Джоузеф Кембъл
Героят с хиляди лица (45)

1. Шейпшифтърът^[1]

Не съществува окончателно установена система за тълкуване на митовете и никога няма да има. Митологията е като бог Протей, „прозорливият старец (…) из морската бездна“. Богът „ще се стори на всичко — на всякакви твари, които лазят сега по земята, вода ще се стори и огън“^[2].

Пътешестващите през живота, които искат да получат знание от Протей, трябва да са упорити — „не изпадайте в ужас и още по-здраво го дръжте“ — и най-сетне той ще се яви в истинската си форма. Но този лукав бог никога не разкрива цялата си мъдрост дори пред най-умело разпитващия. Той ще отговори само на въпросите, които са му зададени, и това, което разкрие, ще има велик или незначителен смисъл в зависимост от поставения въпрос.

Стъпи ли жаркото слънце в средата на свода небесен,

и прозорливият старец изплува из морската бездна

в полъха тих на зефира, обвит в изумрудени къдри.

Вече изплува ли, ляга за сън в пещерите дълбоки.

Там на стада покрай него, напуснали морската пяна,

дремят на суша тюлени, децата на Морската щерка,

и на дълбокото дъно соления мирис излъчват.^[3]

Гръцкият цар воин Менелай, упътен до дивото скривалище от една отзивчива дъщеря на стария морски отец и подучен от нея как да изтръгне отговор от бога, желаел единствено да научи тайната на своите собствени неволи и местонахождението на приятелите си. И богът не счел, че е под достойнството му да отговори.

Съвременната интелектуална мисъл тълкува митологията като примитивен, несръчен опит да бъде обяснен природният свят (Фрейзър); като продукт на поетично въображение от праисторически времена, разбран погрешно от следващите епохи (Мюлер^[4]); като съкровищница от алегорични поучения, която моделира индивида като част от неговата общност (Дюркем^[5]); като групов сън, показателен за архетипни импулси в дълбините на човешката психика (Юнг); като традиционен носител на най-проникновените метафизични прозрения на човека (Кумарасвами); и като откровение на Бог към Неговите деца (църквата). Митологията е всичко това. Различните преценки са определени от гледната точка на преценяващите. Защото, когато бъде изследвана от позицията не на това какво представлява, а как функционира, как е служила на човечеството в миналото, как може да му служи днес, митологията се оказва толкова податлива на пристрастията и потребностите на индивида, расата и епохата, колкото е и самият живот.