Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

Нови произведения

28 юни 2024

27 юни 2024

От литературните блогове

Първи впечатления от последно прочетеното : Арсен Люпен - крадецът джентълмен - Морис Льоблан

Първа книга за приключенията на емблематичния крадец с джентълменски обноски и отношение. Запознаваме се с началото на кариерата му, почерка и мотивите му да оперира по този странен начин. В книгата са включени няколко кратки истории, които нямат връзка една с друга и касаят отделни обири.

В известна степен маниерът на писане изглежда старовремски и напомня за приключенията на Шерлок Холмс, дори и без последният да беше включен буквално и лично в последния разказ. Арсен Люпен обаче излъчва чар, обноски, коригира действията си според това дали го наблюдават пленителни госпожици и накратко не е такъв дървеняк, какъвто е обрисуван Шерлок.

Приключенията и най-вече загадките са забавни, защото винаги има логика и начин да бъде извършено и разкрито едно престъпление. У читателя остава топката да се опита сам да разреши всичко, преди авторът да е свалил картите. (А в последния случай буквално седмица купа беше ключа към разкриване на истината.)

Приятно е и ще се чете още. Бива да се изгледа и едноименния сериал по Нетфликс с неотразимия Омар Си - изключително забавен!

Корицата е потресаваща.

ps. Книгата изчетох при кратък престой в Париж като част от опитите ми да чета тематични произведения от страните, в които понякога попадам.

ps2. Крадци не срещнах, само джентълмени.

К А М Е Р Т О Н : Откъс от романа „В кръвта ми е“

От балкона младата жена наблюдава пътя и чака. Снощи са й казали, че Чезаре е на кораба, който ще го върне тук след три години отсъствие и несигурен живот, прекаран в очакване на този ден.

Тайна, естествено. Но какво е Рим в тези последни часове на папата, ако не една чаша, чиито тайни много бързо стигат до ръба?

Рано или късно ще прелеят и ще наводнят улиците, плодовете им са прилив, гъст и тъмен като кръвта.

Но няма значение. Този момент е дошъл и Лукреция чака. Наблюдава всеки сантиметър от улицата, за да види кога ще се появи нейният рицар, който, както си представя, ще бъде все същият и в едновременно с това – безкрайно по-висок, бляскав, смел като никой друг в лъскавите си доспехи.

Тя пък е по-различна от онова момиченце, скрито на върха на едно дърво, въпреки че във всичко, което има значение, си е останала същата. В своята лоялност, спазвана чак до края на този криволичещ път, от деня, когато нейната предателска кръв заяви на света, че тя вече не е същата.

Ами ако на Чезаре не му хареса тази Лукреция – нова и все пак същата в нейната тюркоазена рокля, с дръзко деколте, както налага модата, показвайки гърдите си, ставащи с всеки изминал ден все по-налети? Ами ако Чезаре я предпочиташе каквато беше, завинаги малка, с невинността и невежеството си, носено на върха на пръстите, с още една перла в русите й коси, които сега докосват бедрата й като ласка?

Но Лукреция не си позволява лукса на такова съмнение.

И когато той завива иззад ъгъла, с хората от народа, които едва се отместват при минаването на коня му – тъй като в Рим да видиш някой влиятелен човек, е ежедневна гледка, – душата й се загнездва между стомаха и сърцето, размахвайки слабо криле.

Тя няма нужда от известяването от портиера. Вече знае.

Слиза по стълбите с онази рокля, която шумоли около дългите й крака като някаква тайна. Очаквайки. Той да вдигне глава – косата му е по-дълга сега, чертите му са изсечени като острие, тялото му е хармонично, израснало, за да запълни височината му – и да я види.

Когато го прави, черните му очи заличават всяка друга светлина и всяка друга сянка. Не се усмихва. Но този поглед, от който тя не успява да се откъсне, й казва, че за него чувството е същото.

Тя слиза бавно по стълбите, докато не застава пред него.

Не се прегръщат. Не викат. За миг замръзват извън времето, в една само тяхна тишина, гледат се.

– Още ми дължиш онази целувка, Чезаре.

 

Превод Ваньо Попов

Anna Hells' Fantasy place : Една нахална дама в Индия

Лиз Хеджкок

Какво се случва с една благовъзпитана дама от британското общество, ако същата бива забъркана в разни работи като криминални разследвания и публично изоставяне от симпатичен млад мъж с добро бъдеще? Ами мята се на първия кораб и хуква към Индия, за да се разведри, какво толкова. Така де, колко може още да си навреди на репутацията, дори ако се натовари с един сандък и една кисела прислужница само за екскорт, без приятели, придружители или какъвто и да е план. Мис Мейзи Фробишър изпъва елегантно своя схванат британски гръб, вирва високо благородното си британско носле и… се забърква в още по-големи каши в екзотичните дестинации, включващи шпиони, престъпни гении и много симпатични детективи под прикритие.

Това е една свежа криминална поредица, с малко романтика и елегантно чувство за хумор, с изключително симпатични главни персонажи, които не губят време в тръшкане и бърсане на сълзи, ами хващат бика за рогата, и разкриват мръсното бельо на цялата бледокожа аристокрация на Британския радж, което освен естествено потно е и доста скандално. От по-невинните. машинации на амбициозни майки с малко поразвалени дъщери; кисели възрастни дами, мечтаещи за времената на Алмак и разюздани младежи на лов на богати глуповати наследници; до сложни криминални схеми с истински Мориарти зад кулисите, злокобна мрежа от шпиони и от двете страни на назряващите исторически конфликти, и умели и симпатични по типично Бондовски почин играчи със съмнителни мотиви – Мейзи ще трябва да разреши всичко и то преди благоразумните ѝ роднини не я привикат обратно да дава обяснения.

Криминалните поредици не е нужно да са тежки и драматични, разкриващи дълбините на човешката страдаща душа. Сериозно, оставете тая работа с нека на Вуте му е зле, за да може на вас да ви е добре. Потърсете вдъхновение, а не утеха; гушнете поне за малко идеята да сте силни, а не извинението да сте слаби, и вижте светът в цялата палитра от цветове, които очите ви могат да поемат, защото повярвайте ми не всичко е черно, бяло и някакво мърляво антрацитено сиво. Добрите книги за мен винаги ще са тези, след които се чувствам добре и дишам по-леко. Може и да е от годините. Но Лиз Хеджкок за мен е на особено правилен път в спечелването ми като вечен фен.

Читателите казват

За „Реквием за Дявола “ от Джери Смит-Реди

Интересен замисъл, има забавни диалози и до там. Не ми хареса, загубих си времето. Бисексуалният дявол ми дойде в повече с неговите гейски изпълнения. Краят не ми допадна, това убийство беше излишно.

За „Звярът “ от Дж. Р. Уорд

Не си падам много по-такъв жанр,/по-скоро дъщеря ми е любителка на такива книги/,но " Братството на черния кинжал „нашумя много и като любител на хубавата книга «го захапах»“докато не се зарових да търся в чуждестранните сайтове-библиотеки другите не публикувани в Читанка останали книги на поредицата. Стигнах до 19 — тата.. И тъй като ми хареса стила на авторката изнамерих, и други нейни поредици ,и самостоятелни книги. Но ,да ви кажа честно най ме завладя трилогията „Кралете на бърбъна“.За два дни прочетох трите книги , а като че ли не ми се искаше да свършват.

За „Ариел “ от Илейн Кейн

Така и не успях да си отговоря каква е тази невероятна любов на англоговорящите авторки към харемите и мюсюлманството??! Тези каки са наистина побъркани, ако си мечтаят животът им да се заключава в ядене на локум, обезкосмяване и чакане да ги повикат в кревата. Аа, да, и в заладяваща игра на гоненица под надзора на евнусите….

За „Магическо докосване “ от Стела Камерън

Положителните коментари ме подведоха да прочета тази книга.

Героят на Джеймс ми беше антипатичен от самото начало. Червените му флагове са повече от зелените. Към финала авторката се е опитала да го докара като „добрия“ в историята. Но характерът му за мен си остава противен. :(

Селин е противоречив персонаж. Хареса ми социалната й дейност, но не успя да ме обвърже, нямаше я връзката герой — читател. Също антипатична на моменти. :(

Образите на злодейте бяха по-добре обработени и вълнуващи.

Главите бяха прекалено дълги и четенето им се превърна в досада.

Отне ми два дни, за да я завърша, защото бързах да се отърва от нея. Но и исках да разбера финала.

Сюжетните линии са лесно проследими.

Еротичничните сцени бяха досадни понякога и ги четох отгоре-отгоре.

Изразяването на авторката ми се стори клиширано (може би зависи и от жанра).

Не бих препоръчала на никого тази книга. Оценявам я с тройка.

От форума

Авторски текстове • Re: Автономия

Фрагментирана Земя - събиране на парчетата обратно

Светът беше оградена градина. Отне ни доста време да демонтираме всички тези граници, стени, огради, камери, охрана, защити, ключалки и ключове, докато отново я направим свободна земя. Отне ни много повече време да премахнем бариерите в умовете и сърцата на хората. Толкова много хора бяха свикнали да се страхуват за жилищата, живота и ежедневните си нужди, че психически по-силните трябваше да предоставят психологическа помощ в началото. Заздравяването на раните на едно сегрегирано общество беше бавно, но белезите гарантираха, че никога повече няма да повторим историята. Прекарахме изключително много време в тестване на всяка нова технология и идея за предразположение към атомизация, отчуждение и изолация. В крайна сметка успяхме да възвърнем доверието до такава степен, че хората започнаха да спят на открито в градовете, когато нощите бяха топли и красиви. Животът отново беше очарователен за всички.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 27 юни 2024, 23:51


Авторски текстове • Re: Автономия

Обединено общество

Все още си спомняме болезнено добре как се усещаха атомизацията и отчуждението в старата система. Повечето хора нямаха социална среда освен семейството, приятелите и работата. Бяхме затворени в нашите индивидуални балони, образувани от системни институции – семейства, детски градини, училища, университети и работа. Срещите с някого извън тези кръгове бяха случайни и редки - било то пиянство в бар или среща с хора със същото хоби. По същество кръстосани балони на атомизирани индивиди. Всичко това бе умишлено създадено и оркестрирано. Можехме да гласуваме, но не можехме сами да решаваме съдбата си. Можехме да започнем собствен бизнес или да бъдем наети, но не можехме да работим един с друг вместо един за друг. Можехме да създадем семейство и да се затворим за цял живот в този кръг, но никога не бихме могли да се чувстваме като едно голямо семейство с останалите хора. Изпитвахме ревност, когато хората, които обичаме, избираха някой друг. Всичко това бяха дълбоките корени на старата система на разделяй и владей, подкрепени с документи, ритуали, закони и правоприлагане. Тези фалшиви ценностни системи се развиха толкова дълго, че напълно забравихме кои сме.

В крайна сметка осъзнахме всичко това и скъсахме с всички социални норми, законодателство и институции. Започнахме да се запознаваме със случайни непознати на улицата, сякаш вече ги познавахме. Започнахме да пътуваме без документи по целия свят и да ни приемат като у дома. Помагахме на анонимни хора, както помагахме на собственото си семейство. Старият свят умираше и неговите фалшиви парадигми също. Щедростта и грижата отново се завърнаха и се събрахме отново в едно голямо глобално семейство. Без собственост и недостиг, които да ни страхуват за нашето бъдеще, ние отворихме сърцата си за всички и осъзнахме, че 99% от хората са добри по природа. А останалите 1% са предимно хора, които имат нужда от помощ, а не от затвори и наказания. Започна новата ера на просвещението.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 27 юни 2024, 22:08


Важни съобщения • Re: Технически проблеми - 03.06.2024 г.

В момента „Моята библиотека“ изпитва затруднения с изтеглянето на файлове в PDF и Mobi формат.

Активно се работи по решаването на проблема, но към настоящия момент не може да бъде посочен конкретен срок за отстраняването му.
Свалянето на PDF файлове вече е възможно през сайта на Моята библиотека.
Все още съществуват проблеми с изтеглянето на файлове в Mobi формат.

Статистика: Пуснато от cattiva2511 — 27 юни 2024, 13:40


Авторски текстове • Re: Автономия

Как поправихме пристрастеното общество, което наследихме

Капитализмът ни остави умишлено напълно пристрастено общество. Пристрастенo към консуматорството – от продукти до вещества. Повече от 70% от хората са били пристрастени към нещо – от кафе, захар, цигари и алкохол до тежки наркотици. И почти 80% са били пристрастени към купуването на нещо като средство за пристрастяване. Всички тези зависимости са наложени от индустрията и не са поискани от потребителите.

Поправихме всичко, като просто спряхме масовото производство на всичко което може да предизвика пристрастяване, и намерихме по-безвредни алтернативи на нещата, които гласувахме, че са необходими. Пристрастените, които бяха губещата страна на гласуването, свободно продължиха да използват домашно приготвени неща, но ние прекратихме индустриите, които ги рекламират. Това доведе до постепенно намаляване на всички видове зависимости до по-малко от 1%, което считаме за нормални нива на хора, които са генетично предразположени да бъдат пристрастени към нещо. Без маркетинг и рекламни индустрии проблемът беше решен естествено.

Човешкият мозък, когато е освободен от потисничеството на химикалите и психологически наложените подтици, отприщи пълния си потенциал. Хората компенсираха с повече социализация и креативност. Цялата тази освободена умствена и физическа сила се материализира в изкуства, иновации, спорт и обща дейност. Имаше чувството, че обществото се събуди от най-дълбоката си кома.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 26 юни 2024, 22:53


Съобщения за грешки из сайта • Re: Проблем със сваляне на Kindle 11

Опитвам се да сваля книга на Киндъл, генерация 11. Избирам Web browser от трите точки на десния ъгъл на началния екран, където няма опция за Experimental Browser. Избирам https://pechkov.chitanka.info/mobi/index.php. При избор на книга дава съобщение:

Invalid File Type
The Web browser cannot download this kind of file.

Only files with the extention .AZW, .PRC, .MOBI or .TXT can be downloaded to your Kindle.

Да добавя, че с по-стар Kindle и през Experimental Browser, успявам да сваля книга без проблем.

Статистика: Пуснато от Гост — 26 юни 2024, 21:08


Авторски текстове • Re: Автономия

Цялото

Един от най-лошите спомени от миналото беше атомизацията и отчуждението. Всички форми на социална организация бяха продиктувани от правилото "разделяй и владей". Семейството се появи в резултат на стремежа към власт на ранните кръвни линии. Нацията се формира в резултат на еволюцията на семейството в племе. Компанията бе създадена в резултат на това, че Земята е разделена на въображаеми части, подкрепени от въображаеми права да притежаваш нещо, което не е твое, а по-скоро ти си част от него . Всички тези измислени социални форми имаха една цел - да разделят хората и да ги накарат да се бият и да се конкурират за ресурси и господство. Едва след създаването на тези условия се появиха парите и властта. Те не са имали никаква форма на съществуване преди това.

След прехода към автономия ние разпуснахме всички форми на собственост и йерархия. След като семейството, държавата и корпорацията престанаха да съществуват, ние отново бяхме свободни да се чувстваме като едно цяло. Да имаме общи цели, общи интереси и да си сътрудничим като едно цяло, като същевременно сме напълно автономни личности.

Това от своя страна промени всички наши модели на поведение. Вече не правехме нещата от егоизъм и алчност, а като акт на състрадание към цялото. Не можем повече да бъдем щастливи, когато дори един човек страда. Всяко едно пространство беше публично и всички изкуствени бариери за комуникация и социални контакти бавно изчезнаха. Можехме да влезем във всяка врата на всеки имот и да участваме във всичко без изпит, без интервю и без покана.

Сега, когато всичко беше отворено и достъпно, ние осъзнахме как сме живели пусти животи в миналото зад физически и умствени порти през цялото време. Пари, огради, документи и социални норми ни държаха разделени, докато не достигнахме критичната точка и осъзнахме, че повторното свързване с цялото ще бъде ключът към решаването на всичко останало.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 26 юни 2024, 16:01


Хартиени издания • Кристофър Паолини- Наследството

Добър вечер на всички!
Търся си хартиен вариант на книгата "Наследството", на автора Кристофър Паолини. Пада се четвъртата книга от поредицата му за драконовия ездач. Понеже е стара поредица- третата и четвъртата книга не се предлагат по книжарниците. Много ще се радвам ако има някого, от когото да я закупя. Ако пък някой знае място, било то книжарница или сайт, където мога да я намера- моля да сподели.

Благодаря!

Статистика: Пуснато от szhzh — 25 юни 2024, 21:42


Важни съобщения • Re: Технически проблеми - 29.01.2023

Силно Ви препоръчвам форматите EPUB или FB2. Отварят се със съответния софтуер за четене на електронни книги, например CoolReader за Windows, а под Android на смартфони и таблети една добра програма е EBookDroid. Тези формати са подходящи за електронни книги, и повечето електронни четци работят именно с тях (Amazon поддържат техен собствен формат по подразбиране).
Формата PDF по принцип е предназначен за други цели, и е просто една алтернатива с компромиси.

Статистика: Пуснато от pechkov — 22 юни 2024, 14:29


Важни съобщения • Re: Технически проблеми - 29.01.2023

… няколко опции за сваляне …

Най-вероятно сте използвали формата PDF, който не е за директно четене, просто браузъра ви автоматично отваря изтегления PDF файл на Вашия компютър, което създава усещането, че е директно четене от WEB страницата.
PDF към момента не е достъпен, работи се по въпроса.
Засега можете да отваряте произведенията наистина за директно четене в WEB страницата на библиотеката като кликнете на името на произведението отдолу в раздел "Съдържание".

Приятно четене.

Статистика: Пуснато от pechkov — 22 юни 2024, 13:26