Майкъл Добс
Да изиграеш краля (36)

Януари: четвъртата седмица

Свободната преса говори за принципи, както обвиняем говори за алиби.

Ландлес пристигна сам, просто беше казал на служителите си да не го безпокоят. Секретарката му мразеше подобни мистерии; в такива случаи си мислеше, че той се въргаля с някоя млада жена със здрав гръб и празна банкова сметка. Знаеше го какъв е. Преди петнадесетина години и тя беше млада и се беше въргаляла с него, преди неща като брак, обществено положение и стрии да се превърнат в пречка. Тези професионални познания й бяха помогнали да се превъплъти в ефикасна и скъпоплатена лична асистентка, което не я спираше да изпитва ревност. А днес той не беше казал нищо дори на нея; не искаше целият свят да знае къде отива още преди да е пристигнал.

Рецепцията беше малка, а чакалнята не беше нищо особено, покрита с посредствени викториански маслени платна, изобразяващи коне и ловни сцени, имитации на Стъбс и Бен Маршъл. Една от тях може би беше автентичен Джон Херинг; не можеше да познае със сигурност, но бе започнал да развива око за тези неща — все пак беше закупил доста оригинали през последните няколко години. Почти веднага го посрещна един лакей в ливрея, с пешове, катарами и дълги чорапи, след което го поведе към един малък, но безупречно изглеждащ асансьор, където махагонът беше толкова лъскав, колкото обувките на дворцовия слуга. Прииска му се майка му да можеше да го види: щеше да й хареса. Тя беше родена в деня, когато е починала кралица Александра, и винаги беше вярвала, че има някаква „специална връзка“, нещо, което потвърждаваше на срещите на спиритуалисти, на които ходеше. Малко преди милата му майка сама да се отправи към „другата страна“, тя беше чакала права три часа, за да зърне през тълпата принцеса Даяна в деня на сватбата й. Беше видяла само задницата на каретата, и то само за няколко секунди, но беше развявала своето флагче, беше плакала, беше аплодирала и се беше прибрала вкъщи с чувство за изпълнен дълг. За нея всичко се свеждаше до горд патриотизъм и тенекиени кутии за бисквити с ликовете на кралското семейство. Щеше да се пръсне от кеф, ако гледаше сега отгоре.

— За пръв път ли сте тук? — запита лакеят.

Ландлес кимна. Беше му се обадила принцеса Шарлът. Ексклузивно интервю с „Кроникъл“. Беше намекнала, че тя го е уредила. И ще изпрати някого, на когото може да се има доверие, нали? И нали ще може дворецът да провери текста, преди да бъде публикуван? А какво ще каже да се видят на обяд тези дни?

Сега го водеха по широк коридор, прозорците гледаха над вътрешния двор. Картините тук бяха по-хубави, портрети на отдавна забравени кралски особи, нарисувани от майстори, чиито имена бяха оставили доста по-голяма следа.

— Първоначално, като влезете, се обръщате към него с „Ваше Величество“. След това може да го наричате просто „сър“ — промърмори лакеят, когато приближиха тежката, но непретенциозна врата.

Когато тя се отвори, Ландлес си спомни и другия въпрос на Шарлът. Дали това е добра идея? Той имаше своите съмнения, сериозни съмнения дали едно ексклузивно интервю е добра идея за краля, но знаеше, че е ужасно добра идея за неговия вестник.

* * *

— Сали? Съжалявам, че ти звъня толкова рано. Но не сме се чували от няколко дни. Всичко наред ли е?

Всъщност не се бяха чували от цяла седмица и въпреки че Ъркарт беше изпратил цветя и двама потенциални клиенти, не беше намерил правилния момент да се обади. Какво да се прави? Бяха се сдърпали, но тя щеше да го преживее. Налагаше й се, за да запази позициите си с него. А това, за което й се обаждаше, не можеше да чака.

— Как върви с анкетата? Готова ли е вече?

Тя отговори нещо, а той се опита да прецени настроението й по звука от телефонната слушалка. Сякаш я беше събудил, тонът й беше леко хладен и формален. Но така или иначе, това обаждане беше по работа.

— Изскочи нещо. Дочух, че Негово великодушие е дал ексклузивно интервю за „Кроникъл“ и че се надяват до няколко дни да е готово за печат. Нямам представа за какво се говори в него, Ландлес е седнал отгоре, както квачка мъти яйце, но смятам, че е в интерес на обществото да има малко баланс. Не мислиш ли? Може би, ако преди това излезе една анкета на общественото мнение, която показва засилващото се недоволство към кралското семейство, това ще постави интервюто в подходящ контекст?

Той погледна през прозореца към „Сейнт Джеймсез парк“, където до езерцето с пеликаните две жени се мъчеха да разтърват кучетата си.

— Подозирам, че някои вестници, като „Таймс“ например, може да приемат, че интервюто на краля е просто прибързан и дори отчаян опит да отвърне на анкетата.

Той направи гримаса, когато едната жена с по-малкия домашен любимец, който беше в хватката на големия черен мелез, изрита с всичка сила другото куче в тестисите. Кучетата се разделиха, но сега двете жени се зъбеха една на друга.

— Ще бъде просто превъзходно, ако можем да пуснем анкетата, да кажем… днес следобед?

Сали се завъртя и остави слушалката, протегна се, за да изгони болките в костите си от изминалата нощ. Полежа няколко секунди, загледана в тавана, като остави мозъкът да раздаде инструкции на тялото. Носът й потрепваше като перископ на подводница над чаршафа, докато обмисляше новината, която беше чула. Тя седна в леглото, оживи се и се обърна към формата до себе си.

— Трябва да тръгвам, любовнико. Чакат ме геройски бели.

* * *