Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Hero with a Thousand Faces, 1949 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милена В. Иванова, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
-
- Антропология
- Етнология
- Културология
- Литературознание
- Митология
- Монография
- Приказна словесност
- Психология
- Фройдизъм и неофройдизъм
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- NomaD (2024)
Издание:
Автор: Джоузеф Кембъл
Заглавие: Героят с хиляди лица
Преводач: Милена В. Иванова
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателство „ЕЛЕМЕНТИ“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: научнопопулярен текст
Националност: американска (не е указана)
Отговорен редактор: Методий Петриков
Редактор: доц. д-р Огнян Ковачев
Художник: Цветан Четъшки
Коректор: Нели Германова
ISBN: 978-954-9414-33-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18827
История
- — Добавяне
Епилог
Мит и общество
1. Шейпшифтърът[1]
Не съществува окончателно установена система за тълкуване на митовете и никога няма да има. Митологията е като бог Протей, „прозорливият старец (…) из морската бездна“. Богът „ще се стори на всичко — на всякакви твари, които лазят сега по земята, вода ще се стори и огън“[2].
Пътешестващите през живота, които искат да получат знание от Протей, трябва да са упорити — „не изпадайте в ужас и още по-здраво го дръжте“ — и най-сетне той ще се яви в истинската си форма. Но този лукав бог никога не разкрива цялата си мъдрост дори пред най-умело разпитващия. Той ще отговори само на въпросите, които са му зададени, и това, което разкрие, ще има велик или незначителен смисъл в зависимост от поставения въпрос.
Стъпи ли жаркото слънце в средата на свода небесен,
и прозорливият старец изплува из морската бездна
в полъха тих на зефира, обвит в изумрудени къдри.
Вече изплува ли, ляга за сън в пещерите дълбоки.
Там на стада покрай него, напуснали морската пяна,
дремят на суша тюлени, децата на Морската щерка,
и на дълбокото дъно соления мирис излъчват.[3]
Гръцкият цар воин Менелай, упътен до дивото скривалище от една отзивчива дъщеря на стария морски отец и подучен от нея как да изтръгне отговор от бога, желаел единствено да научи тайната на своите собствени неволи и местонахождението на приятелите си. И богът не счел, че е под достойнството му да отговори.
Съвременната интелектуална мисъл тълкува митологията като примитивен, несръчен опит да бъде обяснен природният свят (Фрейзър); като продукт на поетично въображение от праисторически времена, разбран погрешно от следващите епохи (Мюлер[4]); като съкровищница от алегорични поучения, която моделира индивида като част от неговата общност (Дюркем[5]); като групов сън, показателен за архетипни импулси в дълбините на човешката психика (Юнг); като традиционен носител на най-проникновените метафизични прозрения на човека (Кумарасвами); и като откровение на Бог към Неговите деца (църквата). Митологията е всичко това. Различните преценки са определени от гледната точка на преценяващите. Защото, когато бъде изследвана от позицията не на това какво представлява, а как функционира, как е служила на човечеството в миналото, как може да му служи днес, митологията се оказва толкова податлива на пристрастията и потребностите на индивида, расата и епохата, колкото е и самият живот.