Майкъл Добс
Да изиграеш краля (51)

Епилог

На входната врата се почука леко, неуверено. Кени остави книгата си и отиде да види кой е. Вратата се отвори и там, на зле осветения праг, увит в новото си палто, под фучащия дъжд стоеше Майкрофт.

Той бе подготвил обясненията и извиненията си внимателно. С обявяването на абдикацията и предсрочните избори нещата се бяха променили. Пресата си беше намерила нови риби, които да изкорми и да изпържи, и щеше да остави тях двамата на мира. Ако Кени можеше да разбере. И да прости. Но когато вдигна поглед към него и видя болката дълбоко в изненаданите му очи, думите го изоставиха.

Те стояха един срещу друг, всеки се страхуваше какво ще каже другият, никой не искаше да отваря едва зарасналите рани. На Майкрофт му се стори, че минаха няколко живота, преди Кени най-после да проговори.

— Цяла вечер ли ще стоиш на дъжда, Дейвид? Чаят ще изстине.