Майкъл Добс
Да изиграеш краля (26)

Глава двадесет и четвърта

В политиката се краде. Но аз се опитвам да открадна един-два избирателни района, докато той се опитва да открадне цялата държава.

Мерникът на пушката намери мишената, която беше на точно 25 ярда разстояние. Главата на Гордън Макилин гледаше право в дулото, без да мигне. Задържа дъха си, замръзна за момент, пръстът му се сви около спусъка. С рязък откат 22-калибровият куршум се изстреля напред. Една кръгла дупка се появи върху стария изборен плакат точно там, където беше устата на лидера на опозицията, преди накъсаният от куршумите плакат съвсем да се разпадне и да се свлече на пода.

— Не си правят плакатите както едно време.

— Нито пък лидерите на опозицията.

Ъркарт и Стампър се засмяха на шегата си. Точно под трапезарията на Камарата на лордовете, в едно ниско мазе с дървена ламперия, през което минаваха тръбопроводите на Уестминстърския дворец, двамата мъже бяха легнали един до друг пред тясното стрелбище, където парламентаристите се оттегляха, за да начешат убийствените си инстинкти върху хартиени мишени вместо един върху друг. Там Чърчил беше тренирал мерника си, подготвяйки се за немската инвазия, заклевайки се да се бие лично и докрай зад барикадите на самата „Даунинг стрийт“. Там Ъркарт тренираше за парламентарния контрол, без да го притеснява критичният поглед на Мадам Говорителката.

— Чист късмет е това, че намери този памфлет на Църквата — призна Стампър някак неохотно, намествайки каишката около китката, която придържаше тежката ловна пушка.

Той беше много по-неопитен стрелец от Ъркарт и досега не го беше побеждавал нито веднъж.

— Къхууните са доста екзотично племе, някои членове на семейството се появяват от време на време и носят на Мортима всякакви странни подаръци. Един от тях решил, че може да ме интересува моралът на младежта, странен човек. Не беше късмет, Тим. Просто добро потекло.

Бившият агент по недвижими имоти се намръщи.

— Стреля ли ти се пак? — запита той, слагайки още един патрон в цевта.

— Тим, искам същинска война — Ъркарт отново допря пушката до дебелия пласт подплънки на рамото си, погледът му беше фиксиран през мерника. — Реших. Действаме.

— Това шега ли е?

Ъркарт унищожи още един плакат, закачен по-далече, преди да се обърне към Стампър. Усмивката му беше изчезнала.

— Макилин го загази. Тръгна да финтира и му счупиха крака. Много тъжно.

— Не сме готови, Франсис. Твърде скоро е — възпротиви се Стампър, никак не беше убеден.

— Опозицията ще е още по-малко готова. Партиите преди избори са като туристи, гонени от лъв. Не е нужно да надбягаш лъва, ти и не можеш. Само трябва да бягаш по-бързо от останалите копелета.

— Страната ни може да е затрупана от един метър сняг по това време на годината.

— Страхотно! Ние имаме повече коли с 4 по 4, отколкото те.

— Но ние все още сме с четири пункта назад в анкетите — запротестира председателят на партията.

— Значи нямаме време за губене. Шест седмици, Тим. Да ги хванем за гушите. Да обявяваме нова политическа инициатива всяка седмица. Да планираме посещение на високо равнище, новият министър-председател превзема Москва, Вашингтон. Да вдигнем скандал с Европа, да поискаме някакви пари обратно. Искам да вечерям с всеки приятелски настроен редактор на „Флийт стрийт“, само двамата, докато ти погъделичкаш политическите кореспонденти. А ако видим, че може да ни се размине, да намалим и лихвените проценти. Да кастрираме няколко престъпници. Да тръгне керванът. Макилин е на земята, нека го наритаме, докато е паднал. Без компромиси, Тим. Не и през следващите шест седмици.

— Да се надяваме, че Негово величество този път ще сътрудничи — Стампър не успяваше да скрие скептицизма си.

— Прав си. Мислех си да опитаме друг подход с двореца. Да си построим мостове. Ослушай се, разбери какви са клюките напоследък. Виж какво се случва в тъмните кътчета на двореца.

Стампър наостри уши, сякаш чуваше плячката да се движи из гората.

— Ще ни трябват и пехотинци, Тим. Лоялни, отдадени. Не много умни. Хора, които с радост ще щурмуват през мостовете, ако се наложи.

— Звучи като война.

— И по-добре да я спечелим, старче. Иначе ние ще сме мишените. И не ти говоря за хартиени мишени.