Дейвид Балдачи
Последната миля (9)

9

Срещата приключи два часа по-късно. Уговориха се да се съберат на следващия ден. Когато излязоха от сградата, Девънпорт си тръгна заедно с Декър и Джеймисън, а Богарт остана да размени няколко думи с Милиган.

— Имате ли време да пийнем някъде? — попита Девънпорт, докато погледът й сновеше между Декър и Джеймисън. — На пет минути от базата има едно чудесно заведение.

Джеймисън се поколеба.

— Дойдохме тук с колата на агент Богарт…

— Той може да се присъедини към нас, ако желае. Ще му изпратя есемес. Исках да поговорим за случая преди утрешното обсъждане. После с Богарт ще ви откараме. Аз също съм с кола.

Джеймисън погледна Декър.

— Нещо против?

— Предлагат ли нещо за ядене? — попита той. — Почти не съм обядвал.

— Разбира се — отвърна Девънпорт и огледа огромното му тяло.

— Да вървим тогава — каза Декър.

 

 

Името на заведението беше „Вертеп“, доста подходящо название за кръчма, посещавана предимно от войници, полицаи и фермери и много рядко от някой костюмар.

Компанията на Декър се настани на една маса в дъното, възможно най-далече от бара, край който вече бе претъпкано и шумно в първия ден на новата година. От дигиталния джубокс кънтеше музика.

Девънпорт се настани до Декър, а Джеймисън седна срещу тях. Четвъртият стол беше за Богарт, на когото Девънпорт вече бе изпратила съобщение. Той обеща да се присъедини към тях след двайсетина минути.

Поръчаха си бира и храна. Пред Декър изникна огромна купчина пържени картофи със сирене и чили, докато Девънпорт си взе пърленка, а Джеймисън — френска лучена супа.

— Мисля, че първата среща мина добре, като изключим факта, че Милиган се държа твърде рязко и дори грубо — отбеляза Девънпорт.

— Пази си територията — отвърна Джеймисън. — Мисля, че не му харесва външни хора да участват в разследвания на ФБР.

— Ще трябва да се примири — заяви Девънпорт. Отпи глътка бира и впери поглед в Декър, който се бе нахвърлил на пържените картофи. — Останах впечатлена от онова, което направи, Еймъс. Имаш ли нещо против да те наричам така?

Декър преглътна и отвърна, без да я погледне:

— Не исках да си губим времето със случаи, които не са интересни. Да, можеш да ме наричаш Еймъс.

— Но очевидно си заинтригуван от историята на Мелвин Марс.

— Да.

— Когато представяше случая, спомена, че си играл срещу него в колежа. Това ли събуди интереса ти? Или приликите със случилото се в Бърлингтън? Защото не го спомена по време на срещата.

Декър вдигна бавно поглед от храната си, а Джеймисън изгледа подозрително Девънпорт.

— Не го споменах, защото няма нищо общо с причините да поемем случая — отвърна той.

— Стига, Еймъс! — каза Девънпорт. — С твоя ум! Хипертимезия, съчетана със синестезия в резултат на мозъчна травма, получена на футболното игрище? Прекалено умен си, за да пропуснеш връзката.

— Богарт ли ти каза? — попита той.

Тя кимна.

— Дойдох преди седмица. Имах достатъчно време да се аклиматизирам и да поговоря с Рос. Току-що бе приключил със случая, който сте разследвали заедно, и тъй като вече бях дала съгласието си да се включа в екипа, сподели доста подробности.

— Не съм убедена, че е трябвало да го прави — каза Джеймисън.

Девънпорт вдигна ръце в знак на капитулация.

— Моля ви, не си правете грешни изводи. Рос не ми е казал всичко, но достатъчно, за да открия сходства между убийството на семейството ти и на родителите на Марс. Аз също намирам случая за интригуващ.

— И Богарт ти е казал за моето състояние? — попита Декър.

— Ами, да. По професия съм клиничен психолог, Еймъс. Специализирала съм в областта на когнитивните аномалии. Между другото, познавам доста от хората в Института за когнитивни изследвания край Чикаго, макар те да са започнали работа там години след като ти си напуснал.

Декър изтри устните си със салфетка.

— Целта ни в случая с Марс е да разберем дали е невинен или не. Нищо повече. А това няма нищо общо с моите когнитивни аномалии. Защото нямам намерение да се превръщам в обект на ничие изследване.

Девънпорт отпи от бирата си.

— Както искаш. Но смятам, че пропускаме чудесна възможност. Извинявай, ако съм те засегнала по някакъв начин. Това е последното, което бих искала да направя. Не съм имала подобно намерение.

Декър сви рамене, но не каза нищо.

Минута по-късно пристигна Богарт и се присъедини към тях. Сервитьорката дойде и взе поръчката му. Когато тя се отдалечи, агентът каза:

— Искам да се извиня за срещата днес. Милиган прекали и му го казах. Не бива да се заяждаме един с друг. Ние сме екип. И който иска да остане в екипа, ще трябва да се държи толерантно.

— Той си беше харесал онзи случай и си го защитаваше — каза Декър. — Не ме е засегнал.

— И така да е, но трябваше да го защитава по-професионално. Внушенията, че се опитваш да саботираш случая му, бяха абсурдни.

Сервитьорката донесе чаша вино за Богарт и той отпи.

— Лиза сигурно вече ви е споменала, че споделих с нея част от случилото се в Бърлингтън.

— Да — отвърна Джеймисън. — Оказа се, че знае за състоянието на Еймъс — добави тя с лек укор.

Дори Богарт да забеляза недоволството й, предпочете да не му обръща внимание.

— Тъкмо разказвах на Еймъс, че съм работила с колегите от Института за когнитивни изследвания — намеси се Девънпорт.

— Но госпожица Девънпорт ме увери, че моите аномалии нямат нищо общо с разследването на случая „Мелвин Марс“ — добави Декър.

Девънпорт вдигна халбата си.

— Туш! — каза тя. — Моля, наричай ме Лиза.

— Марс остава в затвора в Тексас. Първата ни задача е да отидем там — заяви Богарт. — Мястото, където са убити родителите му, се намира на стотици мили западно от затвора.

— А после ще разпитаме Чарлс Монтгомъри в Алабама — обади се Декър.

— Точно така.

— Можем ли да научим нещо повече за този човек, преди да говорим с него? — попита Девънпорт. — Възможно ли е да има някаква връзка между Марс и него?

— Полицията несъмнено търси отговора на този въпрос — отвърна Богарт. — Искам да ви предупредя от самото начало, че ще трябва да действаме доста предпазливо. Щатските власти в Тексас определено няма да останат доволни от появата на федерални агенти. Възможно е дори да ни попитат какво правим там и защо проявяваме интерес към случая. Не мога да ви обещая, че окажат ли натиск, ще имаме силите да му устоим. — Той погледна Декър и уточни: — ФБР получи предварително одобрение за разследване на случаите, изложени в онази папка, Декър. „Марс“ не фигурира сред тях.

— Но въпреки това можем да го проучим — настоя Декър.

— Да, но не бива да забравяме, че властите в Тексас не обичат пришълци от Вашингтон да се бъркат в работата им.

— Можем ли да получим достъп до материалите от процеса? — попита Джеймисън. — Мисля, че трябва да се заемем първо с тях. За момента разполагаме единствено с информацията, която Еймъс откри онлайн.

— Ще се обадя и ще направя всичко възможно — обеща Богарт.

— В такъв случай трябва да се срещнем с Марс — добави Девънпорт. — Разговорът с него ще ни помогне да преценим по-добре психологическото му състояние.

— Съгласен — отвърна Богарт. Погледна към Декър и добави: — Справи се отлично със случая „Морило“, Еймъс. За пореден път забеляза онова, което всички останали бяха пропуснали.

Декър бе зареял поглед встрани и не слушаше какво си говорят останалите. Откъсна се от мислите си и каза:

— Трябва да разберем дали Чарлс Монтгомъри има семейство.

— Какво? Защо? — попита Девънпорт.

Декър не й отговори. Продължи да гледа встрани и да размишлява.

 

 

След като излязоха от заведението, Богарт откара Джеймисън и Декър до апартамента му, където Джеймисън бе оставила колата си.

— Е, всичко мина сравнително добре — каза тя. — Макар че Милиган е гадняр. — Тя го погледна и попита: — Какво мислиш?

— Чудя се откъде ли е.

— А Девънпорт?

— Не се съмнявам в нейната компетентност…

— Но?

— Но тя преследва собствени цели.

— Тоест теб.

— Възможно е.

Джеймисън го огледа от главата до петите.

— Наблизо има магазин за мъжка конфекция. Проверих, работи до десет вечерта.

Декър я погледна.

— Толкова зле ли изглеждам?

— Дрехите правят човека.

— Сигурен съм, че който го е казал, не е имал предвид мен.

— Пазаруването ми помага да мисля по-добре — изрече Джеймисън с надежда и показа кредитна карта. — Богарт ми я даде. В случай на необходимост. Това включва дрехи за теб — побърза да добави тя. — А и нали ще получиш заплата.

Декър я погледна.

— Заплата?

— Не знам за теб, но аз не го правя безплатно. Не обсъди ли въпроса с Богарт?

Декър въздъхна.

— Приемам това за „не“. Но те уверявам, че става въпрос за много повече пари, отколкото получавахме в Бърлингтън.

— Наистина ли?

— Наистина. И ако нещата потръгнат, ще се преместим да живеем другаде. Не можем да останем в базата за постоянно. А ти ще трябва да си вземеш кола.

— Не съм мислил върху това.

— Виждам, че не си.

Три часа по-късно Декър и Джеймисън излязоха от магазина за мъжка конфекция, натоварени с покупки. Не се наложи да коригират нищо. Подбраха най-големите размери в магазина — панталони, ризи, обувки, чорапи, бельо и две сака, които бяха толкова големи, че можеха да бъдат използват като платна на ветроход.

Джеймисън бе помогнала за подбора на цветовете и аксесоарите и бе споделила мнението си за дрехите, които Декър бе пробвал. Застанал пред тристранното огледало, той отбеляза:

— Приличам на кит в костюм.

— Това е напълно поправимо. На две минути от апартамента ти има фитнес. А до него има и лекоатлетическа писта.

Когато излезе от пробната, Джеймисън го очакваше с цяла камара анцузи, шорти и тениски, които бе подбрала за него, заедно с обувки за тенис четирийсет и осми номер.

— Четири хикс ел върши ли ти работа? — попита тя.

— Ако са от разтегателна материя, да.

Джеймисън го откара до апартамента му и му помогна да пренесе покупките.

— Благодаря ти за помощта — каза Декър.

— Оценявам, че ми даде възможността…

— Каква възможност? Да влезеш в ролята на мой личен шопинг асистент?

— Не, да работя с ФБР. Богарт никога не би поканил само мен. Взе ме заради теб.

— Не се подценявай.

— Няма. Възнамерявам да се скъсам от работа, за да докажа, че ме бива. Ти обаче ми открехна вратата.

— Наистина ли смяташ, че ще се получи?

— Кой знае? Но това прави нещата още по-интересни.

— Не съм сигурен, че искам да ми се случват интересни неща.

— Значи си се озовал на неподходящото място.