Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Hero with a Thousand Faces, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
NomaD (2024)

Издание:

Автор: Джоузеф Кембъл

Заглавие: Героят с хиляди лица

Преводач: Милена В. Иванова

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателство „ЕЛЕМЕНТИ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: научнопопулярен текст

Националност: американска (не е указана)

Отговорен редактор: Методий Петриков

Редактор: доц. д-р Огнян Ковачев

Художник: Цветан Четъшки

Коректор: Нели Германова

ISBN: 978-954-9414-33-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18827

История

  1. — Добавяне

Епилог
Мит и общество

fig_83.jpgФигура 83. Борба с Протей (мрамор, Франция, 1723 г.)

1. Шейпшифтърът[1]

 

Не съществува окончателно установена система за тълкуване на митовете и никога няма да има. Митологията е като бог Протей, „прозорливият старец (…) из морската бездна“. Богът „ще се стори на всичко — на всякакви твари, които лазят сега по земята, вода ще се стори и огън“[2].

Пътешестващите през живота, които искат да получат знание от Протей, трябва да са упорити — „не изпадайте в ужас и още по-здраво го дръжте“ — и най-сетне той ще се яви в истинската си форма. Но този лукав бог никога не разкрива цялата си мъдрост дори пред най-умело разпитващия. Той ще отговори само на въпросите, които са му зададени, и това, което разкрие, ще има велик или незначителен смисъл в зависимост от поставения въпрос.

Стъпи ли жаркото слънце в средата на свода небесен,

и прозорливият старец изплува из морската бездна

в полъха тих на зефира, обвит в изумрудени къдри.

Вече изплува ли, ляга за сън в пещерите дълбоки.

Там на стада покрай него, напуснали морската пяна,

дремят на суша тюлени, децата на Морската щерка,

и на дълбокото дъно соления мирис излъчват.[3]

Гръцкият цар воин Менелай, упътен до дивото скривалище от една отзивчива дъщеря на стария морски отец и подучен от нея как да изтръгне отговор от бога, желаел единствено да научи тайната на своите собствени неволи и местонахождението на приятелите си. И богът не счел, че е под достойнството му да отговори.

Съвременната интелектуална мисъл тълкува митологията като примитивен, несръчен опит да бъде обяснен природният свят (Фрейзър); като продукт на поетично въображение от праисторически времена, разбран погрешно от следващите епохи (Мюлер[4]); като съкровищница от алегорични поучения, която моделира индивида като част от неговата общност (Дюркем[5]); като групов сън, показателен за архетипни импулси в дълбините на човешката психика (Юнг); като традиционен носител на най-проникновените метафизични прозрения на човека (Кумарасвами); и като откровение на Бог към Неговите деца (църквата). Митологията е всичко това. Различните преценки са определени от гледната точка на преценяващите. Защото, когато бъде изследвана от позицията не на това какво представлява, а как функционира, как е служила на човечеството в миналото, как може да му служи днес, митологията се оказва толкова податлива на пристрастията и потребностите на индивида, расата и епохата, колкото е и самият живот.

Бележки

[1] От англ. shape „форма“, и shift „меня, променям“; персонаж, който променя вида си. — Б.пр.

[2] Одисея. Четвърта песен, 417–418. Превод от старогръцки Георги Батаклиев, София. Народна култура, 1971.

[3] Пак там.

[4] Макс Мюлер (1823–1900) — немски и английски филолог, специалист по сравнително езикознание, индология и митология. — Б.пр.

[5] Емил Дюркем (1858–1917) — френски социолог — Б.пр.