Майкъл Добс
Да изиграеш краля (15)

Бъкингамският дворец, 16 декември

Скъпи сине,

Скоро ще се върнеш за Коледа, но аз изпитах нужда да споделя с някого. Толкова малко са хората, на които имам доверие.

Моят живот, както вероятно ще бъде и с твоя, е осеян с разочарования. Очаква се от нас да бъдем пример за подражание — но на какво! Явно на угодничество. Има моменти, в които се отчайвам.

Както си говорихме последния път, когато се беше върнал от Итън, планирах да изнеса реч, с която да насоча вниманието на нацията към растящите разделения в страната ни. Но политиците „преформулираха“ някои от мислите ми, така че вече не ги разпознавам като свои. Опитват се да ме изкарат евнух и да ме принудят да обърна гръб на мъжеството си.

Нима ролята на краля е да бъде безмълвен баща на една нация, която се разединява и разпада? Сякаш не виждам ясни правила, освен постоянната предпазливост. Гневът ми към начина, по който правителството се отнесе с речта ми, трябва да остане в тайна. Но не мога да бъда монарх, без да запазя самоуважението си като човек — ще ме разбереш, когато дойде твоят ред.

Ако нямаме свободата да защитим онези неща, в които страстно вярваме, тогава поне трябва да избегнем това да ставаме съучастници в онези дела, които осъждаме и които намираме за опасно нередни. Никога не им позволявай да слагат думи в устата ти. Аз просто пропуснах големи парчета от версията на речта, върната ми от правителството.

Моята задача, както и твоята ще бъде един ден, е тежко бреме. Очаква се от нас да сме символи на добродетелите на една нация, но и фигуранти. Това става все по-трудно в един модерен свят, който ни обгражда с толкова много изкушения, но с толкова малко истински занимания. Но ако нашата роля изобщо значи нещо, тогава трябва да ни позволява поне да запазим съвестта си чиста. Още утре бих подписал прокламация, че ставаме република, ако това е единното искане на двете Камари, но няма да изрека безсмислиците на политиците и да им дам благословията си като мои думи.

Всичко, което правя, всеки мой провал, всяко късче уважение, което спечеля, рано или късно ще се прехвърли към теб. Невинаги съм успявал да бъда бащата, който съм искал. Формалностите, правилата, разстоянието много често застават между един крал и неговия син — между мен и теб, както беше и между мен и моя баща. Но аз няма да предам теб и твоето наследство, за това имаш думата ми. В едни отминали времена се е случвало да изкарат нашите предци пред тълпите и да им отрежат главата! Поне са имали достойнството да умрат с непокътната съвест.

Светът ми се струва мрачен в момента. С нетърпение очаквам светлината, която носи твоето завръщане за празника.

С най-топлите ми чувства за теб, сине мой.

Баща ти.