Дейвид Балдачи
Последната миля (24)

24

Декър сънуваше цветни сънища. Виждаше причудлива комбинация от стаи, числа и дни от седмицата, всичките в различни ослепително ярки нюанси. Беше сравнително ново преживяване за него. Но както му бе казал един от лекарите в Института за когнитивни изследвания, мозъкът еволюира непрекъснато и от време на време ще предлага на Декър нови изживявания.

Някакъв шум обаче се опитваше да прекъсне видението. Едва бе излязъл от едната стая и се движеше към следващата, забулена в мрак и тайнственост, към новата загадка, която трябваше да разкрие. Шумът продължаваше да му пречи, да гъделичка слуха му, да жужи около ушите му като комар. Беше толкова досадно…

Накрая, досущ като водолаз, изплувал на повърхността на океана, Декър се измъкна от обятията на цветовете и отново вдиша свеж въздух. Отвори очи и видя друг цвят.

От телефона му, оставен на нощното шкафче, струеше бяла светлина. Самият телефон звънеше.

Надигна се от леглото, взе телефона и видя, че е три сутринта. Видя също, че обаждането е от Богарт.

— Ало?

— Декър, можеш ли да слезеш във фоайето след десет минути?

— Какво има?

— Реджина Монтгомъри…

— Какво за нея?

— Мъртва е.

Декър слезе във фоайето след пет минути. Веднага след него се появиха първо Девънпорт, а после и Джеймисън. Миг по-късно от улицата влезе Богарт.

— Колата ни чака отвън.

— Къде е Мелвин? — попита Декър.

— Реших, че е по-добре да не го замесваме в това.

— Каза, че е мъртва. Как? — попита Декър.

— Да се качим първо в колата.

— Ами синът й Томи? Добре ли е?

— Да. Не си е бил вкъщи. Нощувал е при приятели. А сега е при треньора си по футбол.

Богарт ги поведе навън. Качиха се в джипа — Богарт седна зад волана, а Декър до него. Жените се настаниха отзад.

Веднага щом излязоха на шосето и хотелът остана зад гърба им, Декър попита:

— Как е умряла?

— Не са сигурни.

— Как е възможно да не са сигурни?

— Къщата е хвръкнала във въздуха. Още разчистват руините.

— Божичко! — възкликна Девънпорт.

— Открили ли са Реджина? — попита Декър.

— Да. Идентифицирали са я. Доколкото разбрах, тялото й е обезобразено, но не чак като на Рой и Лусинда Марс. Разпознали са я на място.

— Ясно. Експлозия. Газ или нещо друго?

— В мазето е имало резервоар за пропан-бутан, така че нищо чудно да е газ.

— Или нещо друго.

Богарт го погледна.

— Какво искаш да кажеш?

— Тази вечер бяхме у Реджина.

— Какво? — възкликна агентът. — Ти и кой още?

— Аз, Джеймисън и Мелвин. Идеята беше моя.

— Защо?

— Имах една теория.

— И не пожела да я споделиш с мен?

— Каза, че си уморен, а аз не исках да чакам.

Богарт изглеждаше едновременно ядосан и разочарован. Джеймисън побърза да се намеси:

— Щяхме да ти кажем всичко още на сутринта.

— Много ви благодаря — отвърна саркастично той.

— Но пък открихме доста неща — добави Декър.

— Разказвайте.

Декър му предаде най-подробно случилото се в дома на Реджина Монтгомъри.

Богарт го изслуша и каза:

— Декър, ако ми бе съобщил всичко това снощи, щях да поставя охрана около дома й. Или по-скоро да наредя да я доведат незабавно за разпит. Така щеше да остане жива и да ни каже истината.

Декър се облегна и впери поглед през прозореца.

— Да, разбрах го… но чак сега.

— Това, че мозъкът ти работи по-добре, отколкото на останалите хора, не означава, че си непогрешим.

Декър въздъхна.

— Добре, съжалявам. Прецаках нещата.

— Направи нещо повече. Напълно възможно е действията ти да са довели до смъртта на Реджина.

Декър не отвърна нищо.

Богарт добави:

— Когато ви събрах да работим заедно, смятах, че се подразбира, че трябва да действаме като екип. Не е необходимо да се нагърбваш с вината за случилото се, Декър. В крайна сметка аз съм отговорен за всичко. Включително за случилото се с Реджина Монтгомъри.

— Аз… не знам какво да кажа — отвърна Декър смутен.

Богарт впери поглед в него.

— Ще го обсъдим по-късно. Но да знаеш, че не сме приключили.

Декър кимна. Джеймисън и Девънпорт следяха разговора им напрегнато.

— А сега ми кажи какво смяташ, че се е случило — подкани го Богарт.

Декър подреди мислите си и започна:

— Или някой е наблюдавал дома на Реджина снощи, или тя е позвънила на някого, след като си тръгнахме, и му е казала какво се е случило. Този човек е дошъл и я е убил. Прав си, че появата ни там се е превърнала в катализатор на убийството. — Помълча секунда-две и добави: — Но мисля, че при всички случаи е била обречена.

Богарт излезе на магистралата и натисна педала на газта.

— Защо? — попита той.

— Била е свидетел и е станала излишна. Животът й е бил в безопасност само до момента, в който съпругът й бъде екзекутиран и не може да оттегли показанията си. Платили са й предварително част от обещаната сума. Започнала е да харчи тези пари. Защо да я оставят жива, след като съпругът й е мъртъв? Вероятно е знаела прекалено много. Съмнявам се, че е знаела кой стои зад всичко това, но все пак е установила контакт с някого. И ако ни беше казала с кого, можехме да стигнем до онзи, който дърпа конците.

— Звучи логично — кимна Богарт.

— Сега, след като я елиминираха, вече се простихме с тази възможност — продължи Декър и стовари длан върху арматурното табло на колата, при което всички подскочиха. — Не трябваше да я оставям така. Трябваше да предвидя какво ще се случи. — Погледна към Богарт и каза: — Провалих се.

— В интерес на истината, ти единствен я заподозря — отвърна агентът на ФБР. — Да отидем първо до дома й да видим какво ще открием там.

Декър кимна разсеяно, но лицето му изразяваше съмнение.

Аз съм идиот. Жената е мъртва, защото аз съм идиот.

 

 

Огънят се бе погрижил за онова, което бе оцеляло след първоначалната експлозия. Добре че в съседната къща не живееше никой. Другите наоколо бяха понесли щети, но, за щастие, всичко се бе разминало без жертви, като се изключи Реджина Монтгомъри, разбира се.

Декър огледа района. Пожарът бе потушен. Домът на Монтгомъри бе пострадал катастрофално. Той прие като същинско чудо обстоятелството, че от Реджина е останало достатъчно, за да могат да я идентифицират. Очевидно взривът я бе изхвърлил навън, преди пламъците да погълнат жилището й. Пожарникарите бяха заявили пред полицията, че са намерили тялото й в предния двор.

Богарт паркира джипа сравнително далече от мястото на пожара и се наложи да повървят пеша. Валеше ситен дъжд, който в съчетание с дима над тлеещите останки създаваше усещането, че вървят през мъгла.

Запътиха се право към линейката, където един от местните полицаи повдигна чаршафа, за да им покаже трупа.

Той несъмнено принадлежеше на Реджина Монтгомъри. Лицето й бе обгоряло, но тялото й не бе пострадало особено. Вероятно бе загинала от взривната вълна. Единият й крак липсваше, както и дясната ръка.

— Още носи часовника „Картие“ — отбеляза Джеймисън.

Декър огледа трупа, а после и руините на къщата. Жителите на малката улица бяха излезли пред домовете си и се чудеха какво, по дяволите, става. Някои бяха облечени в прокъсани халати и пеньоари, други бяха само по бельо.

Тъй като всяка къща имаше собствен резервоар за газ, властите не виждаха смисъл да евакуират квартала — след като газопроводът не бе вдигнал цялата улица във въздуха, опасността бе отминала.

Богарт отдели няколко минути, за да обясни на местните полицаи своята теория за случилото се.

Един от тях отвърна:

— Разполагаме със специалисти по палежите. Те ще ни кажат дали взривът е умишлен. Винаги остават следи.

Ченгето отиде да докладва на шефовете си, а Богарт и останалите от екипа му оглеждаха смаяно разрушенията.

— Дори да разберем как е избухнал взривът, това няма да ни помогне да открием виновния — каза Девънпорт.

Богарт и Декър кимнаха в знак на съгласие; логиката й бе очевидна. Декър обаче се взираше в мястото, където се бе издигала къщата. Мислите му явно се рееха в съвсем друга посока.

— Какво смяташ? — попита Богарт, когато забеляза, че Декър се е вглъбил в разсъждения.

— Има само един начин да се влезе и излезе от квартала. Ако някой е следил къщата, трудно би могъл да се скрие. Улицата е твърде далече от шосето, затова, който и да го е направил, би трябвало да е оставил колата си там и да е продължил пеша. В противен случай все някой щеше да чуе нещо. Или да види. — Декър се обърна и попита Богарт: — Някой да е видял или чул нещо?

— Сега ще проверя.

Агентът отиде при групата полицаи, която се бе събрала край руините на къщата и наблюдаваше как пожарникарите обливат с вода последните огнища на пожар. Поговори с тях няколко минути, след което се върна при Декър.

— Минали са от къща на къща и са взели показания от всички съседи. Никой не е видял или чул нещо до мига на експлозията.

Декър огледа улицата и хората, наизлезли пред домовете си.

— Къщата до тази на Монтгомъри празна ли е?

Богарт кимна.

Декър отново огледа улицата.

— А има ли други празни къщи?

— Нямам представа.

— Пред всички къщи са излезли хора, освен пред онази.

Той посочи четвъртата вляво от дома на Монтгомъри. Прозорците тънеха в мрак и както бе изтъкнал Декър, пред нея нямаше никой.

— Не виждам и кола, но това не означава нищо. Не всички жители на квартала притежават автомобили — отбеляза Богарт. — Може хората да са заминали някъде.

Декър се върна назад в спомените си до момента, в който бе дошъл да се срещне с Реджина Монтгомъри. Първия път, когато бе пристигнал с Богарт, не бе забелязал нищо особено. Снощи обаче в тази къща светеше, а пред нея бе паркирана кола.

Сподели наблюденията си с Богарт и добави:

— Колата беше „Тойота Авалон“ с четири врати. От мястото, на което бях застанал, не можех да видя регистрационните номера. Виждаш ли следите от автомобилни гуми върху моравата? Съвсем пресни са.

— Добре, това поставя нещата в различна светлина — каза Богарт. — Там и в момента може да се крие някой.

— Да проверим — предложи Декър. — Няма да е лошо да повикаме подкрепление.

Извади пистолета си, а Богарт помаха на един полицай, който дотича при тях. Обясни му ситуацията шепнешком и той и колегите му извадиха оръжията си и заобиколиха потъналата в мрак къща. Трима полицаи застанаха пред входната врата, следвани от Богарт и Декър. Почукаха, представиха се и поискаха да влязат. Никой не им отвори.

Полицаят, който предвождаше останалите, извика още няколко пъти и накрая изрита вратата. Прогнилото дърво поддаде още при първия напън. В същия миг заелите позиция около задната врата счупиха стъклото и нахлуха в малката къща.

Минута по-късно стана ясно, че в нея няма никой.

Богарт, Декър и останалите от екипа влязоха вътре.

Не откриха нищо интересно. Къщата бе напълно празна. В нея нямаше нито мебели, нито каквото и да било.

— Сякаш никой не е живял тук — отбеляза Девънпорт.

— И все пак снощи имаше някой — отвърна Декър.