Джоузеф Кембъл
Героят с хиляди лица (35)

1. Първият герой и човекът

Изминахме два етапа: първия — от непосредствените еманации на Несъздадения създаващ до променливите и същевременно извънвремеви персонажи на митологичната епоха; втория — от тези Създадени създаващи до зоната на човешката история. Еманациите се сгъстяват, полето на съзнанието се свива. Там, където по-рано са били видими причинните тела, сега във фокуса на малката зеница на човешкото око, отчитаща само неоспоримите факти, попадат единствено техните вторични следствия. Затова сега космогоничният цикъл продължава напред, движен не от боговете, които са станали невидими, а от героите, които са повече или по-малко хора по природа и чрез които се осъществява световната съдба. Това е пределът, отвъд който митовете за сътворението дават път на легендите — както е в Битие след изгонването от райската градина. Метафизиката отстъпва пред праисторията, която отначало е смътна и неясна, но постепенно става точна в подробностите. Героите са все по-малко и по-малко приказни, докато накрая, в последните етапи на различните местни традиции легендите навлизат във всекидневната светлина на летописното време.

Мветси, Лунният човек, бил отрязан като котва, обрасла с водорасли и миди. Децата му отплавали свободни към дневния свят на будното съзнание. Ала казано ни бе, че сред тях има преки наследници на вече подводния баща, които, както децата от първото зачеване, са израсли от невръстна до зряла възраст само за един ден. Тези специални носители на космическата сила съставлявали една духовна и социална аристокрация. Изпълнени с двоен заряд от съзидателната енергия, те самите били извори на откровение.

Подобни фигури се появяват в зората на всяко легендарно минало. Те са културните герои, основоположниците на градовете.

Китайските хроники свидетелстват, че когато земята се втвърдила и народите започнали да се заселват по бреговете на реките, управлявал Фу Си, Небесният император (2953–2838 пр.н.е.). Той научил своите племена да ловят риба с мрежи, да ловуват и да отглеждат домашни животни, разделил хората на кланове и въвел брака. От една свръхестествена таблица, поверена му от приличащо на кон люспесто чудовище, излязло от река Менг, той извлякъл Осемте триграми и те до ден-днешен остават фундаментални символи на традиционната китайска мисъл. Фу Си се родил след чудодейно зачеване и бременност, продължила дванадесет години, като тялото му било змийско, имал човешки ръце и глава на вол.^[1]

Неговият приемник Шен Нунг, Земният император (упр. 2838–2698 г. пр.н.е.), бил висок два метра и шестдесет сантиметра, имал тяло на човек, но глава на бик. Той бил заченат чудотворно чрез намесата на дракон. Объркана, майката изоставила новороденото на един планински склон, но дивите зверове го пазили и хранили и когато тя научила това, си го прибрала у дома. Шен Нунг открил за един ден седемдесет отровни растения и техните противоотрови: с помощта на стъклена чаша върху стомаха можел да наблюдава храносмилането на всяка билка. След това съставил фармакопея, която се използва и до днес. Изобретил ралото, както и система за размяна на стоки. Китайските селяни го почитат като Принца на житото. Той се присъединил към безсмъртните на възраст сто шестдесет и осем години.^[2]

Подобни царе змейове и минотаври говорят за едно минало, в което императорът бил носител на специални сътворяващи и поддържащи света сили, много по-велики от тези, заложени в нормалната човешка физика. В онези времена била извършена тежката титанична работа, мащабното полагане на основите на нашата човешка цивилизация. Но с напредването на цикъла настъпва период, в който предстоящите дела вече не са прото– или свръхчовешки; това са специфично човешки усилия — контрол над страстите, изследване на изкуствата, разработване на икономическите и културните институции на държавата. Вече не е нужна инкарнация на Лунния бик, нито змийската мъдрост на Осемте триграми на съдбата, а съвършен човешки дух, бдителен за нуждите и надеждите на сърцето. Съответно космогоничният цикъл ражда император в човешки облик, който за всички бъдни поколения ще се превърне в модел за човека цар.

Хуанди, Жълтият император (упр. 2697–2597 г. пр.н.е.), е третият от височайшата тройка^[3]. Неговата майка, наложница на принца на провинция Шаотиен, го заченала, когато една нощ видяла ослепителна златна светлина около съзвездието Голяма мечка. На седемдесет дни детето вече можело да говори, а когато станало на единадесет години, наследило трона. Дарбата, която го отличавала, била силата му да сънува: в съня си той можел да посещава най-отдалечените райони и да общува с безсмъртните в царството на свръхестественото. Малко след като се издигнал на трона, Хуанди изпаднал в дълбок сън, продължил цели три месеца, като през това време усвоил урока как да контролира сърцето си. След втори сън с подобна продължителност той се завърнал със способността да учи хората. Обучил ги как да контролират силите на природата в собствените си сърца.

Този забележителен мъж управлявал Китай сто години и по време на неговото царуване народът се радвал на истинска златна епоха. Той събрал около себе си шест велики министри, с чиято помощ съставил календар, въвел математическите изчисления и научил хората да правят съдове и инструменти от дърво, керамика и метал, да строят лодки и каруци, да използват пари и да изработват музикални инструменти от бамбук. Определил обществени места за почитането на Бог. Задал границите и законите на частната собственост. Неговата съпруга открила изкуството на тъкането на коприна. Хуанди засадил сто вида зърнени култури, зеленчуци и дървета; покровителствал развитието на птиците, четириногите, влечугите и насекомите; обучил хората как да използват водата, огъня, дървото и земята и регулирал движението на приливите и отливите. Преди смъртта му на сто и единадесет години фениксът и еднорогът се появили в градините на империята като свидетелство за съвършенството на неговото царуване.^[4]