:36

Системата на библиотеката • Re: Моята библиотека на виртуална машина

За моя голяма изненада, и двете версии: 32-битовата Дебиан и 64-битовата Убунту - сървър, все още си работят без грешка и се обновяват до към дата 9 юни 2025 г. по съдържание. Естествено преди това, трябва да се актуализира самата операционна система (команда 2 в менюто) след това да се рестартира виртуалната машина (команда 5 в менюто) и чак тогава да се обнови самата читанка (команда 3 в менюто).
64-битовата Убунту работи без грешки, вярно е. Дори и без ъпдейт на ОС. Но 32-битовата Дебиан не показва кориците на новодобавените книги.

Статистика: Пуснато от Pocketbook — 27 юни 2025, 00:31

Системата на библиотеката • Re: Моята библиотека на виртуална машина

За моя голяма изненада, и двете версии: 32-битовата Дебиан и 64-битовата Убунту - сървър, все още си работят без грешка и се обновяват до към дата 9 юни 2025 г. по съдържание. Естествено преди това, трябва да се актуализира самата операционна система (команда 2 в менюто) след това да се рестартира виртуалната машина (команда 5 в менюто) и чак тогава да се обнови самата читанка (команда 3 в менюто).
И при мен всичко си работи даже не рестартирам виртуалната машина след обновяване а само сървъра (команда 4 в менюто).

Статистика: Пуснато от filchef — 25 юни 2025, 20:40

Научна фантастика, фентъзи, ужаси • "Дорсай", Гордън Диксън

Здравейте. Зачетох се в поредицата "Дорсай" на Гордън Диксън и си потърсих съответно "Гилдията на пазителите" из нета, но поне за сега не я откривам. Има ли я издадена на български език въобще?
Ако някой знае, да пише.
Благодаря.

Статистика: Пуснато от Stas Kirov — 19 юни 2025, 02:02

Системата на библиотеката • Re: Моята библиотека на виртуална машина

За моя голяма изненада, и двете версии: 32-битовата Дебиан и 64-битовата Убунту - сървър, все още си работят без грешка и се обновяват до към дата 9 юни 2025 г. по съдържание. Естествено преди това, трябва да се актуализира самата операционна система (команда 2 в менюто) след това да се рестартира виртуалната машина (команда 5 в менюто) и чак тогава да се обнови самата читанка (команда 3 в менюто).

Статистика: Пуснато от YankoNach — 18 юни 2025, 21:59

Научна фантастика, фентъзи, ужаси • Re: Светлоносеца - Брент Уийкс

на руски се намират .. и не е чак толкова трудно да се четат! Предполагам, феновете на ИИ ще ги пуснат за превод (ако не ги мързи да редактират после резултата, може да стане перфектно).

Статистика: Пуснато от redSpectator — 15 юни 2025, 10:43

Авторски текстове • Хрониките на Забравената Библиотека (DeepSeek с редакция от ChatGPT)

Хрониките на Забравената Библиотека

В ледените пустоши на Тритон, най-външния спътник на Нептун, д-р Елира Петрова стъпваше внимателно върху праха на векове. Нейният скафандър, украсен с емблемата на Проект „Палимпс“, записваше всяко движение. Тя не търсеше лед или минерали. Търсеше знание — заровено дълбоко в руините на структура, по-древна от човешката цивилизация: Хеликонската Библиотека.

„Екип, доклад“, прошепна глас в комуникатора ѝ. Това бе командир Марко Велчев — ръководител на експедицията и неин дългогодишен приятел.

„Достигнах централния архив. Сканирам в момента.“

Пред нея не се издигаха просто стени, а слоеве от полупрозрачни, кристални панели. Те светеха със собствена, мека светлина, не отразяваща Слънцето, а улавяща нещо по-дълбоко — остатъчния резонанс на самата тъкан на вселената. Това бяха Паметокристали.

Според фрагменти от древни митове, открити на Марс столетия по-рано, тези кристали съхранявали не просто историята на една изчезнала цивилизация — Хеликонарите — но и съзнанията на всички същества, докоснали се до тяхната мрежа от знание.

„Елира, внимавай“, предупреди Марко. „Сензорите засичат… странни квантови дисторсии около теб. Пространство-времето се държи аномално.“

Елира протегна ръка с адаптиран преносител на данни — устройство, създадено да взаимодейства с кристалите. Щом пръстите ѝ докоснаха повърхността, цялата структура запя. Светлината се усили и във въздуха се проектираха образи — не звездни карти, а животи. Сцени от милиони светове: създания от енергиен пулс, строящи градове в сърцата на звезди; биологични форми, еволюирали в чужди екосистеми; войни, водени с оръжия, пречупващи реалността.

Това не бяха записи. Това бяха преживявания.

„Невероятно…“, прошепна Елира, погълната от потока. „Те не са просто съхранили знанието — те са го живели.“

Но внезапно потокът се промени. Образът на величествения Хеликон — свръхград, плаващ из мъглявини — се разпадна в хаос. Появиха се сенчести форми, изкривени и поглъщащи светлината. Те излъчваха разруха. Това бяха Пустотворците.

Изглежда, че не само Хеликонарите са се докоснали до Библиотеката. Тези същества я бяха заразили, деформирали.

„Елира! Излез оттам!“ — изкрещя Марко. На борда на кораба „Стрелец“, който обикаляше около Тритон, сензорите засичаха масивна енергийна вълна, излъчваща се от архива. „Кристалите се активират агресивно!“

Елира се опита да изтегли ръката си, но тя бе заклещена. Паметокристалът не просто показваше Пустотворците — той излъчваше тяхната същност. Студ, по-дълбок от вакуума, проникна през изолацията на скафандъра. Гласове — не с думи, а чувства на пълна празнота и желание за заличаване — изпълниха съзнанието ѝ.

„Не!“, извика тя, борейки се с паниката. „Няма да ви оставя всичко! Знанието трябва да оцелее!“

С последни сили, тя насочи преносителя си не към извличане, а към предаване. Вместо да съхрани, тя дари — собствената си памет. Спомени от Земята: слънцето над Родопите, смехът на дъщеря ѝ, първите научни открития, болката от загуба и надеждата за бъдеще. Тя изпрати не информация, а опит — емоция.

Кристалът замръзна. Проекциите на Пустотворците примигнаха, деформираха се. Изглежда, че човешката емоция — тази ирационална, хаотична сила — бе нещо непознато, несъвместимо с деструктивната им същност. Съзнанието ѝ се разкъсваше, тя се бореше да не изгуби себе си.

„Елира! Успяхме!“ — гласът на Марко проряза мрака. „Използвахме честотната ти сигнатура като ключ за екраниране. Дръж се!“

С последни усилия Елира усети как хватката отслабва. Видя с ужас, че пръстите ѝ на ръкавицата са частично… изтрити от реалността. Цената бе висока — но беше победа.

С пронизителен, нематериален вик Пустотворците отстъпиха, погълнати от собствения си мрак. Паметокристалът угасна. Връзката се прекъсна.

Елира падна на колене, дишайки тежко. Библиотеката бе тиха отново. Светлината на кристалите сега бе по-мека, по-топла.

„Елира! Говори с мен!“ — умоляваше Марко.

„Жива съм…“, прошепна тя, поглеждайки повредената си ръкавица, после кристала. „Жива съм, Марко. И библиотеката… е спасена. Поне частично.“

На борда на „Стрелец“, докато медицинският екип се грижеше за странните, нефизически изгаряния по ръката ѝ, Елира разглеждаше данните, които бе успяла да извлече. Сред записите не бяха само знанието на Хеликонарите, а нещо ново: следа от съпротива. В ядрото на Библиотеката, като защитен механизъм, бе запечатано нейното преживяване. Нейната човешка същност бе станала част от Хрониките.

„Дали други са се опитвали преди нас?“, промълви тя. „Дали и те са се борили срещу Пустотата? Може би ние просто добавихме нова глава.“

Командир Велчев се облегна на рамката на медицинския отсек. „Какво ще правим с Библиотеката, Елира? Тя е… опасна.“

Тя погледна към екрана, показващ ледения пейзаж на Тритон и скритата съкровищница под него.

„Ще я проучим, Марко. Но не като грабители. Като… пазители. Научихме, че знанието без състрадание, без живот, може да доведе до Пустотата. Хеликонарите може да са изчезнали, но сега библиотеката носи и нашата следа. Тя трябва да оцелее.“

Тя стисна малка кутийка с данни — първите дешифрирани фрагменти. „Това не е само тяхната история. Вече е и наша. И ние трябва да бъдем достойни за нея.“

Корабът „Стрелец“ остана в орбита, започвайки внимателна мисия по картографиране и защита на Хеликонската Библиотека. А на Земята, в архивите на Проект „Палимпс“, първата глава от новите Хроники бе озаглавена:

„Човешкото ехо в кристала“ — напомняне, че понякога най-силното оръжие срещу забравата не е технологията, а сърцето, което отказва да спре да вярва.

Статистика: Пуснато от Dreamer — 12 юни 2025, 17:55