Майкъл Добс
Да изиграеш краля (28)

Глава двадесет и шеста

Съвестта на краля е като вятър в царевично поле. Може да обрули малко листа, но обикновено минава без по-дълготрайни последствия.

Адютантът на Камарата на общините влезе в мъжката тоалетна и се огледа. Носеше спешно съобщение за Том Уъртингтън, депутат от Лейбъристката партия, който представляваше миньорския район в Дърбишир, където впоследствие затвориха мините, и който се гордееше с работническия си произход, въпреки че за последните двадесет години не беше цапал ръцете си с нещо различно от кетчуп и мастило. Тоалетната беше в издържан викториански стил, с изящни антични плочки и порцелан, единственото, което разваляше картинката, беше електрическият сешоар, на който Джереми Колторп, остаряващ и всеизвестен със своята помпозност депутат, подсушаваше ръцете си.

— Случайно да сте виждали г-н Уъртингтън, сър? — запита адютантът.

— Тук има място само за едно лайно, момчето ми — отговори със сумтене Колторп. — Опитай в някой бар. Под масата в ъгъла най-вероятно.

Адютантът се забърза нанякъде, а до умивалниците застана единственият друг човек в помещението, Тим Стампър.

— Тимъти, скъпо момче. Добре ли се чувстваш в щаба? Справяш се чудесно, ако ми позволиш да отбележа.

Стампър се обърна и лекичко се поклони, но нямаше топлина в жеста му. Колторп беше известен ласкател, представящ се за лидер на своя район, но се беше оженил по сметка и оттогава беше все по-снизходителен към бивши агенти по недвижимите имоти например. Той никога не би пренебрегнал разликата в класите, като се има предвид, че бе прекарал по-голямата част от живота си, опитвайки да се домогне до следващата.

— Всъщност радвам се, че ни се отваря възможност да си поговорим, приятелю — каза Колторп, усмивката му беше по-скоро превзета, докато проверяваше в огледалото дали наистина са сами в ехтящото помещение, преди да продължи. — Поверително, като мъже.

Опита се незабелязано да надникне под вратите на кабинките.

— Какво си намислил, Джереми? — отговори Стампър с ясното съзнание, че през всичките тези години в Камарата с Колторп си бяха говорили единствено общи приказки.

— Съпругата ми. Поостаря вече, става на седемдесет догодина. Не е и в добро здраве. Куражлийка е, но й е все по-трудно да помага в избирателния ми район. Доста е голям, 43 села са, нали знаеш, отнема си време да ги обиколиш, казвам ти от опит.

Той се приближи към Стампър и започна втори път да мие ръцете си, опитвайки се да създаде някаква атмосфера на непринуденост, но никак не му се получаваше.

— Трябва малко да я отменя, дължа й го, да прекараме малко повече време заедно. Кой знае колко й остава.

Той направи пауза, докато произвеждаше обилно количество пяна, за да подчертае колко е загрижен за жена си или пък за хигиената си. Нито едно от двете не трогна Стампър, който като бивш заместник — отговорник по партийната дисциплина беше виждал личното досие на Колторп, което включваше редовни плащания към една самотна майка, която беше барманка в една кръчма близо до дома му.

— Ако трябва да бъда честен, смятам да освободя мястото си на следващите избори. Заради нея, разбира се. Но ще бъде ужасно жалко целият ми опит през всичките тези години да отиде на вятъра. Много бих се радвал да намерим някакъв начин… да мога да продължа да бъда полезен, нали разбираш. Да продължа да изпълнявам дълга си към родината. И партията, разбира се.

— Какво имаш предвид, Джереми? — Стампър вече знаеше точно накъде отива разговорът.

— Отворен съм към предложения. Но очевидно Камарата на лордовете изглежда като разумен вариант. Не толкова заради мен, а заради дамата. Ще значи много за нея след всичките тези години. Особено като се има предвид… че няма да може да му се наслаждава много дълго.

Колторп плискаше вода, за да удължи разговора, и вече беше успял да изпръска панталоните си. Осъзна, че се държи като глупак, и затвори кранчетата с рязко движение, обърна се право към Стампър с отпуснати ръце, от които капеше вода.

— Ще имам ли подкрепата ти, Тим? Подкрепата на партийната машина?

Стампър се обърна и се насочи към електрическия сешоар, пронизващият звук принуди Колторп да изприпка след него и двамата да повишат глас.

— До следващите избори ще има доста колеги, които ще искат да се пенсионират, Джереми. И очаквам много от тях да поискат място в Камарата на лордовете.

— Не бих настоявал за себе си, ако не беше жената. Ще работя много усърдно, няма да се скатавам като много други.

— В крайна сметка, разбира се, зависи от Франсис. Ще му е много трудно да реши чии желания да удовлетвори.

— Аз гласувах за Франсис — това беше лъжа. — Ще бъда лоялен.

— Наистина ли? — попита през рамо Стампър. — Франсис цени лоялността повече от всичко.

— Абсолютно. Всичко, което поискате вие, двамата, можете да разчитате на мен!

Сешоарът изведнъж спря свистенето си и за момент атмосферата стана приглушена, почти като в изповедалня. Стампър се обърна и погледна Колторп само от няколко сантиметра разстояние.

— Наистина ли можем да разчитаме на теб, Джереми? Лоялността на първо място?

Колторп кимаше.

— Дори ако се отнася до краля?

— Кралят? — появи се объркване.

— Да, Джереми, кралят. Нали видя как ни разклати. А Франсис се опасява, че ще стане и по-лошо. Трябва да се напомни на двореца много категорично кой командва парада.

— Но аз не съм сигурен, че…

— Лоялност, Джереми. Това ще определи кой ще получи това, което иска, от това правителство и кой няма. Неприятна работа е това с двореца, но някой трябва да се опълчи и да защити важните конституционни принципи, които са под заплаха. Няма как Франсис да го направи, разбираш това, не и официално като министър-председател. Това би предизвикало конституционна криза, което той изобщо не иска. Единственият възможен начин е някой, който не е министър, някой с голям опит и авторитет — някой като теб, Джереми — да напомни на двореца и на обществото какъв е залогът. Това е най-малкото, което Франсис заслужава от лоялните си поддръжници.

— Да, но… Да вляза в Камарата на лордовете, атакувайки краля?

— Не говорим за атака. Говорим за защита на най-висшите конституционни принципи.

— Но кралят е този, който дава благородническите титли…

— Единствено и само по препоръка на министър-председателя. Кралят не може да пренебрегне неговите предложения.

— Малко е като Алиса в Страната на чудесата…

— Така е и с много от нещата, които се говорят от двореца.

— Ще ми се малко да го обмисля.

— Имаш нужда да обмислиш дали си лоялен?

Тонът на Стампър беше суров, обвинителен. Устната му се набръчка от презрение и от тъмните му очи изскачаха искри. Без да каже и дума повече, председателят на партията се завъртя на пети и тръгна към вратата. Ръката му вече беше върху лъскавата бронзирана дръжка и Колторп осъзна, че ако остави тази врата да се затвори, това щеше да бъде краят на амбициите му.

— Ще го направя! — изквича той. — Тим, знам към кого съм лоялен. Ще го направя.

Той дишаше тежко, беше напрегнат и объркан, опитваше да се овладее и бършеше ръце в панталоните си.

— Можеш да разчиташ на мен, стари приятелю.

Стампър задържа погледа си върху него, разтегна устни във възможно най-студената усмивка. После затвори вратата след себе си.