Майкъл Добс
Да изиграеш краля (1)

Предговор

Когато през 1990-а написах „Да изиграеш краля“ като продължение на „Къща от карти“, отчасти беше, защото смятах, че яхтата на кралската фамилия ще навлезе в бурни води. Така се и оказа. Писах за разбити бракове, финансови скандали, политически полемики и публично унижение и през следващите няколко години кралското семейство като че ли следваше този сценарий с неуморна упоритост. На моменти изглеждаше, сякаш някои личности се държат като на кастинг за роля в този сюжет. Като форма на предупреждение, което в някакъв смисъл беше намерението на книгата ми, тя се провали тотално. На Уиндзорската династия й предстояха някои от най-тежките моменти. Яхтата почти потъна, а някои членове на екипажа бяха изхвърлени зад борда.

Образът на моя крал не е просто версия на принц Чарлз — има много наследници на трона, които са се забърквали в проблеми, и съм използвал като вдъхновение повече от един от тях — но е неминуемо да се направят и някои паралели. Когато започнах да пиша, вече беше ясно, че бракът му се разпада, въпреки че официално това се отричаше, и затова реших моят герой да няма съпруга. Надявам се нищо от написаното да не се приеме като проява на неуважение, защото не това бе моята цел.

Във всеки случай, въпреки тези тежки години, както той, така и институцията показаха устойчивост и сила да се възстановят, и днес стоят по-високо в очите на обществото, откогато и да било десетилетия преди това. Кралската яхта все още е на повърхността.

Както и Франсис Ъркарт. Почти тридесет години, след като го създадох, той вече има собствен живот в книгите, в телевизията на световно ниво като герой, който се цитира и в парламента, и в пресата. А дали се мърмори за него и по ъглите на някои дворци? Ами може и така да е, но аз няма да коментирам…