Дейвид Балдачи
Последната миля (47)

47

Декър седеше в мотелската си стая и се взираше в лаптопа.

Беше въвел една дума и сега проверяваше резултатите от търсенето. Изправени пред значителна по обем информация, повечето хора проявяваха склонност да четат по диагонал и да прескачат голяма част от нея. Декър не постъпваше така. Той не пропускаше нито дума. Едва в края на третата страници откри нещо интересно.

Това го накара да започне ново търсене и да прочете новите страници, появили се на екрана.

Така попадна на нещо още по-интересно.

Облегна се на стола и отпи вода от чашата, която бе оставил до себе си. Слушаше как дъждът трополи навън. Чувал бе, че Тексас страда от продължителни засушавания, но сега имаше чувство, че е настъпил краят им. Никога в живота си не бе виждал от небето да се изсипва толкова много дъжд, дори в Охайо, където климатът бе далеч по-суров и влажен.

Остави чашата точно върху кръглата водна следа на масата. Нямаше дори милиметър отклонение. Но мислите му не бяха толкова подредени.

На испански chocha означаваше проститутка. Декър научи, че означава и още нещо, което Мелвин бе отказал да изрече дори под хипноза. Вагина. В една конкретна страна обаче chocha имаше и друго значение, непознато в Испания или Мексико. И това беше едновременно информативно и проблематично.

Декър не знаеше как да се справи с проблематичната част, поне за момента.

Защото Лусинда бе изрекла тази дума, а не Рой. Да, там беше проблемът.

Две минути по-късно Декър вече чукаше на вратата на Марс, след като бе разменил няколко думи с агента на ФБР, който стоеше на пост пред нея.

— По изражението ти съдя, че си дошъл да ми зададеш още въпроси — каза отегчено Марс.

— Така е.

— Никога ли не се уморяваш?

— Непрекъснато се уморявам. Аз съм твърде дебел и в лоша форма.

— Не си толкова дебел, колкото беше. Искаш ли да потренираме заедно?

— Сърцето ми ще се пръсне на петата минута.

— Ще караме по-леко.

— Може, но първо искам да те попитам нещо.

Марс въздъхна и го покани да влезе. Настаниха се на столовете до леглото.

— Майка ти имаше ли някакво семейно наследство — да речем, ценни вещи?

Марс се разсмя на глас.

— За бога, Декър, какво говориш?! Да не мислиш, че е имала кюлчета злато или нещо подобно? Щяхме ли да живеем по този начин, ако имахме каквото и да било наследство?

Отговорът му не смути Декър.

— Може да не е било злато. Какво ще кажеш за сребро?

Марс щеше да се разсмее отново, когато се сепна.

— По дяволите! — възкликна той.

— Какво?

— Имаше сребърен чайник.

— Споменавала ли е откъде?

— От някаква прабаба или нещо подобно.

— Какво се случи с него?

— Нямам представа. Държеше го в дрешника си в спалнята.

— Лъскаше ли го?

— Да, понякога.

— А как го лъскаше?

— Какво имаш предвид?

— С някаква кърпа ли?

— Да. — Марс се замисли, полагайки усилия да се върне назад във времето. — Но накрая винаги го доизлъскваше с…

— С пръсти? — изпревари го Декър.

— Откъде знаеш?

— Хубавото старо сребро се полира с пръсти. Така правят добре обучените прислужници. Или поне са го правели едно време.

— Прислужници?

— Майка ти е чистела домове, умеела е да шие, да полира сребро, да глади като професионалистка… Все умения, характерни за прислужница в много богато семейство. Сребърният чайник може да е дошъл именно от там.

— Че как е възможно майка ми да работи като прислужница в много богато семейство? Какво си представяш — някакво имение ли?

— Знам, че ще останеш изненадан, но има и още нещо. Възможно е тъкмо там да е научила испански.

— И смяташ, че онези богаташи са й подарили чайника?

— Не, мисля, че най-вероятно го е откраднала.

Марс скочи от мястото си и погледна Декър.

— Майка ми не беше крадла.

— Не казвам, че е била.

— А какво, по дяволите, казваш тогава?

— Възможно е да са я държали като робиня в това имение.

— Като робиня? Сериозно ли говориш? Къде?

— Майка ти ругаеше ли понякога?

— Никога. Винаги спазваше благоприличие.

— Но е използва дума като chocha? Която може да се преведе като „курва“ или „вагина“. Не ми звучи много благоприлично.

Марс седна на стола. Изглеждаше объркан.

— Да, но тогава беше разстроена. Вече ти обясних…

— Думата не се вписва в контекста на спора, който е водила с баща ти. В него не е ставало въпрос за курви. Освен ако не е обвинявала баща ти, че ходи при проститутка или че е страхливец.

— Не, баща ми никога не би й изневерил. И не мисля, че някой би могъл да го нарече страхливец. А и тогава майка ми не му беше ядосана. По-скоро уплашена, но не и ядосана.

— Което просто потвърждава мнението ми, че chocha не се връзва. Но само ако е използвала стандартното значение.

— А има ли нестандартно? — попита предпазливо Марс.

— Испанският се говори в много страни. И в някои от тях, понякога дори в отделни региони на една и съща страна, дадена дума може да има коренно различно значение.

— И ти си открил място, където в chocha се влага съвсем друг смисъл?

— Да.

— Кое е това място?

— Колумбия. И по-специално, районът на Кали. Мястото е в основата на теорията, която съставих.

— Чакай малко, искаш да кажеш, че майка ми е от Колумбия?

— Не казвам, че непременно е родена там, а че в някакъв период от живота си е била там. Възможно е дори против волята си. Което обяснява възможността да са я държали като робиня в някое имение.

— Че кой в Колумбия търгува с роби?

— Наркокартелите в Кали. Направих проучване. По времето, когато Колумбия е била център на производството и трафика на кокаин, наркобароните са заплашвали семействата на много хора, за да ги държат в подчинение. Понякога дори са отвличали жени и са ги използвали като прислужници в именията си. Отвличали са хора и от чужбина, дори от Съединените щати. Възможно е майка ти да е била сред тях, но да е избягала. Взела е сребърния чайник като частична компенсация за онова, което са й причинили. Неизвестните са твърде много, възможно е да греша, но мисля, че е взела нещо със себе си, за да си отмъсти на хората, които са я държали в плен.

— Сигурен ли си, че става въпрос за Колумбия? Но как е възможно?

— Сигурен съм заради превода на chocha. Това значение на думата е характерно само за района на Кали.

— Още не си ми казал какво означава там тази дума.

— На валуно, местния диалект, chocha означава опосум.

Марс го изгледа смаяно.

— И защо това значение ти се струва по-логично от останалите?

Декър въздъхна дълбоко и изрече на глас своето предположение:

— Защото, Мелвин, опосумите се преструват на мъртви. А баща ти е направил точно това.